Веднага бих отнел монопола на Касата!
Проф. Григор Горчев е най-известният наш онкохирург, специалист по гинекологични операции. Екипът му от болницата в Плевен, начело с него, е спасил живота на хиляди пациентки. Проф. Горчев, който е и чл.-кор. на БАН, е автор на 240 научни труда. Заради изключително големия си принос във високотехнологичната медицина, и по-точно в роботизираната хирургия, той бе удостоен с орден „Стара планина” първа степен.
– На малко хора се случва да имат 2 номинации едновременно – за орден „Стара планина” и за наградата „Евлогий и Христо Георгиеви”. Щастлив ли сте, проф. Горчев?
– Много съм изненадан от тези две номинации. Наистина не подозирах за тях и научих, че съм номиниран преди около месец. Няма да крия – морално съм удовлетворен. Защото са признание, с което всеки човек може да се гордее.
– Чували ли сте, че заради виртуозните ви безкръвни операции вашите пациентки ви боготворят?
– Вижте, с екипа ми просто се стараем да си вършим добре работата. Може би тайната на успеха ни е, че за нас всеки пациент е специален, съвсем отделен случай и изисква огромно персонално внимание. Защото борбата с онкологичните заболявания е изключително сериозна. Лично аз приемам всеки пациент като отделен казус и се старая да направя всичко възможно, за да го излекувам.
– Когато доставихте в плевенската болница прословутия робот „Да Винчи” за гинекологични операции, той се превърна в хит. На колко жени спасихте живота с негова помощ?
– Над 1000 са вече пациентките ми, оперирани с робота „Да Винчи”. Всъщност те идват в нашата болница от цялата страна. Направете само грубата сметка – от 2008 г. до сега са направени с робота ”Да Винчи” страшно много операции… Дори не ги броя. Много важно е, че пациентките се възстановяват бързо и само след броени дни са си вкъщи и на работа.
– Много лекари от страната ви завидяха – как така успяхте да докарате това техническо чудо?
– О, пътят беше дълъг и много сложен. Защото американците от НАСА, неговите създатели, не си дават технологията на всеки. И това е нормално. Те първо проучиха нашия екип, който ще работи с робота, дали е достатъчно надежден и опитен, лекарите могат ли да бъдат допълнително обучени. След като направиха този изключително тежък тест и се увериха, че при нас има условия да работи тяхната система (това е много важно!), решиха да ни продадат продукцията си. Може би повече от една година продължи това проучване. От САЩ дори дойдоха експерти да проверят операционните зали.
– И в крайна сметка?
– Уверихме се, че доверието не се печели лесно. Но ние го спечелихме, подписахме договора и успяхме да вземем системата. Имаше един такъв робот в Румъния, нашият беше вторият. А в Гърция и Турция още само бяха чували за някакъв „Да Винчи”, с него в Плевен станахме пионери в Източна Европа. После започна и периодът на обучението ни в САЩ и тук. Но това са дребни подробности. Важното е друго – животът на повече от хиляда жени беше спасен.
– Споменахте Турция, но тя дръпна много напред в модерното лечение на рака. Турските лекари по-добри ли са от нашите?
– В никакъв случай! Но при тях е по-добра самата организация, по-добра е и рекламата. Медиците в Турция усетиха нишата в този тип лечение и направиха мощни онкологични центрове, в които събраха всичко най-модерно в областта на лечението на рака – хирургия, лъчетерапия, химиотерапия, образна диагностика.
– Пари ли нямаме да направим и ние същото?
– При нас този процес е в ръцете на бизнеса и държавата и не дава този резултат. Но лекарите ни са блестящи.
– Кога се прояви у вас страстта към супер модерната медицинска техника. Защо като младеж не записахте инженерство?
– Това е въпрос на виждане. Според мен медицината е една професия, която непрекъснато се развива. И не може човек да е добър лекар, ако не е в час с новостите в нея. Да чете непрекъснато, защото всеки ден излиза по нещо ново. Хирургията е една в Европа, друга – в България, трета – в Турция. Моят принцип е да се взима отвсякъде най-доброто.
– От първата лапароскопска (безкръвна – б.а.) операция на рак на маточната шийка, която направихте, изминаха 12 години. Трепереха ли ви тогава ръцете, г-н професоре?
– О, помня я тази операция, която правех за първи път и тя продължи повече от 7 часа. Разбира се, че бях напрегнат, разбира се, че ми трепереха ръцете. Операцията беше коренно различна за екипа ни, беше трудна, не мога да не призная. Но с времето всичко се превърна в една рутина и сега въобще не се замисляме, когато я правим.
– За първи път в историята на нашата медицина спасихте онкоболна жена. Нещо повече, тя роди хубаво и здраво бебе!
– Така е. Става дума за Мария, която подложихме на много тежка онкологична операция. Направихме я по най-новата технология и спасихме младата жена. Тя дори забременя и роди едно прекрасно момиченце.
– Сега как се чувства?
– Много е добре. Вчера беше при мен с малката си дъщеричка.
– Ще доживеем ли деня, в който хирурзите ще захвърлят скалпела и ще правят само безкръвни операции по модерни технологии?
– Смятам, че няма да е близо този ден. Защото основна си остава традиционната хирургия. Роботиката не може да се прилага при всички случаи на злокачествени тумори, които трябва да бъдат оперирани. Но аз все си мисля, че при навлизането на нови и нови методи за лечение нещата ще се променят. Ами вижте – само преди няколко години никой не е предполагал, че операции ще могат да се извършват с такъв тип техника и технологии. Като ще се използва силата на два интелекта – единият е на лекаря, а другият е изкуственият, на робота.
– Според вас какъв е халът на нашето здравеопазване – разполагаме ли с модерна апаратура за диагностика и операции?
– За съжаление, всичко у нас се прави на парче, много е разпокъсано. Няма една стройна система за онкологичната помощ – дадох пример с мощните болници в Турция. А ние в България дори нямаме една модерна детска болница с всичко необходимо за малките пациенти. Питам: що за нация сме ние, кажете! Да не говорим за онкологичната помощ, която също е разпокъсана. На едно място е хирургията, на друго – само химиотерапията. Пълен хаос…
– Май се доближавате до „обединителните” идеи на министър Петър Москов ?
– По тази тема – да. Ето, ние създадохме Ендоскопски център с експериментална операционна – единствен в Източна Европа. Той работи много добре, стана притегателен за специалисти. Поне 300 лекари са придобили умения в курсове за квалификация. Идват при нас от цялата страна.
– Според вас има ли реформа в здравеопазването?
– Реформа няма, единствено нормативни актове. Реформа ще има само когато пациентът диктува правилата в здравната система.
– Неведнъж спрягаха името ви за здравен министър?
– За всичко си има хора. Особено такива, които до болка желаят да бъдат администратори, за тях е министерският стол. Аз съм по-различен човек и моята мисия на този свят не е такава. Имам и съвсем различно мнение за здравната реформа. Ако би трябвало да го наложа, няма да е удобно за мнозина. Но ако все пак съм министър, веднага щях да отнема монопола на Здравната каса.
– Не са ли ви канили да работите в някоя голяма столична болница или в странство?
– Разбира се, че са ме канили да остана в чужбина. Както и многократно в София. Това е един специфичен процес за балканизация в здравеопазването – в Турция големите медицински центрове са в Истанбул, в Гърция – в Атина, в България – в София. Но това е неправилният модел. Докато европейският е друг – и в Швейцария, и в Германия не всичко е съсредоточено в столиците.
– И все пак защо останахте в Плевен?
– Защото тук създадох моя екип, тук е моят университет, който съм завършил. Имам сантименти към него и не съжалявам. Какво ще спечеля, ако отида в София? Поредната миграция от малкия към големия град. Не, за нищо на света не бих заменил Плевен за София! Ако отново трябваше да избирам къде да работя, никога не бих се спрял на София. Не я харесвам! Но с радост бих работил в Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас…
– Само с връзки ли може пациент да се добере до вас за преглед и лечение, проф. Горчев?
– Не! На телефона на болница „Св. Марина” може да се запише всеки, който желае преглед при мене. Да, дълго се чака ред. Но онкоболните приемам веднага.