Митрополит Николай Пловдивски и Вселенският патриарх Вартоломей (вдясно)
И двамата са масони и страдат от мания за величие
Използвайки нашия отказ да идем на Вселенския събор, организиран от Вартоломей, цели четири патриаршии се оправдаха, че без участието на всички съборът няма как да се нарича „велик, свят и всеправославен”. Дали това беше разумно решение, или прищявка на нашенски амбициозни „величия” обаче?
Цариградският патриарх Вартоломей според мнозина запознати с плановете и амбициите му мечтаеше да превърне събора, който организира на остров Крит, в „събитието на хилядолетието” и по този начин да остави името си в историята като човека, който обявява помирение между православните Църкви и Ватиканската папска секта. Вартоломей имаше намерението да го направи чрез събора. Но не можа. Така и не успя да си спечели прозвището, с което го именуват нашенските му приятели – Вартоломей Първи. Това е пълна глупост и селяндурщина, защото в православната традиция при патриаршиите няма династичен принцип, че да имаме Еди-кой си Първи, Втори, Трети и пр. А в Римокатолическата папска традиция някой взима името на другиго, близък или далечен свой предшественик, след като бъде избран от конклава за папа, за да покаже чия църковна политика ще следва. Така например Йоан-Павел Втори прие името на Йоан-Павел Първи, за да покаже, че основната му мисия ще е да работи за обединението на християнския свят. И след като полякът се нарече Йоан-Павел, едва тогава италианецът Ронкали посмъртно стана Първи, а той стана Втори. Така че толерирайки хранениците си да го наричат Вартоломей Първи, Димитриос Архондонис по друг начин всъщност ни казва, че не е просто някой си Вартоломей,
ами е Вартоломей Велики
„Велики” обаче според православната традиция се прикрепя към името на някой, прославил се с благочестие и святост в особена мяра. Основателите на монашеството – светците Антоний и Макарий, са наречени Велики. А кой е Архондонис? – Той е родом от едно село в Турция, намиращо се на остров Имврос. Син е на бръснар и досега дори във фамилната им къща работят кафене и бръснарница на първия етаж. Тези неща правят Вартоломей буквално да е бесен на съдбата, задето българите и руснаците му развалиха плана да се запише във всемирната история като нещо повече от това, което е по рождение и по принос. В това интересите му се сблъскаха с тези на един друг амбициозен архиерей – настоящият митрополит на Пловдив Николай Севастиянов. Той също обичал да повтаря още от съвсем млад, че името му ще го пише един ден
„със златни букви в аналите на историята”
Юни 2016 г. Посрещането на Негово Всесветейшество Вартоломей на о. Крит
Мнозина вече не само се съмняват, но са убедени, че Николай Пловдивски страда от мания за величие. И ето какво се получава, когато двама кандидати за църковна слава си кръстосат шпагите: единият – Вартоломей, за да бъде „знаменит и велик”, организира събор, а другият – Николай, със същата цел му прецаква събора. Двамата имат много общо и в произхода си. И Николай е родом от село – Горни Лозен край София. И двамата се ядосват на месторождението и роднините си, че не могат да изглеждат „велики” с тях. Но тая междуселска интрига с прецакването на събора може да доведе до огромни катаклизми в живота на световното православие и ако се изкушим за малко от теорията на конспирацията, ще трябва да отбележим още един общ факт – че
и Вартоломей, и Николай са масони
или най-малкото масонски креатури в Църквата, а това крие сериозни опасности. Изтикалите Николай до върховете на църковната йерархия в България, приятели на татко му Методи Севастиянов – маститите бизнесмени Гергов, Манджуков и сие, са масони. И Вартоломей е масон. На последното впрочем се дължи и нетърпимостта на Атинския архиепископ Йероним към него. Последният счита, че масонството е опасно за Църквата, защото масоните „планомерно” се опитват да нахлуят в нея с цел да се обогатят с имоти и да рушат вярата. Неслучайно точно Йероним Атински, почти веднага след интронизацията си, започна пълна чистка на масоните в гръцкия клир. Те обаче, прогонени от Атина, добре са се вкопали в Цариград. Според руски източници на информация официалният бюджет на събора в Крит е бил
70 000 000 евро, дадени от частни дарители на Вартоломей
А когато масоните отделят толкова много пари за нещо, със сигурност имат „добър” план. Част от причините за скандала при неотдавнашното посещение на Вартоломей в България беше именно в противостоенето и надлъгването между него и Йероним относно епархиите в Северна Гърция, които са под смесена – Истанбуло-Атинска, църковна власт. За да се хареса на техните митрополити, Вартоломей повдигна скандала със задигнатите от българската войска църковни реликви и ценности оттам по време на Втората световна война. После, уж обиден от руския отказ за участие в събора му, Вартоломей започна да действа по даването на пълна самостоятелност на Украинската църква и по този начин способства за
окончателното разделяне на Киев от Москва
Мотивът му обаче е лицемерен, защото, както неколцина руски клирици вече изтъкнаха, антируската риторика на Цариград е много отпреди руския отказ за участие в събора на Крит – още от времето, в което Цариград и Москва заедно подготвяха събора. Знаменателен факт в това направление е този, че при посещението на Путин и на Патриарх Кирил Московски в Атон по повод 1000-годишнината от руското монашеско присъствие там Вартоломей отказа да отиде, докато те са там. И какво се случва с днешна дата: руснаците подготвят свой „Всеправославен събор”, като „реплика” на Вартоломеевия. В него ще участват вероятно основно отказалите да отидат в Крит българи, грузинци и антиохийци, а може би и сърбите, които по обичая си „седят на два стола” – бяха в Крит, ще отидат вероятно и в Москва. И по този начин вече ще сме свидетели на един истински и голям разкол, сравним може би с великата схизма от 1054 г., когато един срещу друг са гърци и латини, а сега – гърци и славяни. И всичко това заради амбициите на двама люде, които си „ги” мерят със „селски мурафети”.
Светльо Ангелов-ПОРТОС,
богослов