Репортер по темата: Тодор СТЕФАНОВ, ДЕЙЛОИ ПРЕС / ВАРНА
КНСБ иска около 1,7 млрд. лв. от бюджет 2019. От тях около милиард (990 млн. лв.) са за увеличение на заплати, 680 млн. лв. са за допълнителна издръжка. През тази година за първи път държавата мина разходния таван от 8 млрд. лв. за заплати. Исканията на КНСБ за възнаграждения са около 12 на сто от тази сума, стана ясно на семинар на Конфедерацията във Варна.
ЕС отбелязва ръст на БВП от 2,4% за 2017 г. и 2,3% в рамките на Еврозоната.
Това говори за две тенденции: от една страна – ускорено развитие спрямо предходните няколко години, когато икономиките на ЕС отбелязваха много ниски нива на растеж и инфлация; от друга – сближаване на макроикономическите показатели между страните членки на Еврозоната и всички останали. В случая Еврозоната бавно догонва темпа на динамика на останалите държави, което предполага относителна хомогенност в икономическото развитие на отделните държави в бъдеще, ако тази тенденция се запази.
Това в известна степен би било проблем от гледна точка на реалната конвергенция между страните по отношение на заплатите. Все пак, може да се заключи, че като цяло европейската икономика се намира във възходяща фаза на бизнес цикъла и макроикономическата среда е благоприятна за възходящо сближаване на доходите и в частност на заплатите.
В периода до 2021г. очакванията са икономическият растеж на ЕС28 отново да намалее под 2%, докато ръстът на световния БВП да запази относително устойчиви граници между 3,7–3,9%. Това говори за моментно сближаване, но перспективите пред европейската икономика не са все още толкова добри, че да бъде напълно конкурентоспособна в своето развитие на останалите интеграционни общности по света, като – НАФТА, БРИКС, АСЕАН и т.н.
За 2017 г. реалният БВП на България нарастна с 3,6%, според данни на НСИ дадени от (КНСБ) пред журналисти във Варна.
Най-сериозен принос за този ръст има вътрешното потребление, докато нетният износ вече осезаемо е отрицателна величина. Тази структура е по-подходяща за установяването на дългосрочна устойчива тенденция на растеж спрямо ситуацията от 2015г. и 2016г., когато нетният износ беше основен двигател на икономическия растеж.
Крайното потребление нарастна до 4,5% на годишна база при едва 3,3% през 2016г. Тази тенденция е положителна, особено ако се вземе предвид и че спестяванията на домакинствата продължават да растат.
Следователно, нарастването на доходите оказва своя мултипликативен ефект върху крайното потребление и икономическия растеж, без това да води до необходимостта от изтегляне на част от спестяванията на населението. В този смисъл може да се каже, че при равни други условия, макроикономическата перспектива се е подобрила основно и най-вече заради по-високия ръст на средната работна заплата и административното увеличение на минималната работна заплата.
Темпът на ръст на заетите на годишна база, след кризата от първото тримесечие на 2009г., е рекордно висок – 1,8 п.п. за 2017г. спрямо 2016г. Любопитен момент е, че сектор „селско стопанство“ играе важна роля в увеличението на заетите, което създава предпоставка за несигурна заетост предвид два много важни елемента на този сектор: 1) ниския му принос като добавена стойност и дял в БВП, което предполага относително ниски заплати и търсене на алтернативна цена на труда и 2) сезонния характер на сектора и пряката му връзка с климатичните и сезонните особености. В този смисъл, тенденцията за ускорена заетост е положителна, но трябва да се отчете и възможност за структурни размествания на тази работна сила към други отрасли и сектори на един по-късен етап в зависимост от конюнктурата.
Това би могло да се разглежда и като мотив на КНСБ за увеличение на работните заплати в сектор „селско стопанство“, предвид по-високата заетост, която генерира спрямо предходни години. За сметка на това пък в сектор „Услуги“ ръстът на заетостта сериозно се забавя до 0,4 п.п. през 2017г. при 2,2 п.п. за 2016г.
Коефициентът на безработица спадна до 6,2% през 2017г. (намаление със 16,3% на годишна база), като това е най-ниската регистрирана стойност в следкризисния период за страната. Като цяло, основните показатели на пазара на труда се подобряват (коефициент на заетост, безработица, икономически активно население и др.). Очакванията са коефициентът на безработица да спадне до 5,4% до 2021г. (според СБП 2019 – 2021г.).
Доходите от труд нарастват. Тук е важно да се отчете нарастването на заплатите в приоритетни за правителството области в публичния сектор и на минималната работна заплата, която се повиши с 9,5%, не без активната роля на КНСБ.
В същото време обаче средната работната заплата в частния сектор нарастна с 12,7%. По този начин разликата между пазарно формираната средна работна заплата и централно определяната минимална работна заплата в абсолютно изражение става все по-голяма, което предполага попадането на все повече хора в обсега на т.нар. „ниско платени работници” – основен източник за попълване контингента на „работещите бедни“.
Инфлацията все още не може да се квалифицира като умерена и в този смисъл няма осезаем натиск върху жизнения станадарт от гледна точка на опасенията за „инфлация на доходите“. Според КНСБ е налице благоприятна среда доходите от труд да растат по-бързо от производителността на труда, защото България изхожда от много ниска база и необходимостта от конвергенция със средноевропейските нива на заплащане налага целенасочена политика.
КНСБ счита, че като цяло факторът труд за поредна година е подценен в обема на общата факторна производителност в оценката на МФ в СБП 2019 – 2021г., а още по-притеснителното е, че той продължава да бъде оценяван все по-ниско. Двупосочният ефект на връзката труд – капитал не е отчетен. За да се реализира определен човешки потенциал като добавена стойност в икономиката са необходими нетни инвестиции и качествени амортизационни отчисления. Подобно поведение от страна на българския бизнес не се забелязва и това практически поставя естествени граници пред производствените възможности на работната сила. Ключът в подобрението на факторната производителност е реинвестиция на натрупаната печалба – елемент, който за съжаление не присъства в оценката на правителството към този момент от официалните документи, с които разполагаме.
ХИПЦ за 2017г. е 1,2%, което е първата положителна величина на този показател от 2014г. насам. За сметка на това, общото средно ниво на цените, измерени чрез ИПЦ към края на 2017г. бе 1,8%. Най-голямо увеличение на цените се забелязва в хранителните стоки и безалкохолните напитки и в стоките от т.нар. категория „бързооборотни“.
Те се характеризират с повишено потребление от голяма част от населението. Това предполага по-голяма инфлационна тежест върху нискодоходните групи, ако приемем, че те са основен носител на потребление на подобен тип стоки.
Следователно, 1,8% инфлация за 2017г. не е разпределена равномерно като инфлационната тежест от гледна точка на структурата на кошницата на потребление на голяма част от населението на страната. Не трябва да се пренебрегва и увеличението на цените на топлоенергията и природния газ от 1юли 2018г., които отново удрят покупателната способност на нискодоходните домакинства.
По отношение на паричния сектор, оценката на КНСБ е, че валутните резерви бележат много лек спад от 1% и към края на 2017г. са в размер на 46,3 млрд. лв. В това няма нищо притеснително, защото година по-рано тяхното нарастване беше в размер на 17,8%. Покритието на паричната база (М0 + М1 парични агрегати) остава високо, което говори за добра банкова рентабилност и ликвидност. Двата основни агрегата в икономиката са покрити на 156%. Нивото на резервите също е добро и е в състояние да покрие 314% от краткосрочния външен дълг на България.
Банковата система остава стабилна – с висока ликвидност, рентабилност и свеж капитал. Любопитен момент е отчетената печалба на банките, която отново е над 1 млрд. лв., но спрямо 2016г. бележи спад от 7%. Продължава тенденцията на ръст на кредитите за частния сектор – 4,8% за 2017г., при едва 1,5% година по-рано. За момента няма сериозни основания за притеснение, защото делът на необслужваните или т.нар. „лоши“ кредити намалява. Въпреки това, КНСБ алармира за пореден път, че цените на жилищата продължават да се увеличават с темп, който е по-висок от добавената стойност в БВП на отрасъл Строителство.
Очакванията на МФ през 2021г. приносът на фактора труд да бъде отрицателна величина, като в същото време приносът на капитала да нараства с по 0,1 пр. п. на година в периода 2017 – 2021г., не почива на някаква икономическа логика, при положение, че все още растежът и безработицата корелират отрицателно помежду си. Това практически означава, че капитала би могъл да реализира добавена стойност без труда или реално изваждайки труда от капитала, то общата факторна производителност ще се повиши от 2,1 пр. п. на 2,2 пр. п. В условията на недостиг на кадри и ниска безработица, няма логика производителността на труда да намалява като дял в общата факторна производителност при положение, че липсват в страната ни сериозни бизнес инвестиции.
Основна цел на правителството е намаляване на дефицита и реализиране на положително салдо по Държавния бюджет в края на разглеждания период в СБП 2019 – 2021г., която е последният актуален документ, върху който могат да стъпят нашите анализи.
КНСБ не счита, че това трябва да бъде цел на една икономическа политика. Само по себе си постигането на тези прогнози не допринася по никакъв начин за по-бързото развитие на българската икономика. Стимулиращият ефект на фискалната политика липсва, което в допълнение с липсата на парична политика от страна на БНБ поради наличието на Валутен борд, оставя страната ни в ситуация, в която може да разчита единствено на свободните пазарни механизми за преодоляване дисбалансите в макроикономически план.
КНСБ счита, че нито една икономика в съвременните общества не функционира на базата на съвършена конкуренция и точно заради това икономическата политика става все по-важен лост за избягването на дисбаланси от всякакъв тип. Нещо повече, това показва отказ от страна на държавата за провеждане на устойчива социална политика през трансферните плащания, което би имало мултипликативен ефект върху вътрешното търсене и би ускорило растежа на реалния БВП. Като цяло, няма особени промени в сегашното поведение на МФ спрямо декларираната в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза от есента на 2017г. политика. В този смисъл можем да констатираме само преповтаряне на заявените тогава позиции.
Отчетът за 2017г. показва, че държавният бюджет регистрира излишък от 0,9%, като идеята е това да бъде компенсирано през 2018г., когато бюджетното салдо ще приключи на -1%. Този първоначален дефицит ще бъде коригиран през 2019г. на -0,5%, след което правителството предвижда следващите две години (2020 и 2021) страната ни да приключва бюджетната година при балансиран бюджет.
КНСБ напомня, че макроикономическата среда се е подобрила не вследствие от намаляването на дефицита а напротив, дефицитът бе намален вследствие от подобрението на макроикономическата среда. В този смисъл, дефицитното финансиране на важни социални дейности не носи негативи за икономиката. Редица икономисти дори препоръчват поддържането на умерен дефицит по държавния бюджет, който има здравословно и стимулиращо значение за реалната икономика.
КНСБ твърди, че към държавния бюджет не трябва да се подхожда както към семейния бюджет. Не случайно най-бързоразвиващите се икономики в света регистрират години наред умерен дефицит.
КНСБ разбира стремежа на правителството да се презастрахова в подобна ситуация от евентуалното развитие на икономическа криза в бъдеще, но активната фискална политика днес би била много по-полезна, с оглед на благоприятната фаза на икономически цикъл в която се намира България.
Правителството отчита, че фискалната политика и бюджетните параметри не са обект на критика от страна на ЕК в последния доклад и именно затова не възнамерява да променя позицията си.
В същото време обаче КНСБ установява, че основните критики на ЕК към България са в области, които имат изцяло социално измерение. Пазарната икономика няма инструментите да се бори със социалните проблеми, пред които е изправена страната ни и които ЕК за пореден път констатира тази година. Следователно, пасивната роля на икономическата политика със заявена политика по нулево бюджетно салдо не помага по никакъв начин.
Приходите от данъци остават с най-висок дял към приходната част като за 2018 и 2019г. се предвижда те да растат с 0,7 пр.п. Любопитен момент е, че се очаква намаляването им с 0,1 пр.п. за периода 2020/2019 и 2021/2020 г. По разходната част се предвижда разходите постепенно да намалеят като дял от БВП – с 0,9 пр.п. за 2020/2019 г. и с 0,4 пр.п. за 2021/2020 г. На фона на ръста на БВП като абсолютна сума, вероятно те ще нарастват, а намалението ще се изразява единствено като процент. КНСБ не споделя подобно поведение на правителството при положение, че по редица обществени дейности страната ни е на последно място като дял от БВП (инвестиции в НИРИД, % от БВП за здравеопазване, социални дейности и т.н.). При тези обстоятелства страната ни няма да може да се възползва напълно от благоприятната икономическа конюнктура и по-скоро поведението в разходен план ще бъде статично, отколкото да отразява реалните промени на макро ниво. Поддържането на сегашните нива на дефицит, при една повишена база на БВП след няколко години, би имало благоприятно въздействие върху икономическия растеж.
В приходната част най-голям ефект има от въвеждането на ТОЛ-такса и електронна винетка – ефектът се оценява на 772,3 млн. лв. за целия прогнозен период. За първата година (2019) се предвиждат приходи в размер на 215,3 млн. лв. На второ място правителството обособява нарастването на приходите от ДДФЛ и осигурителни вноски поради промяната на МРЗ.
Общият ефект е около 400 млн. лв. повече за Държавния бюджет за целия прогнозен период. Самият факт, че увеличението на МРЗ се тълкува като дискреционна мярка е показателен за пасивността на правителството по отношение на прилагането на истински фискални политики, с цел стимулиране на растежа и вътрешното търсене.
В разходната част е отчетено увеличението на заплатите в бюджетната сфера, като планираният ефект за прогнозирания период е 1003,8 млн. лв. Нарастването на заплатите на педагогическия персонал оказва най-сериозно влияние (около 330 млн. лв.). Голяма част от това увеличение бе постигнато благодарение на активната роля в преговорите на КНСБ и в този смисъл дискреционната мярка е следствие от общата воля на изпълнителната власт и социалните партньори. Като положителен момент може да се открои намаляването на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ – от 27% през 2016г. до под 20% в края на прогнозирания период.
Изключително притеснителен елемент е тълкуването на МФ на т.нар. индикатори за устойчивост на публичните финанси S1 и S2, които имат за цел да регистрират при необходимост нуждата от корекция в бюджетното салдо или провеждането на определени структурни реформи. Министерство на финансите смята, че са необходими мерки, които да намалят тежестта от застаряването на населението върху публичните финанси и като аргумент използват именно тази методология на ЕК.
КНСБ смята, че това е погрешен подход.
Отказът от дългосрочен ангажимент на правителството в борбата с емиграцията и демографските промени е основният проблем, от който биха произтекли всякакви негативни промени в бъдещите индикатори на този механизъм. Следователно, борбата с демографската криза трябва да бъде функция от провеждана целенасочена фискална политика в тази насока, а не обратното – да се провеждат структурни реформи, чиято цел е да се избегне негативния ефект върху държавния бюджет вследствие от застаряването на населението.
По отношение на самите индикатори за устойчивост може да се каже, че повечето от тях приемат отрицателни стойности, което говори за липсата на какъвто и да било риск за фискалната стабилност на публичните финанси. Това потвърждава изказаното мнение по-горе, че поддържането на балансиран бюджет в условията на относително ниски нива на публичен дълг няма никакво икономическо основание.
Сред основните фискални рискове правителството откроява динамиката на цените, които биха могли да предизвикат различни данъчни приходи спрямо първоначално предвидените. КНСБ смята, че в условията на ниски инфлационни нива това е малко вероятно да се случи. Въпреки това, делът на данъчните приходи спрямо всички останали е твърде висок, особено на косвените данъци, което води до липсата на вътрешна диверсификация по отношение на източниците на финансиране на държавния бюджет. От КНСБ неведнъж е изразявала своята позиция по отношение на данъците в България.
Притесненията на МФ за понижаване на производителността на труда, защото те почиват на методология, неотчитаща по обективен начин приноса на фактора труд. В този смисъл, дългосрочният поглед в СБП 2019 – 2021г. се губи напълно, защото са изказани предположения за загуба на конкурентоспособност и опасност от инфлация на търсенето. Това няма как да се случи, защото страната изхожда от много ниска база на доходите, а необходимостта от конвергенция налага подобно поведение на изпреварващ ръст спрямо производителността на труда. Това е констатация и на ЕК в контекста на препоръките към България от януари 2018г. Освен това, ако това допускане на МФ имаше своята икономическа логика, то ИПЦ нямаше да регистрира толкова ниски нива 12 поредни тримесечия – период, в който доходите растяха средно с по около 10%. Не на последно място, изразените опасения в тази част не съответстват на поетите ангажименти от страна на изпълнителната власт по отношение на увеличението на МРЗ и на работните заплати в редица държавни сектори, които според управляващите са приоритетни – Образование, Здравеопазване, МВР и т.н.
В края на 2017г. държавният дълг на България е в размер на 23,5 млрд. лв. В структурно отношение 16,8 млрд. лв. е размерът на външния дълг а останалите 6,7 млрд. лв. вътрешен. Съотношението външен/вътрешен дълг е 71,5:28,5. Въпреки намаляването на външния дълг с близо 3 млрд. лв. за година, това съотношение все още чувствително натежава към външния дълг. Положителен момент е, че не се виждат особени промени в лихвените равнища, като около 95% от всички лихви имат фиксиран елемент, което ги прави лесно предсказуеми за в бъдеще. Почти целият държавен дълг е в левове, което предполага обвързването на дълга с наличието на валутен борд и фиксирания курс към еврото. Очаква се нивото на държавния дълг да спадне до 18,2% от БВП в края на прогнозирания период. Като цяло това е добра тенденция, но предвид ръста на БВП и ангажимента за намаление на дълга в абсолютно изражение за следващата година с едва 0,8 млрд. лв., може да се каже, че правителството запазва относително непроменена политиката по отношение на държавния дълг. От друга страна, държавно гарантираният дълг е 2 млрд. лв., което е ръст с 300 млн. лв. спрямо 2016г. (1,7 млрд. лв.). Очакванията са той да намалее до 1,2% от БВП през 2021г.
В заключение, КНСБ оценява като относително обективна и предвидима средносрочната бюджетна прогноза 2019–2021г. на Министерство на финансите. Повечето от прогнозите считаме, че са изпълними и напълно постижими, нещо повече, забелязва се на моменти презастраховане от страна на МФ, с цел очаквано бъдещо преизпълнение на редица основни макроикономически показатели. Основната критика е насочена към пазара на труда и социалната сфера, където за пореден път виждаме пренебрегване и липса на обективна оценка на фактора труд, както и подценяване на производителността на труда като фактор, който движи реалната икономика.
КНСБ критикува отказа да се погледне мащабно на развитието на връзката работна заплата/производителност на труда, а не да се правят генерални заключения на базата на период от няколко месеца или година. В контекста на икономическия цикъл и всички фактори, които ни заобикалят, тази прогноза несъмнено ще подлежи на актуализация. От КНСБ изразяват надежда, че оценката на МФ относно фактора труд и неговия принос ще бъде ревизирана и отчетена с необходимите икономически достойнства.
Средно образование – Синдикат на българските учители (СБУ):
За да бъде обезпечено повишаването на основните работни заплати на заетите в предучилищното и училищното образование от 01.01.2019г., включително увеличението на минималната работна заплата (МРЗ), ръста на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) и здравноосигурителната вноска, е необходимо да бъдат отпуснати 362 млн. лв. повече спрямо сега действащия бюджет. Осигуряването на това допълнително финансиране ще позволи 15%-но увеличение на заплатите, което в абсолютно изражение се равнява на повишение с около 140 лв.
КНСБ и СБУ считат, че с приемането на горепосоченото, както и на представените в следващия раздел на настоящия документ предложения, ще се утвърди приоритетното място на образованието в държавната политика.
„Убедени сме, че инвестирането в областта на образованието и в подрастващото поколение е гаранция за бъдещия просперитет на държавата“, казаха от КНСБ на семинарът за журналисти във Варна.
Държавно управление – Федерация на независимите синдикати от държавното управление и организации (ФНСДУО), Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“ (НСПС „Огнеборец“) и Федерация на независимите синдикални организации от отбраната „Българска армия“ (ФНСО „БА“).
Ккато положителни направените стъпки за увеличение на заплатите във всички системи на държавното управление и общата субсидия за делегираните от държавата дейности на общините и социални грижи средно с около 11% през 2018 г., но считаме, че това е недостатъчно и следва в Бюджет 2019 да бъдат заложени допълнителни средства. За осигуряване достойно заплащане на заетите е необходимо увеличение на средствата за работни заплати в централна и местна администрация с 20%, както и увеличение с 20% на единните разходни стандарти (ЕРС) за делегираните от държавата дейности във функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“, тъй като предвиденото с решение №277 на МС от 24 април 2018г. диференцирано увеличение по видове услуги ще покрие повишаването на МРЗ на неспециалистите и няма да има никакво реално отражение върху трудовите възнаграждения на специализирания персонал (социални работници, психолози, педагози, медицински персонал, психиатри и логопеди).
Допълнително необходимите средства за адресиране на горепосочените необходимости спрямо Бюджет 2018 са приблизително 505 млн. лв., в това число за:
Министерство на финансите (56.3 млн.лв.); Министерство на правосъдието (31.6 млн.лв.); Министерство на вътрешните работи (253 млн.лв.); Министерство на труда и социалната политика (19.9 млн.лв.); ДА „Архиви“ (1.1 млн.лв.); ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ (1.5 млн.лв.); ДА „Електронно управление“ (2.2 млн.лв.); ДА „Технически операции“ (8.1 млн.лв.); ДАНС (18.9 млн.лв.); НОИ (12.6 млн.лв.); Общинска администрация – субсидия за делегираните от държавата дейности (54.3 млн.лв.); Социални грижи – субсидия за делегираните от държавата дейности (46.2 млн.лв.), което да позволиувеличение с 20% на средствата за Фонд „Работна заплата“ за заведенията за социални услуги.
НСПС „Огнеборец“:
Настоящото равнище на възнагражденията на служителите в МВР не позволява да се повиши жизнения им стандарт и води до демотивация на работещите във ведомството за съвестно изпълнение на служебните им задължения. МВР става неконкурентно на трудовия пазар с тези ниски възнаграждения и със засилени темпове се забелязва намаляване на кандидатите за работа в него, имайки предвид спецификата на дейностите, извършвани от служителите му, а болшинството от кандидатстващите за работа в МВР за младши изпълнителски длъжности в последните конкурси са с ниско ниво на образованост и отговорност. Извършената поредна реформа в МВР в края на 2016 г. и влязла в сила от 01.02.2017 г. доведе до значителен дисбаланс във възнагражденията на служителите на младши изпълнителски, а дори и на изпълнителски длъжности, извършващи основни дейности, съгласно чл.6 от ЗМВР, както и на лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР с тези, попадащи в §70 от преходнитe и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗМВР. Базата за определяне на най – ниското основно възнаграждение за служителите в МВР, регламентирана със Закона за държавния бюджет за 2017 г. (380 лв.) в последните седем години е увеличена само веднъж от 376 на 380 лв. От 09.01.2018г. и от 01.04.2018г., в резултат от проведените протести от синдикалните организации в МВР в края на 2017 г., бяха увеличени възнагражденията на работещите в МВР общо със средно 15%, което е крайно недостатъчно, имайки предвид замразяването на доходите години наред. Вземайки под внимание факта, че от 01.01.2019 г. МРЗ се увеличава от 510 на 560 лв. голяма част от помощния неквалифициран персонал ще продължава да получава възнаграждение равно или близко до МРЗ.
Отчитайки всички гореизброени съображения, настояваме в Бюджет 2019 да бъдат заложени допълнителни средства за разходи за персонал в размер на 253 млн. лв. спрямо настоящата година (в унисон с искането на ФНСДУО), което да позволи реално увеличение с 20% (или около 120 лв. в абсолютен размер) на възнагражденията на служителите във ведомството.
ФНСО „БА“:
Настояваме чрез заложените финансови параметри за отбрана в Бюджет 2019 ясно да проличи поетия през 2018г. ангажимент от правителството в Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на страната. Постигането на тази цел ще позволи увеличение на работните заплати, както и адресиране на проблема с недостига на личен състав в армията.
Здравеопазване – Федерация на синдикатите в здравеопазването (ФСЗ):
КНСБ и Федерацията на синдикатите в здравеопазването настояват бюджета на Министерство на здравеопазването в частта му „Разходи за персонал“ за 2019 г. да бъде увеличен с 49.4 млн. лв. спрямо сега действащия такъв.
Според КНСБ това допълнително финансиране ще даде възможност за 14 165 работещи да бъдат достигнати договорените в КТД „Здравеопазване“ минимални начални работни заплати на заетите в Регионалните здравни инспекции (РЗИ), Домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД), Държавните психиатрични болници (ДПБ), отделенията за трансфузионна хематология и другите второстепенни разпоредители с бюджетни средства към МЗ.
Необходимо е и увеличение на средствата за делегирани от държавата дейности (училищно и детско здравеопазване) с 15 млн. лв., което да позволи увеличение с 10% на възнагражденията на медицинските специалисти, колкото се очаква да бъде и увеличението на минималната работна заплата за 2019 г.
Земеделие – Федерация на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ) и Федерация на синдикалните организации от горското стопанство и дървообработващата промишленост (ФНСОГСДП).
Земеделието е специфичен отрасъл и за неговото конкурентноспособно и устойчиво развитие е необходимо да се прилага цялостен подход, който да отразява принципите на справедливост в обществото. Това обхваща, както подкрепа за земеделските производители, така и достойна социална обезпеченост на работниците и служителите, които ги обслужват. Спецификата на отрасъла изисква още развиване и прилагане на силна научноизследователска дейност, което означава създаване и развиване на висококвалифицирани кадри, но най-вече запазването им в отрасъла. За пореден път изразяваме безпокойство и сериозна загриженост относно предложенията в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021, както по отношение на заложения таван на разходите на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) за 2019 г., така и по размерите на бюджетните взаимоотношения (трансферите) по бюджетите на Селскостопанска академия (ССА), Държавно предприятие „Научно-производствен център“, Държавно предприятие за управление на риска от неблагоприятни климатични събития в земеделието (Изпълнителна агенция за борба с градушките), „Напоителни системи“ ЕАД. За поредна година предвиденият финансов ресурс не само, че не е достатъчен за увеличение на работните заплати, а и води до невъзможност за изпълнение на горепосочените държавни политики. Анализът ни към днешна дата показва, че повече от десет години структурите в земеделието се характеризират с хронично недофинансиране, с непрекъснато оптимизиране на разходите за персонал и минимално увеличение на работните заплати в някои от тях. За 2019 г. с увеличението на МРЗ ще се стигне до ситуация, в която да се изравни равнището на заплащане на всички висококвалифицирани работници и служители (дори и асистенти) от Селскостопанска академия, ИА „Борба с градушките“, лаборанти от Българска агенция по безопасност на храните с персонала, за който не се изисква никаква квалификация. Тук е мястото да посочим и средните работни заплати за 2017 г. в тези структури: БАБХ -848 лв; ИА „БГ“ – 554 лв. ; ССА – 730 лв.; „НС“ ЕАД – 750лв. (с около 300 лв. под средната РЗ за страната).
КНСБ имат притеснение и безпокойство, че ако в бюджета на МЗХГ за 2019 г. не се увеличат отново средствата за персонал, няма как да се очаква увеличение на работните заплати на работещите във второстепенните разпоредители с бюджет.
Именно поради гореизброените съображения, считаме за необходимо да бъдат увеличени със 7 млн. лв. средствата за персонал в бюджета на МЗХГ, което да позволи увеличение на работните заплати във второстепенните разпоредители с 15%, което в парично изражение ще представлява ръст на възнагражденията на заетите в диапазона 70-130 лв.
При осъществена законова реформа в ССА е нужно да бъде осигурен финансов трансфер в размер на 33.5 млн. лв. За съжаление от средносрочната бюджетна прогноза става ясно, че са заложени 23.5 млн. лв. Смятаме, че е необходимо и настояваме да бъдат отпуснати допълнително още 10 млн. лв., което би позволило увеличение на работните заплати с 20% (между 70 и 150 лв.). По този начин ще се гарантира отдавна чаканата автономност, финансова самостоятелност и стабилност на Селскостопанска академия, което ще позволи осъществяването на научно-приложна дейност, отговаряща на същността и потребностите на ССА.
За ИА „Борба с градушките“ – ДП е нужно да бъдат осигурени 9 млн. лв., тъй като в бюджетната прогноза няма предвидени средства за нея нито за разходи за персонал, нито за издръжка, нито за инвестиции. Отражението на тази сума върху работните заплати конкретно ще бъде 15%-но увеличение, или между 60-130 лв.
ФНСОГСДП:
Горите в България са най-важният и основен природообразуващ фактор, ресурс са на стратегически възобновяеми горски продукти и са убежище на уникална дива природа биоразнообразие и генетичен фонд. Горският сектор включва горското стопанство и горската промишленост. Независимо, че прекият му принос към БВП на страната е в рамките на 3-6%, състоянието на горския сектор се отразява на водния баланс на страната, ландшафта и чистотата на средата, опазването на селскостопанските площи и изхранването на населението.
На този фон е стряскащо ежегодното недофинансиране на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). От 2016 г. до сега незаетите по щат бройки в агенцията са в рамките на 400-450 души. Основната причина за това се дължи на нежеланието на инженери и техник-лесовъди да постъпят на работа в специализираната администрация поради ниското заплащане и голямата ангажираност в екстремни природни условия. Част от назначаваните по Наредбата за държавната администрация по трудов договор горски инспектори получават нетно възнаграждение по-ниско от МРЗ за страната.
Именно поради това, считаме за наложително в Бюджет 2019 средствата за персонал в ИАГ да бъдат увеличени с 2 млн.лв.
Култура – Съюз на българските музикални и танцови дейци (СБМТД):
КНСБ и Съюзът на българските и танцови дейци настоява по бюджета на общините за 2019 г. да бъде отпуснато допълнително целево финансиране за работни заплати на долуизброените общински и културни институти и структури в общ размер на 1.962 млн. лв., разпределени, както следва:
За духови оркестри: Камерен оркестър „Софийски солисти“ – 129 хил.лв.; Духов оркестър Велико Търново – 100 хил.лв; Духов оркестър Габрово – 130 200 лв.; Духов оркестър Добрич, Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа, Камерен оркестър, диригенти и корепетитори на детски хор „Захари Медникаров“ и Смесен хор „Добруджански звуци“ – 372 хил.лв.; Духов оркестър Перник – 60 хил.лв.; Духов оркестър Плевен – 112 хил.лв.; Духов оркестър Русе – 100 хил.лв.; Духов оркестър Силистра -70 хил.лв.; Духов оркестър Смолян – 40 хил.лв.; Духов оркестър Търговище – 100 хил.лв. и за духов оркестър Димитровград – 100 хил.лв. Считаме за нужно да отбележим, че духовите оркестри са първите носители на западно-европейската музикална култура в България.
До ден днешен те остават най-близо до слушателите чрез концертите на открито, чрез неотменната си роля в протокола на всеки празник, чрез редовните образователни програми и срещи, които провеждат сред деца и младежи. За духовите оркестри официалните и националните празници са усилни делници. Навсякъде съдбата на духовите оркестри е оставена в ръцете на общинските съвети, без каквито и да било общи правила на национално равнище. Истински възрожденски подвиг е усилието на колегите да съхранят гилдията срещу минимално трудово възнаграждение, защото няма по-ниско заплатени хора в бранша. Затова очакваме допълнително целево финансиране от Бюджет 2019 за фонд „Работна заплата“ на духовите оркестри, за да се постигне реално увеличение на основните заплати на оркестрантите;
За професионални фолклорни ансамбли (ПФА): ПФА „Мизия“, Търговище – 105 хил.лв.; Ансамбъл „Пазарджик“ – 230 хил.лв.; Фолклорен ансамбъл „Тунджа“, Ямбол – 130 хил.лв.; Ансамбъл „Загоре“ – 90 хил.лв.; ФА „Тракия“, Пловдив – 140 600 лв.; ПФА „Странджа“, Бургас – 45 хил.лв. Професионалните фолклорни ансамбли са творчески колективи, които издирват, съхраняват, развиват и популяризират българския национален фолклор. Те представят и поддържат огромното разнообразие на традиционната българска фолклорна култура и създават нови художествено-творчески продукти, които представят България на сцените в цял свят. Разпределението на средствата за тях е изцяло в ръцете на общинските съвети. Срещу минимално заплащане българските фолклорни ансамбли носят славата на страната и пазят нашите традиции и обичаи и в същото време няма по-ниско заплатени хора с такова образование, желание и мечти за отстояването на българските ценности.
Транспорт – Синдикат на железничарите в България (СЖБ):
Считаме, че е необходимо увеличение на предвидените средства за субсидия на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) с 30 млн.лв за покриване на разходите за възнаграждения на заетите.
Размерът на субсидията трябва да се повиши от 145 млн.лв. на 175 млн.лв.
Средно образование – Синдикат на българските учители (СБУ):
За удовлетворяване минималния размер на допълнителните искания на КНСБ за системата на средното образование е нужно да бъде осигурено допълнително финансиране по следните направления:
За усъвършенстване и утвърждаване в практиката на новия механизъм за разпределение на делегираните бюджети, отчитащ като фактор брой деца/ученици, брой групи/паралелки и социално-икономическа и териториална определеност на общината, както и за материалната издръжка на образователните институции – 280 млн.лв.;
За осигуряване действието на националните програми в системата на образованието, финансирани от републиканския бюджет – 120 млн.лв.;
За осигуряване дейностите по целодневна организация на учебния процес и за извънкласни и извънучебни дейности – 95 млн.лв.;
За осигуряване на транспорта и възстановяване разходи за наем на учители – 35 млн.лв.;
За осигуряване транспорта на учениците – 65 млн.лв.
Държавно управление – Федерация на независимите синдикати от държавното управление и организации (ФНСДУО) и Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“ (НСПС „Огнеборец“).
В Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация (назначени по трудов договор по Кодекса на труда) да се уреди правото на парични средства за представително облекло, както това е уредено за държавните служители. Бихме искали да поясним, че въпросът не изисква осигуряването на допълнителни финансови средства. Необходимо е нормативно уреждане. В тази връзка предлагаме и следната формулировка в законодателен вид: В преходните и заключителни разпоредби, нов параграф със следния текст:
Параграф … В чл. 107а от Кодекса на труда се създава нова алинея със следното съдържание: „Служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, имат право на представително и униформено облекло при условия и по ред, определени от Министерския съвет за работещите по служебно правоотношение.“
НСПС „Огнеборец“:
Във връзка с поетите ангажименти на Република България като страна членка на ООН в сферата на хуманитарната помощ, към НАТО в сферата на гражданско – аварийното планиране и към ЕС относно реакцията при бедствия и извънредни ситуации на територията на страните членки на Съюза, чрез Единната спасителна система, както и защитата на критичната инфраструктура на територията на страната и извън нея, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР се нуждае от близо 10,5 млн. лева увеличение на средствата за издръжка за 2019 г. спрямо 2018 г. (14,3млн.лв), или общо да достигне 24,8 млн.лв. Същите са необходими за материали, консумативи и резервни части за транспорта, работно специално, защитно и др. облекло, горива и смазочни материали за транспорта, разходи за квалификация и преквалификация на персонала, консумативи и др.
Също така, необходими са допълнителни средства за издръжка за 2019 г. на Дирекция „Национална система 112“ в размер на 4,9 млн. лв., с които ще се гарантира осигуряването на материали, консумативи и резервни части за техниката, която не е дълготраен материален актив, разходи за телекомуникационни и пощенски услуги, поддръжка на хардуер, периферни устройства и комуникационни устройства и за обслужване на софтуер и програмни продукти, както и текущ ремонт на движимо имущество.
По отношение на необходимото финансиране за капиталови разходи за 2019 г. на Главна дирекция ”Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР са нужни допълнително 1.5 млн.лв. спрямо 2018 г. или с други думи те трябва да достигнат общ размер от 4.2 млн.лв. Сумата е необходима за основен ремонт на дълготрайни материални активи, придобиване на инфраструктурни обекти и др.
Земеделие – Федерация на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ) и Федерация на синдикалните организации от горското стопанство и дървообработващата промишленост (ФНСОГСДП).
„Напоителни системи” ЕАД извършва обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, експлоатация и поддръжка на водостопански съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите: защитни диги, Дунавски диги, корекции на реки, отводнителни системи – публична държавна собственост, съгласно чл.13, ал. 1, т.3 от Закона за водите. Обектите за предпазване от вредното въздействие на водите са разпръснати по цялата територия на страната, като чрез тях се предпазват от заливане населени места, пътища, ж.п. линии, промишлени предприятия, земеделски земи, друга инженерна инфраструктура и важни от национален мащаб обекти. Дружеството отводнява 1.5 млн. дка площи и поддържа над 3208 км. корекции на реки и дерета, 255 км. дунавски диги, 283 км. предпазни диги, 75 броя отводнителни помпени станции и редица други съоръжения, като ежегодно се концентрират сили и дейности от страна на дружеството в зависимост от настъпили проблеми по застрашени и компрометирани участъци и съоръжения. „Напоителни системи“ ЕАД извършва неотложни аварийно-възстановителни работи. За 2019г. са необходими допълнителни средства в размер на 11 млн.лв. за закупване на строителна механизация и транспортни средства за осъществяване изпълнението на дейностите по отстраняване и предотвратяване на аварии по обекти за предпазване от вредното въздействие на водите.
През годините, реалните средствата за издръжка на ИАГ и специализираните й звена се различава спрямо разчетите и намалява с 1-2 млн. лв. спрямо тях. Планират се капиталови разходи в ПМС и разчета на МЗХГ, но на практика средства не се разпределят от първостепенния разпоредител.
Техническото обезпечаване на експертите и инспекторите не е на необходимото ниво – не всички експерти и екипи разполагат с GPS, клупи, висотомери и друга необходима техника. Автомобилният парк е остарял и амортизиран, като за поддръжката му се изразходват значителни средства. Има нужда от средства и за поддръжка и доразработване на програмни продукти, използвани от ИАГ и Регионалните дирекции по горите. Необходими са и средства за квалификация, преквалификация, опреснителни обучения на експерти и горски инспектори.
Ето защо, настояваме с години недофинансираната издръжка да бъде увеличена с минимум 2.5 млн.лв.
Култура – Съюз на българските музикални и танцови дейци (СБМТД) и Независима синдикална федерация „Култура“ (НСФ „Култура“).
През 2019 г. е необходимо да бъде осигурено допълнително увеличение на разходната част на бюджета на Министерство на културата в бранш „Музикално-сценични изкуства“ с общо 10 млн.лв, от които целево – 4.882 млн.лв., както следва:
– За Софийска филхармония – 1.37 млн.лв., необходими за вътрешни ремонти по предписания на районна служба „ПБЗН“, ремонт на органа в зала „България“, осъвременяване на техниката в залата и ремонт на покрива, сутерена и сцената.
– За Разградска филхармония „Димитър Ненов“ при ТМЦ – Разград са нужни 3 хил.лв. за ремонт на инструменти и консумативи.
– За Варненска опера при ТМПЦ – Варна са необходими 348 хил.лв. за осигуряване на ваучери за храна на работещите.
– За държавната опера в гр. Русе е налице необходимост от допълнително финансиране в размер на 1.961 млн.лв., които да позволят основен ремонт на сцена „Опера“ и духови инструменти.
НСФ „Култура“:
Конфедерацията на независимите синдикати в България и Независимата синдикална федерация „Култура“ настояваме в Закона за държавния бюджет, респективно в проекта за Решение на Министерски съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности за 2019 г. , да бъдат заложени следните нови финансови параметри по отношение на:
Музеи и художествени галерии:
– Стойността на субсидираната бройка за всички музеи и художествени галерии, финансирани като делегирани от държавата дейности, да стане 16 500 лева. За това увеличение са необходими 4.805 млн.лв. (сравнено с показателите в РМС № 667/01.11.2017г.). Увеличението на основния стандарт за музеите и галериите е крайно наложително, защото има изоставане на тези културни институции, особено по отношение на дигитализацията на движимите културни ценности, сферата на реставрацията и консервацията на културните ценности, идентификацията на постъпващи предмети и ценности и прочие. Изоставането в заплащането на музейните специалисти, не е стимул за привличане на млади хора за тази кауза. Крайно необходими са средствата за изграждане на нови водохранилища, реновиране на отдавна остарелите експозиционни зали, тъй като за опазването, съхранението и представянето на всички движими културни ценности е важно осигуряването на вентилационни и климатични инсталации, музейни витрини, специализирано осветление, охрана;
– Въвеждане на ежегоден допълващ стандарт за поддържане на открити площи, предоставени на музеите за стопанисване;
– Въвеждане на единен стандарт на принципа на субсидираната численост и за останалите музеи и художествени галерии, чиято издръжка към настоящия момент се определя от съответните общински съвети, както и допълнително да бъдат финансирани за стопанисваните от тях закрити и открити площи. За целта са необходими 5.635 млн.лв.;
– Предоставяне на финансови средства за допълнителните функции на регионалните музеи, съгласно разпоредбите на чл. 4 , ал.2 на ПМС № 153 от 28 юли 2000г. Регионалните музеи отговарят методически за всички музеи и обществени колекции в съответния регион и следва да получат по-високо финансиране, за да изпълняват адекватно функциите си, вменени им с горепосоченото ПМС. За целта са необходими 511 500 лв. (31 регионални музея по 16 500 лв.).
Библиотеки:
През последните десетилетия библиотеките се промениха: от административни институции ‐ хранилища на печатни материали ‐ те се превърнаха в привлекателни и оживени градски средища, предлагащи целия спектър от печатна и виртуална информация. Средища, в които грижата за потребителя е първостепенна услуга, а безплатният достъп до информация е основен принцип. Възникналата нова роля и потребностите на информационното общество диктуват и нови изисквания за поддръжка на необходимата работна среда, осигуряване на софтуерни продукти, компетентен и образован персонал. За да отговорят на тези изисквания библиотеките се нуждаят от допълнително финансиране:
– За Националната библиотека „Св.св Кирил и Методий“ (НКБМ) – увеличение на стандарта за субсидирана бройка от 16 230 лв. на 20 хил.лв., за което са необходими 900 220 лв.;
– Отново за Националната библиотека „Св.св Кирил и Методий“ през 2019 г. е нужно да бъдат осигурени силно необходимите средства за ОСНОВЕН ремонт, които изискват приблизително 3 млн.лв.;
– За регионалните библиотеки – увеличение на стандарта за субсидирана бройка с 20%, т.е. от 15 490 лв. на 18 588 лв. Това изисква 3.531 млн.лв.;
– За градските (общински) библиотеки, които са 16 на брой в страната, настояваме да бъде въведен стандарт за субсидирана бройка, тъй като към момента издръжката им се определя от общинските съвети и зависи от икономическото състояние на общините.
Увеличение на допълващите стандарти за закрити площи за НКБМ, регионални библиотеки и общински библиотеки:
Необходими са допълнително 528 хил.лв. за поддържане на сградния фонд на националната, 27-те регионални и 16-те градски библиотеки. Голяма част от библиотеките се помещават в сгради в историческите центрове на градовете, които са паметници на културата – с характерни фасади, ценни орнаментики и сами по себе си архитектурна културна ценност. Това отнема финансов ресурс от субсидираните бройки на библиотеките. Те не могат да закупуват литература, да изграждат съвременни информационни системи и дигитални бази данни. Увеличената субсидия за поддръжка на закрити площи ще помогне на библиотеките да поемат най-належащите разходи за ремонт, охрана, климатизация и отопление, да обновят обзавеждането и техниката.
Читалища:
Читалищата са традиционни самоуправляващи се български културно–просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно–просветни задачи и единствени дават достъп, в много голяма част от районите в България, до културни продукти и услуги. Тази функция на държавата е особено важна за запазване на българското национално мислене, традиции и ценностна система.
Именно поради това, настояваме субсидирането на читалищата да бъде увеличено като финансов размер от 8375 лв. на субсидирана бройка на поне 12 500 лв., за което са необходими 21.2 млн.лв.
Сценични изкуства:
Асоциираме се с искането на СБМТД и предлагаме субсидията да бъде в размер на 10 млн.лв. Необходимо е и да се направи обстоен анализ на заседание на Тристранния съвет към Министерство на културата за причините за обезпокоителните финансови резултати на тези институти и да се набележат съответните мерки за подобряване тяхната дейност и от там повишаване на възнагражденията на работещите в тях.
- Транспорт – Синдикат на автотранспортните работници в България (САРБ):
Настояваме в Държавния бюджет за 2019 г. да се увеличат средствата за субсидиране на нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и междуселищни пътнически превози в слабо населени планински и други райони в страната с 10 млн.лв. Дружествата в автотранспорта и електротранспорта, изпълняващи задължения за извършване на обществени услуги за безплатни и по намалени цени пътнически превози и за нерентабилни вътрешноградски и междуселищни пътнически превози в слабонаселени планински и други райони в страната, са основни превозвачи в общинските и областни центрове и в условията на пазарна икономика изпълняват социални функции, което ги поставя в тежко и неравностойно положение, поради невъзможността за получаване на действителната цена спрямо себестойността на услугата и понасят големи загуби. Недостатъчен е размерът на субсидията, която се отпуска с държавния бюджет и покрива по-малко от 50% от загубата на превозвачите. За 2018 г., при необходими 36 млн.лв., бяха утвърдени едва 17 млн.лв.
Необходимо е и средствата за компенсации на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници (ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали, деца до 7 навършени и от 7 до 10 навършени години, ученици в дневна форма на обучение, студентите редовно обучение и др.),да се увеличат с 6 млн.лв. спрямо 2018 г.
ОБОБЩЕНИЕ и цифрово изражение на исканията на КНСБ към Бюджет 2019:
| Сектор/Функция | Федерация/Съюз | Искане (в млн.лв.) |
| Средно образование | СБУ | 362 |
| Здравеопазване | ФСЗ | 64.4 |
| Държавно управление | ФНСДУО
НСПС „Огнеборец“ |
505
исканите допълнителни средства (253 млн.лв. за МВР) са включени при тези на ФНСДУО |
| Земеделие | ФНСЗ
ФНСОГСДП |
26
2 |
| Транспорт | СЖБ | 30 |
| Култура | СБМТД | 1.962 |
| Общо:
991.362 млн.лв. към Бюджет 2019 |
||
По Раздел 2: Други искания на КНСБ към Бюджет 2019
| Сектор/Функция | Федерация/Съюз | Искане (в млн.лв.) |
| Средно образование | СБУ | 595 |
| Държавно управление | ФНСДУО
НСПС „Огнеборец“ |
0 (искането не изисква допълнителни средства, а законодателни промени)
16.9 |
| Земеделие | ФНСЗ
ФНСОГСДП |
11
2.5 |
| Транспорт | САРБ
|
16
|
| Култура | НСФ „Култура“
СБМТД |
40.1
10 |
| Общо:
691.5 млн.лв. към Бюджет 2019 |
||
| Общите искания на Конфедерацията на независимите синдикати в България за допълнителни средства в Бюджета за 2019 г. възлизат на 1 682.862 млн. лв., от които 991.362 млн. лв. за увеличение на работните заплати и 691.5 млн.лв. за капиталови разходи и такива за издръжка. |