Първият български олимпийски медалист Борис Георгиев Николов (с прякор Моката) е починал внезапно в дома си на 87 години, съобщиха от семейството.
Боксьорът обичаше да се шегува, че ще доживее до 102 години и въпреки че напоследък не можеше да излиза, ние – неговите почитатели и приятели вярвахме, че това ще се случи – толкова жизнен и енергичен го помним.
Момчето от Добрич печели първия бронзов медал от олимпийски игри за страната ни в „Хелзинки-52“ след като достига до полуфинал в кат. до 75 кг. срещу румънеца Василе Тица, побеждавайки преди това боксьори от Люксембург, Великобритания и Германия.
Във филма на БНТ, който снимахме с режисьора Петко Радилов през 2011 г., Бате Боре разказа, как капитанът на румънския отбор му казва на слизане от ринга след мача с Тица: „Изядоха те“. Първоначално вдигат ръката на българина и обявяват победа с 2:1 съдийски гласа. Но по-късно единият от тримата арбитри – американец, казва, че объркал и вместо за Тица, дал гласа си за Николов. Така сънародникът му Флойд Патерсън се разминава на финала да се бие с Моката и …още във втората минута нокаутира Тица, за да грабне олимпийското злато. По-късно покорява и ринга при професионалистите…
Борис Георгиев е роден в Добрич на 6 март 1929 година. В семейството му има четирима братя, една сестра и майката поема грижата за всички, след като бащата рано почива. Бедното хлапе от Златна Добруджа донася на 17 г. в София прякора си – Моката /защото сервира от 6-годишен кафе „Мока“ при бате Таньо кафеджията/, първия си чифт обувки и воля, дух на победител, честност, достойнство и невероятна работоспособност.
Тези му качества са предпоставка за знаменита кариера – провежда 289 мача, 54 от тях на международния ринг, донесли му съперници като олимпийския шампион Ласло Пап от Унгария, друг олимпийски златен медалист Юлиус Торма от Чехословакия и първенеца на Европа Збигнев Пиетшиковски от Полша.
8-кратен републикански шампион с ЦСКА – от 1950 до 1957 г., участник в три европейски първенства, олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. той след края на кариета отдава всичките си сили, натрупан опит и енергия като съдия и треньор за създаването на поколения успешни български боксьори.
Води физическата подготовка на първия български космонавт Георги Иванов. Изобретява боксова ръкавица без палец, след като в полуфинал на републиканското първенство най-големият му съперник Атанас Таков с палеца на ръкавицата си засяга фатално лявото му око. Това впоследствие води до операции и преждевременен край на кариерата му. Само благородната му душа, отдадеността на спорта и любовта към неговата съпруга Любка, която наричаше „орлица“, му даваха сили да се примири с този инцидент.
Обичаше да помага на елитни спортисти и прохождащи боксьори да усвояват изкуството на любимия спорт. Във филма – на 82 години, Моката тича в боксовата зала, за да разгрее Кубрат Пулев, дава съвети и показва удар, с който Кобрата да съкрушава съперниците си.
„Помни, че ти ще станеш световен шампион“ – заявява той още през 2011 г.., предричайки бляскава кариера на Пулев.
„Много се гордея с бате Боре… той ми помага да разбера каква история има бокса в България, българската боксова школа, която е по-различна от другите“ – казва тогава Кубрат.
През 1987 година президентът на МОК Хуан Антонио Самаранч пристига в София и награждава със сребърен орден за заслуги към олимпийското движение Борис Георгиев. През 2010 г. Моката е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен от Президента на Република България.
И когато на 1 февруари в 12.30 ч. старите боксьори, приятели и семейството се съберат в църквата на централните софийски гробища за да се простят с него, всички ще усетят че си казват сбогом с една истинска икона на българския спорт. Най-земният, най-скромният човек, който обаче има чудната сила да събира, да сплотява и да вдъхновява с неговото обръщение за „Майка България“.
/бнт