Водещ: Темата около робството бе превърната зорлен гореща=
Това, което виждам в телевизии с претенции, с национален обхвата, като пропаганда, като начин на изказване на проблема, включително въвличане на невръстни дечица, които с патос рецитират изхвърлени уж материали от учебните програми, няма как да не ми напомня за 30-те и 70-те годни, няма как да не ми се появят натрапчиви образи, с които съм живял в годините на комсомолските и партийните секретари.
Защо е този плач за робството? Смешен ли е този плач за робството?
Проф. Ивайло Дичев: Всяка години имаме по няколко такива вълни – изхвърлят еди какво си от учебниците, в резултат аятоласите скачат с ятаганите: “Кака така? Родоостъпници!”. После твърдят, че нещо ни тровят здравето…
Водещ: В последно време успяха да ги насложат тези проблеми…
Проф. Дичев: Последната идиотщина беше, че ЕС ни забранява кръщенетата. После един си призна, че той го е измислил. Шкембе-чорбата ще ни взимат, не знам си какво ще ни взимат.
Защо този вид неща отново и отново хващат декиш? Това е големия въпрос – защо нашата политическа сцена е даминирана от тези страсти и истерии, които веднага стигат до кресчендо? Какъв е смисълът от всичко това?
Проф. Николай Аретов: Образованието ни слиза надолу – не от вчера, не от онзи ден. Подобни дискусии по-скоро помагат за това слизане надолу. Георги (към водещия), защо пропусна края на 80-те години, когато имаше една и то доста по-масирана патриотична акция? Лесно е да направим виновни политиците. Но за съжаление обществото ни е готово да поеме такива послания, а политиците следват някакви настроения, които не са добри. Същото правят и медиите. Политиците можем да ги сменим, медиите също трудничко, но можем да ги сменим, но нагласите в обществото се променят бавно (има предвид нагласите за робството, бел.ред.), трудно и не в резултат усилията на някакви индивиди.
Проф. Ивайло Дичев: Трябва да разберем защо нашите хора се чувстват така обидени? Дали защото те се сблъскват с други светове, където те са напълно неадекватни. Тези неща, които са ги учили тук, там се окачват непотребни. Дали това не е онази обида, които търси да напомпа, да забрани някакви работи, непрекъснато се забранява нещо.
Имаше един кмет там, който седи пред прекрасната чорбаджийска къща и казва “Забранявам ви да не употребявате думата “турско робство”. Чорбаджията пред него бил роб, който продавал вероятно стоката си по цяла Европа. Има нещо, което трябва да разберем – защо хората са фрунстрирани? От какво идва тая обида?
Водещ: Тази сутрин гледах репортажи от бунтовните места, където наистина са се вдигнали този път на бунт, но този път той е изцяло провокиран от медиите, слушах включително и въпросите на журналистите, които бяха повече от тенденциозни, опитвах се в отговора на хората, които въобще не обвинявам …Какво се съдържаше в отговорите на хората? Ако трябва да резюмирам, това е нарушаваше и историята като наука, както и на елементарната човешка логика.
Те си искаха робството. Те искат да бъдат роби. Искаха да се гордеят с това, че са били роби. Ето това не мога да го схвана.
Проф. Дичев: Самият министър каза, че ключовата дума на нашата идентичност била робството. Други политици започнаха да търсят синоними. Защо тая метафора?
Водещ: Защото не се прави разделение на двете семантични полета – на научната терминология и на литературната.
Проф. Дичев: Това е поетичен термин, който нашите възрожденци са употребявали, за да мобилизират хората. Те го правят в период, който се нарича Османска власт. Това е. Точка.
Водещ: Проблемът опира до начина на мислене, до клишетата, които в продължение на десетилетия ни бяха набивани (тук водещият имат предвид патриотичното обучение по време на социализма, бел.ред.). Хората все още работят с ненаучни категории. Говорят за робовладелски строй, за феодален…Те не могат да излязат все още от тези клишета.
Проф. Дичев: Тая конспиративна работа за Давутоглу – тая доктрина се провали. Доктрината се състои в това, че Турция трябва да има нула проблеми с околните страни. А Турция има проблеми с Русия, с кюрдите, с Израел, със Сирия…Тая доктрина се провали.
Водещ: Тъй като аз я четох тази книга, тя е писана много отдавна, когато Давутоглу още е бил преподавател в университета, когато в Сирия няма криза …
Проф. Дичев: Тук търсим под вола теле. Преди три години същия проблем имахме с Македония. Тогава не искахме да я подкрепим, защото тя ни крадяла историята. Това са абсурдни страсти, които някои хора користно внушават и понеже има тая фрустрация сред народа ни, тя хваща декиш. Патриотизмът е излючително важно нещо. Колкото по-глобален е светът, толкова по-важен е този патриотизъм. Въпросът е върху какво го полагаме – върху омразана на някакви хора – руснаци, американци, евреи и т.н. Дали това ще ни е национализмът или ще е нещо друго? Какво ще виждаме в миналото? Какво ще преподаваме в миналото?
Дали ще търсим чорбаджиите, българските възрожденци, българските журналисти, които са писали, или ще търсим някакви страдания, мъчения, с които да се самоидентифицираме с робството, с лошото. На мен ми е обидно, когато тези хора, аятоласи ги наричам, когато те излизат и казват “Моите предци са били роби”. Ма, не са били роби! В огромната си част те са били свободни селяни. Нашата част от османската империя е била процъфтяваща, имало е производители, които са започнали капитализма. Защо да не се гордееме с това нещо?! Защо трябва да се гордееме с мъките?! Сигурно е имало и мъки.
Проф. Николай Аретов: На тези роби тука са им били спестени религиозните войни във Франция и Англия, които…и Германия…
Водещ: Да сте чул французин да се гордее с това, че е бил под Римско робство?!
Проф. Дичев: Въпросът е върху какво да положим нашата идентичнист. Ние не можем да задължим хората да бъдат или да не бъдат българи. Но кое да възпитаме и да развием? В страната ни има две линии – едната е патетичната, мощната, на великана на българската литература Иван Вазов, той е русофил. Другата е ироничната на Захари Стоянов, той е русофоб. На мен ми харесва ироничната линия. Но в последно време патетичната линия на Вазов все повече набира сила. И много често тази линия се опира на Русия. На една имперска фантазия за Дядо Иван, който така и така…Трябва да разберем какво искаме от миналото. Там има всякакви работи – има мъки, има робства, има успехи, дали искаме позитивните, хубавите неща или искаме срамните, тъжните и намръщените.
Бих искал хората да различават робовладелския институт, какъвто има в американските плантации например от този феодален или азиатски вид производство, което е имало тук. Това са различни неща.
Ужасно ме притеснява това, че някои хора ни забраняват да използваме едни думи и ни принуждават да използваме други (тук професорът има предвид недоволството на хората от замяната на термина «робство» със «съжителство», бел.ред.).
Това ми напомня малко на едно време, когато имахме един учител по история, който ни наказваше, когато съкратим Великата октомврийска социалистическа революция. Слагаше ни в ъгъла. Сега по същия начин един хора от Карлово и Калофер ни казват как да мислим. Казват на учителите какво да преподават – какви точки, какви колонки…Ми, дайте малко свобода на учителите! Къде го има това нещо? Това е смешно! В Западна Европа децата и учителите имат един списът от 50-100 книги, от които те трябва сами да си изберат коя да прочетат.
Водещ: Затова трябва да възпитаме свобода …
Проф. Дичев: Децата сами избират коя картинка да имат на телефоните си…А тук идва някой и им казва – това не, това да.
И още, наблюдавам тотално недоверие в експертите във всяка сфера в държавата. За пореден път изблик на народно недоволство срещу експертите въобще – недоволство срещу съдиите, срещу полицаите, срещу вакситие, срещу който се сетите, лекарите ни тровят с ваксини твърдят и т.н. Това е изключително опасно за цялата нация. Ако ние нямаме доверие в нашите експерти, какво става тогава?
Водещ: Със сигурност си създадохте много врагове. Честито!
Източник: NewsFront – Bulgaria