Държавата беше осъдена, защото е погазила правото на мнение на шестима граждани, изразили недоволството от съдия, полицаи, катаджии и учителка
Ако се оплачеш от държавен служител, в България рискуваш сам да бъдеш осъден за клевета. Това са изпитали на гърба си шестима души, които днес спечелиха дела срещу държавата в Страсбург, защото е погазила правото им свободно да изрязяват мнението си.
На пръв поглед случаите са изключително различни – на майка, която се жалва от учителка, тормозеща сина ѝ, на шофьор, спрян от пиян катаджия или друг, на когото пътен полицай му поискал подкуп, или на съпрузи, дръзнали да се оплачат от незаинтересованото поведение на полицаи. Но всички се движат като по калъп – жалба от недоволен гражданин срещу представител на властта, по която проверката не установява нарушение, следва дело за клевета срещу подалия оплакването и осъдителна присъда.
Затова Европейският съд за правата на човека ги обединява. В решенията си той констатира, че ефектът от присъдите на граждани за клевета, след като са подали оплакване срещу представители на властта, е „задушаване“ на жалбите срещу държавни служители. „Подобни мерки могат да се разглеждат като необходими само при изключителни обстоятелства, когато убедително е било доказано, че гражданинът съзнателно се е стремил да навреди на длъжностните лица, чието поведение критикува, като е знаел, че твърденията му срещу тях са фалшиви“, подчертава съдът в Страсбург. И допълва, че гражданите не са военнослужещи, държавни служители, журналисти или адвокати, които имат специални задължения и отговорности при упражняването на правото си на свобода на изразяване.
„Гражданите по принцип трябва да са в състояние да подават оплаквания срещу държавни служители до техните висшестоящи без риск от наказателна санкция, дори когато твърдят, че е налице престъпление и дори ако твърденията им след проверка се окажат неоснователни“, пише съдът в Страсбург.
В центъра на един от най-фрапиращите от тях е съдия, постановил присъда срещу бившия си учител, когото след това осъдил и за клевета.
Ето какви са историите, станали причина за осъждането на държавата в Страсбург за погазено право на свободно изразяване на мнение.
Учителят от Казанлък, осъден от ученика си съдия
През 2006 г. Районният съд в Казанлък осъжда на две години затвор учителя Здравко Станев. Присъдата е за съзнателно използване на неистински документ и за набеждаване в престъпление, а съдът разпорежда Станев да бъде задържан.
Учителят обжалва пред Окръжния съд в Стара Загора и заявява в жалбата си:„Съдията (докладчикът по делото в Казанлък – бел. ред.) е мой ученик и иска да си отмъсти, използвайки функционалния си имунитет. Всичко се решава въз основа на власт и връзки, не въз основа на законите“. След това пред съдебния състав в Стара Загора Станев казва: „Присъдата срещу мен беше произнесена от съдия, който е бивш мой ученик. Когато го попитах по какво съм му преподавал, той отговори „Електрически материали“ и че съм му поставил средна оценка … Аз вярвам, че съществуват основания за отвод на съдията-докладчик .. . имам лични отношения с него. Искането ми обаче беше отхвърлено и съдбата ми беше оставена в ръцете на съда“.
На 16 май 2007 г. Окръжният съд в Стара Загора отменя присъдата на учителя и връща делото за ново разглеждане на първата инстанция. От решението на съда в Страсбург става ясно, че Окръжният съд е установил редица процесуални нарушения при осъждането на Станев. Не само, че не става ясно въз основа на какво съдията от Казанлък е приел, че бившият му учител е извършил престъпленията, в които е обвинен, но и на практика е обърнал доказателствената тежест. Така вместо прокуратурата да доказва, че е виновен, мъжът е трябвало да доказва, че не е. Освен това окръжният съд заявява в прав текст, че съдията-ученик на подсъдимия е трябвало да се отведе от делото, както е поискал Станев.„Като се има предвид наложената ефективна присъда, която не съответства нито на тежестта на престъплението, нито на опасността на извършителя, както и изложените мотиви за налагането ѝ – да се защитят останалите членове на обществото и органите на съдебната власт от бъдещи граждански искове, и неоправданата емоционалност на мотивите, присъдата не показва необходимата безпристрастност“, заявява въззивният съд.
Това обаче не е краят на историята, защото през 2007 г. съдията от Казанлък завежда дело за клевета срещу Станев. Същата година Районният съд в Стара Загора постановява, че учителят е виновен и го осъжда на 5000 лв. глоба и обществено порицание за публично нанесена обида и клевета на длъжностно лице. В присъдата се приема, че Станев умишлено е оклеветил съдията от Казанлък, без съдът въобще да провери на какво се базират твърденията на учителя.
Станев обжалва, но и Окръжният съд в Стара Загора, приема, че е виновен. Той намалява глобата на 2500 лв., защото потвърждава присъдата за обида и клевета само за твърденията в жалбата на учителя, но не и за думите му по време на процеса. „Без да се опитва да провери дали първото твърдение има фактическо основание, съдът намира, че изявлението на Станев, че съдията е отмъстителен и използва длъжността си, за да търси разплата, са били дискредитиращи за съдията в професионално качество и опетнили службата му“, преразказва фактите съдът в Страсбург.
„Работата на съдилищата, които са гаранти за справедливост и имат основна роля в държава, управлявана от върховенството на закона, изисква обществено доверие, и поради това те следва да бъде защитени срещу неоснователни атаки. Съдилищата обаче не са имунизирани от критика и контрол, и страните имат право да коментират правораздаването, за да защитят правата си, но критиките им не трябва да прекрачват определени граници. По-специално, трябва да се направи ясно разграничение между критика и обида“, пише в решението си Европейският съд за правата на човека.
А след това, коментирайки случая на Станев, съдът заявява: „Едва ли може да се каже, че избраните от него думи са по-близко до обида, отколкото на критика.“ И подчертава, че учителят сочи конкретни факти, на които се основава твърдението му за предубедеността на съдията от Казанлък. „В действителност, тези опасения по-късно са били напълно потвърдени от втората инстанция, която постановява, че съдията е показал недопустима пристрастност и е трябвало да се отведе от делото. Съдилищата, които се занимават с делото за клевета срещу жалбоподателя обаче не казват нищо за това“, заявяват евросъдиите. Освен това те подчертават, че на жалбата на Станев срещу присъдата, произнесена от бившия му ученик, не е дадена никаква форма на публичност. „Поради това тя не представлява сериозна заплаха за властта и репутацията на съдията. Не би могло да се твърди, че тя може да окаже сериозно влияние върху професионалната позиция на съдията или да доведе до дисциплинарни санкции срещу него“, посочва съдът в Страсбург. И специално подчертава, че Станев не е адвокат и от него не може да се изисква същият стандарт на поведение.
Заради погазеното правото на свободно изразяване на Станев, Европейският съд за правата на човека осъжда държавата да му плати 3500 евро обезщетение.
Майката, която се оплака от учителка
През 2006 г. Росица Маринова, майка на 14-годишно момче, се оплаква от учителката му пред Агенцията за закрила на детето. Тя твърди, че преподавателката го тормози и унижава. Агенцията обаче не потвърждава твърденията на майката, а констатира, че отношенията ѝ с учителката са обтегнати от 2003 г., когато бащата на детето я е заплашил. Малко по-късно майката се оплаква на директора на училището, че преподавателката е взела мобилния телефон на сина ѝ и отказва да го върне. Пише и до прокуратурата.
Заради тези жалби учителката завежда дело за обида и клевета, както и граждански иск, срещу Маринова. Така на 29 ноември 2006 г. районният съд в Тервел постановява, че тя е виновна и я осъжда на 500 лв. глоба и да плати обезщетение от 1000 лв. на учителката. Съдът заключава, че твърденията на Маринова са били неверни и следователно са клеветнически и тя е действала при пряк умисъл. Присъдата е потвърдена от Окръжния съд в Добрич.
Съдът в Страсбург постановява Маринова да получи обезщетение от 4000 евро.
Да те осъдят, защото си казал, че те е спрял пиян катаджия
През юли 2008 г. Венцислав Златанов е спрян от двама катаджии, защото, според тях, не е спрял на знак „Стоп“. Шофьорът възразява и настоява да се запише в протокола, че един от двамата полицаи, който отказва да се легитимира, се клатушка и мирише на алкохол. След това в писмени обяснения Златанов повтаря твърдението си и добавя, че катаджията се е държал агресивно. Започва вътрешно разследване, което не установява недопустимо поведение от страна на катаджията.
Така през декември 2008 г. той подава тъжба срещу Златанов за клевета и обида на длъжностно лице, нанесена публично. Иска обезщетение от 5000 лв. Две инстанции – Районният съд в Каварна и Окръжният съд в Добрич, осъждат мъжа, оплакал се, че е спрян от пиян катаджия. Позовавайки се на резултатите от вътрешната проверка, според която униформеният не пил алкохол, съдилищата заключават, че думите на Златанов не отговарят на истината. Според решенията гражданинът не е бил убеден в истинността на твърденията си, но е избрал да ги направи и следователно е действал с пряк умисъл да дискредитира катаджията. Така мъжът е осъден на 500 лв. глоба и да плати обезщетение от 1500 лв. на пътния полицай.
Златанов трябва да бъде обезщетен с 4784 евро за имуществени и морални вреди, постанови Европейският съд за правата на човека.
Подкуп на пътя – това е клевета
Шофьорът на камион Петър Финдулов е осъден за клевета, защото се е оплакал, че пътен полицай, който го е спрял за проверка, му е поискал подкуп.
Финдулов казва на катаджията, че ще донесе парите до 10 минути, но вместо това се обажда в полицията. Подава жалби до Инспектората на МВР, омбудсмана и министъра на вътрешните работи. Разказва, че един от полицаите, които са го спрели, чиято самоличност не му е известна, му е поискал подкуп и е задържал документите му. РДВР-Бургас обаче заключава, че жалбата му е неоснователна. Наред с това полицията налага на Финдулов глоби за серия от нарушения, като това, че е карал без колан, че една от гумите на камиона му е износена, че е отказал тест за алкохол и тн. Отнемат му и 25 контролни точки. В последствие санкциите са отменени от съда.
Катаджията, за когото шофьорът на камион твърди, че му е поискал подкуп, обаче завежда дело за клевета срещу него. Така Финдулов е осъден на 5000 лв. глоба, обществено порицание и да плати 3000 лв. компенсация на тъжителя пътен полицай, защото не успял да докаже, че той му е поискал пари. (От решението не става ясно как въпросният полицай се е саморазпознал в сигнала.) Бургаският окръжен съд заявява, че шофьорът е действал с пряк умисъл.
Съдът в Страсбург присъжда обезщетение от 3500 евро на Петър Финдулов.
Скандал със съседи и намеса на главния прокурор
Съпрузите Иван и Маргарита Динчеви от Ловеч имат дългогодишен конфликт със съседи и през ноември 2009 г., когато той ескалира, викат полицията. Пристигат двама униформени, които предупреждават съседите да не тормозят Динчеви. Съпрузите обаче не са доволни от поведението на полицаите, които според тях са показали пълна незаинтересованост към инцидента и само са си шушукали със съседите им в патрулката. Динчеви се жалват на шефа на полицията в Ловеч, на шефа на местната пожарна и на вътрешния министър. Вътрешното разследване установява, че жалбата им е неоснователна. И това отваря път на делото за клевета на двамата полицаи срещу съпрузите, посмели да се оплачат от пасивността им. Динчеви са осъдени да платят по 1500 лв. глоба и на обществено порицание, както и да компенсират с по 400 лв. двамата полицаи.
Този случай завършва по различен начин, защото след като през 2012 г. жалбата на съпрузите до съда в Страсбург е комуникирана на българските власти, и.ф. главният прокурор Бойко Найденов иска възобновяване на делото срещу тях. Пред Върховния касационен съд Найденов настоява присъдата им да бъде отменена, защото твърденията в жалбата им срещу полицаите не са били обидни, а просто израз на неодобрението им от начина, по който полицаите са изпълнили задълженията си. Той подчертава, че държавните служители биха могли напълно законно да бъдат подложени на засилена критика. Приемайки, като съдилищата в Ловеч, че критичните изявления в жалби срещу такива служители са клеветнически, би означавало, че по-голямата част от исковете и жалбите, подадени в съдилищата и органите на прокуратурата от неадвокати, може да доведат до наказателни санкции, обяснява Найденов.
ВКС възобновява делото и отменя присъдите на Динчеви. Върховните съдии подчертават, че твърденията на съпрузите за това как полицаите са си свършили работата са оценъчни и не може да бъдат потвърждавани или определени като клеветнически. Освен това те са израз на тяхното конституционно право да подават жалби до властите, да изразяват мнение и да защитават правата си.
Според съда в Страсбург с отмяната на присъдата им от ВКС, Иван и Маргарита Динчеви са получили отговор на оплакванията си и не им присъжда обезщетение.
Източник: Правен свят