За всички наблюдаващи процесите в БСП вече е пределно ясно, че така наречената „опозиция“ в партията, всъщност играе ролята на флагман в предстоящата предизборната битка на ГЕРБ.
Защо това вече е повече от очевидно?
Първо, защото всички опоненти на Нинова, без изключения, настояват и се борят за бъдеща коалиция с най-големия политически враг на своята партия, ГЕРБ. Поведението им в тази насока е вече напълно неприкрито и мнозинството от тях дори не се опитват да демагогстват по темата, а откровено признават, че Нинова трябва да бъде свалена от лидерския пост в Столетницата, за да се отворят вратите за бъдещо съвместно управление между ГЕРБ и БСП. Управление начело с настоящия премиер Бойко Борисов.
Второ, също толкова очевидно, както и горното е фактът, че всички „опозиционери“ в червената партия правят своите медийни изяви единствено и само във водещите проправителствени медии, като Нова телевизия, Канал 3 и сайтът ПИК.
Лицето Валери Жаблянов например, известен още като „специалистът по нищо“, вчера седеше арогантно размазан на диванчето срещу Илияна Беновска в Канал 3 и угоднически обясняваше пред водещата, как БСП се обезличавало, защото начело на партията стояла Нинова. Неговата самовлюбеност така изгаряше екрана, че дори не даваше възможност на зрителя да се замисли върху въпроса, каква реално е общата история на Жаблянов с БСП? Кой е той в Столетницата и за кого се мисли, че си позволява да говори едва ли не от името на цялата партия.
Друг, изявяващ се като „опозиционер“ сред червените е Красимир Янков. Янков също не спира да плюе по собствените си хора от страниците на проправителствения сайт ПИК, като не само не намира това за проява на лош вкус, но напротив, убедено съпреживява себе си за демократ. Смешно, но факт.
За Георги Гергов пък, дори няма какво да говорим, тъй като и децата вече знаят, че Гергов винаги е с тези, които държат властта и кинтите. Дали те ще се наричат СДС, НДСВ, БСП или ГЕРБ, за свинаря от Пловдив това няма никакво значение.
Още един друг виден „опозиционер“ на Нинова е Атанас Мерджанов. Той също определя медийните си изяви с избора между една от трите проправителствени медии – Нова телевизия, Канал 3 или ПИК. Същият обича да говори за морал, като услужливо пропуска да акцентира върху CV-то си на бивш служител на фараона Анжел, както и на бивш пръв предател на своя гуру Жан Виденов. Нещо повече, по времето на Орешарски, Мерджанов минаваше за един и от най-близките любимци на бившия вътрешен министър Цветелин Йовчев.
Като добавим към тези лица и още десетина други от същия тип, като безликия Пирински и провалът на ПЕС Сергей Станишев, същият който издигна кандидатурата на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, всъщност така наречената „мощна опозиция“ в БСП приключва.
Какво обаче е важно да се знае за тези хора и какво всъщност събира тези хора?
Обединява ги преди всичко личната им амбиция и фактът, че не могат да понесат това, че Нинова ги остави извън реалната политика. Същото прозира и от нестихващите приказки на бившия председател на БСП Михаил Миков пред ПИК, с които той не спира да залива прогерберската общност, мислейки че се намира на конгрес на червените. Тук трябва да отбележим, колкото и да му е неприятно на Миков, че докато той беше председател на БСП партията беше станала за подигравка, а серията му от пиянски запои му бяха дали прякора „българския Елцин“.
Истината е, че в БСП днес реално няма опозиция. Има обаче група от алчни за внимание и власт двайсетина души, които докато гонят своите лични цели, сипят помия по собствената си партия.
Дали Нинова заслужава да остане председател на БСП е голяма тема, но това е въпрос на който не могат да отговарят, никое от горните лица. Toзи въпрос може да бъде решен единствено от членовете на БСП, а те са хиляди пъти повече от тази дузина приказливци, които вършат черната работа на Борисов.
https://wow-media.bg