Международно разследване твърди, че семейството на президента контролира значителна част от турския енергиен бизнес
Енергийната сигурност винаги е била съставна част от националната сигурност. Докато българското общество днес е фокусирано върху пикантни подробности около срещата на собственика на „Овергаз“ с главния прокурор, на заден план остават сериозните изводи от всеки подобен казус. А те са, че търговията с енергоносители навсякъде по света формира влиятелна политическа прослойка със собствени медии и лостове за натиск. Подобен енергиен елит около турския президент Реджеп Ердоган днес протяга ръце към Балканите. С провала на проекта „Южен поток“, спрян под външен натиск, България среща все по-сериозни проблеми при обезпечаването на енергийната си сигурност. От ситуацията изглежда е готов да се възползва турският президент Реджеп Таип Ердоган, който системно разширява властта си върху политиката и икономиката на Турция. Ердоган се готви да влезе на българския газов пазар от 2020 г.
До подобен притеснителен извод водят поредица от факти, изнесени от двама италиански разследващи журналисти, проучили подробно влиянието на семейството на Ердоган в енергийния бизнес. Според Паоло Бьондани и Лео Систи, провели сериозно международно разследване, членове на президентското семейство контролират значителна част от енергийния бизнес на югоизточната ни съседка. Разследването, намерило място на първите страници на италианското издание L’Espresso, разкрива любопитни факти около търговията с азербайджански нефт и газ в съседна Турция. Предвид дългосрочната политика за диверсификация на енергийни доставки с внос на газ от Азербайджан страната ни може да бъде принудена да замени руските доставчици с фирми под контрола на президентското семейство в Турция.
Доставките на азерски газ са предвидени за 2020 г. чрез строящия се Трансадриатически газопровод (ТАП) – проект, ползващ се с политическата подкрепа на Европейския съюз. ТАП още от създаването си е замислен като алтернатива на преминаващите през България енергийни трасета за пренос на руски газ. През юни 2015 г. Еврокомисията обяви проекта за приоритетен, а от следващата година ТАП получи изключение от Третия либеризационен пакет – условие, което спъна изпълнението на „Южен поток“. Газопроводът с дължина от 4 хиляди километра преминава през териториите на Азербайджан, Грузия, Турция и Гърция и ще свързва европейските потребители в Италия с находището „Шах-Дениз 2“ в Азербайджан. С неговото изграждане в ръцете на Анкара ще се окаже безценен лост за влияние върху енергетиката на Балканите.
Според двамата разследващи журналисти от Италия турската енергетика е до голяма степен под контрола на фирми, приближени до семейството на Реджеп Ердоган. Бьондани и Систи твърдят, че нефтът и природният газ, идващи от Азербайджан, се търгуват от компании, пряко във властта на проислямисткия режим в Турция. Документите, представени от италианците като доказателства водят разследването към двама от зетовете на Ердоган, единият от които е министър на енергетиката на Турция.
Азербайджанските енергоносители се търгуват на запад от Баку чрез посредничеството на съвместната турско-азерска компания Socar Gaz Ticareti, създадена през 2012 г. Енергийната корпорация е притежавана от две фирми – Socar Turkey Enerji и Arkgaz Enerji (наричана днес Cig Enerji). Дотук нямаше да има нищо необичайно, ако фирмите не бяха пряко свързани със семейството на Ердоган. Според изнесените от двамата разследващи журналисти факти, в управителния съвет на Arkgaz Enerji е Зия Илген – съпруг на сестрата на Реджеп Таип, който е един от най-приближените до турския президент. Освен това Илген е акционер в различни енергийни компании, в които участват други три родственика на Ердоган – неговият брат и двама от синовете му.
Историите покрай енергетиката в югоизточната ни съседка напомнят модерен турски сериал, в който за зрителите е трудно да вникнат в заплетените роднински връзки на героите. Някои факти все пак са безспорни – капиталът на Arkgaz Enerji, където в управителния съвет е участвал зетят на Ердоган Илген, от създаването си е собственост на две дружества Ar Enerji и Cig Petrol. Половината от собствеността в първата компания до 2013 г. е в ръцете на Илген, а акциите в другата се държат от Омер Фарук Кальончу, близък приятел на Ердоган, и друг негов зет – министъра на енергетиката Берат Албайрак.
Турският президент е сред височайшите гости на три сватби в семейство Кальончу – тази на самия Омер Фарук през 2004 г., на неговия брат Мехмет през 2014 г. и на сестра му Кюбри година по-късно. Кальончу притежава огромна медийна империя от вестници и телевизионни канали, а в управителния съвет на притежаваната от него издателска група Turkuvaz е Серхат Албайрак, брат на зетя на Ердоган Берат Албайрак. Според турската опозиция семейството е тясно свързано с фамилията на Ердоган. От документите в турския търговски регистър става ясно, че през октомври 2013 г. зетят на президента Зия Илген е продал на фамилията Кальончу своя дял от 50% в компанията Ar Enerji. Азербайджанският газ ще пътува към Европа по строящия се на турска територия Трансанадолски газопровод.Близо три-четвърти от проекта се изграждат именно от фирмата Kalyon Insaat на бизнесмена Омер Фарук Кальончу.
Разследването на Бьондани и Систи навлиза все по-дълбоко в дебрите на турската енергетика. Според него апетитите на фамилията Ердоган надхвърлят газовата индустрия и достигат до търговията с петрол. Експортираният от Баку нефт се разпространява в югоизточната ни съседка чрез съвместната компания Socar Turkey Petrol Enerji, свързана отново с турския президент. Акционер в компанията е Омер Гюр, син на Ремзи Гюр, когото опозицията в Турция нарича „банкомата на Ердоган“. До 2008 г. той е член на управителния съвет на друга енергийна компания – Enpo Enerji, която през 2011 г. е сред учредителите на компанията Socar Turkey Gaz, търгуваща с азерски газ. Името на Гюр фигурира в скандално известните Панамски документи, разкриващи престъпно избягване на данъчното законодателство чрез офшорни фирми на видни лица в световните политика и икономика. Ремзи Гюр повече от 10 години е верен клиент на компанията Mossack Fonseca. Excel Energy Trading Ltd е името на офшорния холдинг, създаден през 2010 г. на британските Вирджински острови, 75% от който принадлежат на Гюр. Както може да се досетим семейството на Гюр е в бизнес обвързаност с фамилията Ердоган. От проучените от двамата италиански журналисти документи става ясно, че племенникът на Ремзи – Мехмет Гюр е член на управителния съвет на компанията Ortadoğu Proje заедно със зетя на Ердоган Илген. Именно това е компанията, която е предоставила изпълнителната си власт в ръцете на брата на президента Мустафа Ердоган.
Фамилията Ердоган е свързана с още три влиятелни компании на енергийния пазар около превоза на енергоносители, твърдят италианските разследващи журналисти. Името на един от сериозните играчи на пазараBMZ, поизлиза от първите букви в имената на трима души, собственици на компанията – Билал Ердоган, син на президента, Мустафа Ердоган, негов брат, и зетя на турския държавен глава Зия Илген. В разгара на сирийския конфликт дружеството BMZ беше изобличено от руски и сирийски официални лица като фирма, замесена в търговията с нефт на „Ислямска държава“ – обвинения, които президентът Ердоган категорично отрича.
Другият зет на турския президент Берат Албайрак контролира ключовото министерство на енергетиката и като такъв има възможност да назначава ръководствата на държавните енергийни компании. Така Ердоган влияе пряко върху турската държавна нефтогазова компания Botas, която е крупен акционер в Трансанадолския тръбопровод – разклонението на газопровода от Азербайджан за Европа през турска територия. Между 2007 и 2013 г. Албайрак ръководи енергийната мегакомпания Çalik Holding и е многократно обвиняван от опозицията, че използва роднинските си връзки с Реджеп Ердоган, за да приватизира турски енергийни корпорации. Братът на Берат Серхат Албайрак също е бил член на управителния съвет на Çalik Holding и до ден днешен ръководи медийния гигант Turkuvaz media.
Какво означава всичко това за България?
Огромното влияние на Реджеп Ердоган върху турската енергетика е съчетано с откровено експанзионистичните намерения на турския президент на Балканите и в Близкия Изток. След 2019 г. българската енергийна сигурност ще бъде поставена във фундаментален риск. От този момент изтичат договорите за пренос на газ между „Газпром“ и украинския енергиен монополист, което може да означава прекратяване на доставките на газ за София през Киев. България получава малко над 3 млрд. куб. м. „синьо гориво“ през Трансбалканския газопровод от Русия и транзитира близо 16 млрд. куб. м. природен газ към Турция и Гърция. След построяването на „Турски поток“ България ще изгуби годишно най-малко 173 млн. лв., колкото е договорената цена за транзит между „ Булгартрансгаз“ и „Газпром“. Това обаче не е най-тревожното.
Според подписания през декември 2016 г. окончателен договор за строителството на „Турски поток“ руският газ, предназначен за европейските потребители ще достига до турския град Ипсала, на границата между Турция и Гърция. Там турските власти планират създаването на регионален хъб от който да се търгува синьото гориво за Югоизточна Европа.В Ипсала ще бъде разположена пресечната точка между Трансанадолския и Трансадриатическия тръбопровод и „Турски поток“. Режимът на Ердоган се превръща не просто в транзитьор, а в разпределител на „синьо гориво“.
България отдавна е сред пионерите в усилията за заместване на руските газови доставки. През 2013 г. при министър на енергетиката Драгомир Стойнев от БСП страната ни подписа договор за доставка на 1 млрд. куб. м. „синьо гориво“ от Азербайджан, което ще бъде доставяно през Гърция по новостроящата се интерконекторна връзка Стара Загора – Комотини. Този обем природен газ представлява около една-трета от цялото потребление. При сключването на договора не може да не е било отчетено, че Турция от години се опитва да се наложи не просто като газов транзитьор, а като влиятелен регионален разпределител на газ. Анкара желае не просто да пренася „синьо гориво“, а да продава ценната суровина на своите съседи като изгражда по този начин лост за влияние върху тяхната енергетиката и политиката. Това означава, че от 2020 г. България е много вероятно да се озове в ситуацията да доставя договорените през 2013 г. обеми азербайджански газ чрез посредничеството на енергийните компании във влиянието на семейството на Реджеп Таийп Ердоган. Това обаче отново не е всичко.
Провалът на проекта „Южен поток“ през българска територия доказа на руската страна, че в лицето на България тя няма независим и предвидим партньор. В резултат „Газпром“ смени своята стратегия и се ориентира към изграждането на проекта „Турски поток“, с който да гарантира пряко без посредници газовите нужди на Турция и Югоизточна Европа. Едната от двете тръби от проектната мощност е предназначена за Турция, но другата ще обезпечава потребностите на европейските потребители за природен газ.
Както коментира ситуацията руският енергиен експерт Денис Давидов, България едва сега разбира какво е сторила със спирането на „Южен поток“. За София руският газ остава без сериозна алтернатива, но вече ще се наложи да бъде купуван чрез Турция. „Отчитайки, че руското „синьо гориво“ ще бъде транспортирано чрез Турция неговата стойност за България ще бъде значително по-висока“, коментира енергийният експерт. По-важното в случая е, че остава неясно какви са постигнатите договорености за продажбите на газ в Европа между руската страна и президента Реджеп Ердоган. Изобщо не е за подценяване вероятността компании, приближени до семейството на турския лидер да влязат в ролята на посредници между „Газпром“ и „Булгаргаз“ при продажбата на „синьо гориво“. Става все по-вероятно след 2020 г. Реджеп Ердоган да има още един лост за влияние върху страната ни.
Николай Николаев,
А-specto.bg