Какви са условията, на които трябва да отговаряме, за да кръводаряваме? Има ли риск от заразяване с някаква болест? Колко често можем да го правим? Как да преборим „търговията на черно“ и какви са тенденциите при безвъзмедните кръводарители? – попитахме полк. проф. Румен Попов – началник на Центъра по транфузионна медицина на ВМА.
Съвсем наскоро стотици военнослужещи и цивилни служители от поделенията на Българската армия се включиха в кръводарителска акция, организирана от ВМА. Но не под строй и команда. Армейците признават, че това – сигурността и спасяването на човешки животи, е тяхна мисия, техен дълг, а не вменено задължение.
Националната трансфузионна система е част от националната сигурност. И в този смисъл нашият Кръвен център е част от тази верига. Структурата на ВМА позволява екипите да се отзоват в случай на нужда, не само на територията на София, но в цялата страна. С колегите ми всекидневно работим, за да имаме готовност да отреагираме адекватно при извънредна ситуация, коментира проф. Румен Попов.
От думите му става ясно, че напоследък се забелязва тенденция на увеличаване на нуждаещите се от кръв и кръвни биопродукти.
Кръводарителите условно могат да бъдат разделени на няколко групи –близки на пациенти и т.нар. безвъзмездни кръводарители.
За изминалата година през кръвния център на болницата са преминали около 6000 кръводарители. Половината от тях са български военнослужещи и цивилни служители от армейските части. Кръводарителските акции във военните формирования са целогодишни и се извършват по предварително утвърден график.
Ние винаги сме оценявали високо това, което правят българските военнослужещи, за което им изказваме огромна благодарност. Така, те не само помагат на пациентите на ВМА и спасяват животи, но са и пример за насърчаване на безвъзмездното кръводаряване, допълва проф. Попов.
В ежедневната си работа медикът признава, че все по-често среща и нови лица, дошли доброволно да дарят кръв: Мотивите им са различни, но през последните 5-6 години в нашия център отчитаме една положителна тенденция на съвсем млади хора, току-що навършили 18 г., които идват и кръводаряват, без никой да ги е агитирал. И през годините те стават наши постоянни кръводарители.
Митове и легенди за кръводаряването
Кръводаряването е благородна кауза. И въпреки това, малко хора отделят от времето си, за да се включат в нея. Основна причина за ниската активност са все още съществуващите митове и заблуди в тази област. Сред основните страхове на хората е заразяването с някоя страшна и коварна болест.
Кръводаряването не е опасно за здравето. Заразяването с болести всъщност е невъзможно да се случи в наши дни, предвид високите предпазни мерки, иглите за еднократна употреба, които се използват, пояснява проф. Попов.
Кога и как мога да даря кръв?
Всеки човек между 18 и 65-годишна възраст, с тегло над 50 кг., и липса на противопоказания, може да дарява кръв в интервал не по-кратък от 60 дни, пояснява проф. Попов.
Количествено кръвта се възстановява за около едно денонощие, а качествено – за 3-4 седмици.
Процесът на кръводаряване започва с попълване от страна на кръводарителя на декларация за здравословното му състояние и информирано съгласие. След проверка на кръвната група и нивото на хемоглобина, лекар оценява общото състояние на кръводарителя – пулс, дишане, сърдечна дейност.
Ако всичко е наред, преминаваме и към самото кръводаряване. През цялото време се стараем да спечелим доверието на тези хора – да им покажем, че няма от какво да се притесняват, защото колегите са истински професионалисти с огромен, ежедневен опит, изтъква още проф. Румен Попов и допълва, че кръводарителят си тръгва едва, когато лекарят се е уверил, че се чувства добре.
Според „правилата“ мъжете могат да даряват кръв до 5 пъти в рамките на една календарна година, а жените – 4. Интервалът между две кръводарявания трябва да бъде поне 2 месеца.
Никой, никога и никъде не се е занимавал с обучение на хората в човеколюбие…
Всяка година на 14 юни светът отбелязва Международния ден на кръводарителя с различни прояви. ВМА периодично организира кампании с цел насърчаване на безвъзмездното кръводаряване. Такива предстоят и в началото на следващия месец.
Идеята от една страна е да се изкаже благодарност към хората, които чрез този високохуманен жест са допринесли за спасяването на други хора. Да ги мотивираме да продължат да го правят, както и да достигнем до сърцата на онези, които никога не са кръводарявали и да ги насърчим да започнат да го правят, отбелязва още началникът на Кръвния център на ВМА.
Освен повишаване осведомеността на гражданите, кампаниите имат за цел да съсредоточат вниманието върху кръводаряването като израз на солидарност и участие на цялото общество, насърчаване на взаимопомощта сред хората не само на регионално ниво, но и в световен мащаб.
Преливането на кръв и кръвни продукти ежегодно спомага на милиони хора в целия свят. Не се страхувайте да спасявате и вие човешки животи!