Подводните камъни, които проваленият и избягал от отговорност бивш министър на правосъдието Христо Иванов остави след себе си, поставят под риск мандата на всеки нов пазител на държавния печат (министърът на правосъдието съхранява държавния печат – б.р.), независимо дали това е опитен политик, уважаван университетски преподавател, достолепен магистрат или опитен администратор като Екатерина Захариева. За да възстанови нанесените щети в отношенията между МП и съдебната власт, първите стъпки на Захариева бяха да опита да скъса с деструктивната политика на проваления й предшественик.
Заради тези й действия доскорошният началник на кабинета на държавния глава стана жертва на провокация на лобистки кръгове, от които най-малко е очаквала атака. Докато беше в Брюксел, за да проведе първите си официални срещи като правосъден министър, Захариева бе застигната от класически донос, оформен като “открито писмо” на Съюза на съдиите в България до Европейската комисия.
От стила на изписаното във въпросния пасквил може да се заключи, че основна роля в подготовката му има предшественикът на Захариева. Така се оказа, че докато официален представител на държавата в лицето на български министър провежда важни срещи със заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс, с генералния секретар на ЕК Александер Италианер и с еврокомисаря по правосъдие и равнопоставеност на половете Вера Юрова, за да се опита да осигури обективен мониторингов доклад за България, върналият се към предишното си амплоа на неправителствен лобист Христо Иванов, с помощта на превърналия се в политическа партия Съюз на съдиите в България, за пореден път спретна компромат срещу имиджа на страната си.
Не е нужно да си част от политическия живот или да си запознат от първо лице с работата на европейските институции, за да си представиш в каква ситуация се е озовала Захариева, която, докато убеждава в ползите от постигнатия “исторически компромис” за промяна на конституцията, домакините й – най-висши европейски представители – са чели писмото донос на ССБ, в което дори се отправят призиви за суспендиране на членството на България в Европейския съюз.
Ако в действията на провалилия се Христо Иванов може да се търси професионална завист и липса на морал и достойнство, то мотивът на зависимия от олигарси ССБ има много по-висока цел – изнудване на новия правосъдия министър в поне две посоки: продължаване отдаването на Министерството на правосъдието на концесия на лобистката и свързана с олигарси съдийска организация и внасяне в Министерския съвет, а след това и в Народното събрание, на скандалния проект за промени на Закона за съдебната власт.
Ултиматумът към Захариева е разбираем, защото превърналият се в партийна организация Съюз на съдиите в България не просто управляваше правосъдното министерство в мандата на Христо Иванов, но и директно изготвяше предложенията за законодателни промени. ССБ не би приел Министерството на правосъдието да предложи друг проект за изменение на ЗСВ освен този, който бе изготвен от съдии и адвокати, които видяхме рамо да рамо да демонстрират преди месец на стълбите пред Съдебната палата в защита на господарите им олигарси. Както е известно, с промените в конституцията през декември бе посочено, че в срок до три месеца Народното събрание трябва да гласува и изменения в ЗСВ.
Заради това от първостепенно значение е новият министър на правосъдието да прекрати практиката, която превърна правосъдното ведомство в министерство на лобизма. Нужен е категоричен отказ от внасяне за разглеждане от правителството на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който Христо Иванов е оставил в разрушеното от него правосъдно министерство и отказваше да обяви чие дело са изготвените лобистки поправки.
Захариева добре знае, че предложения в ЗСВ, дело на съвместната работа на зависими от олигарси съдии и адвокати, съвсем естествено предизвикаха остри възражения от мнозинството честни съдии, прокурори, следователи, авторитетни университетски преподаватели и изтъкнати юристи. И точно заради това е нужен нов проект за изменение на ЗСВ, от който да отпаднат предложенията, които олигархията иска да прокара, както и да получи одобрение на тези, за които се отнася.
Захариева ще трябва да ограничи опасната практика законотворческата дейност, която е смисълът от съществуването на правосъдното министерство, да се извършва от агенти на неправителствени организации, които служат за прокарване на всякакви лобистки интереси. Точно такъв бе случаят и с предложенията за промени, изготвени от Българския хелзинкски комитет и НПО-то на убиеца Джок Полфрийман, с които затворниците получават опасни права, а надзирателите са поставени в ситуацията да се превърнат в обслужващ персонал на лишените от свобода.
Вместо лобистки законопроекти Захариева трябва да положи сериозни усилия в посока изменение на процесуалните закони и наказателното правосъдие, с което освен ускоряване на съдебния процес ще се гарантира и реализирането на успешна наказателна политика. Конкретни идеи в тази посока вече бяха лансирани от партньорите в управлението – „Движение България на гражданите“ и АБВ.
Заради опасните и скоростни действия, с които олигархията започна да използва влиянието си върху Върховния касационен съд и персонално върху съдия №1 Лозан Панов, правосъдният министър трябва да влезе и в друга битка – за спасяване на българския съд от мафията, която го е превзела. Захариева спешно трябва да ангажира целия експертен потенциал на ръководеното от нея ведомство, а ако се налага – да включи в екипа и специалисти, които парламентарно представените политически сили биха й предложили, за да се изготвят конкретни промени, с които да се ограничат законотворческите набези на върховните съдии чрез тълкувателни решения.
Действията на върховни съдии от последните седмици ясно показват, че олигархията е успяла да овладее върховната съдебна инстанция на държавата. Това вече позволява на опасната мафиотска симбиоза от определени съдии и мощни адвокатски кантори чрез на пръв поглед неясни тълкувателни решения да осигурят амнистия както за хиляди престъпници и хулигани, така и да разтворят чадър и да не позволят на прокуратурата да преследва грабителите на българския народ – олигарси, които с медиите си и инженеринговите си политически проекти целят дестабилизация на цялата държава и последващо овладяване на всички власти.
В конкретната ситуация Екатерина Захариева не може да се справи сама. Това не би било по силите, нито е в правомощията на който и да е правосъден министър. Захариева има две предимства. Първо – да работи в синхрон и единодействие с независими от политическата организация ССБ съдии, с другата голяма група магистрати – прокурорите и с Висшия съдебен съвет, с Инспектората към ВСС и второ – да използва, че този парламент показа, че ако се наложи, може да се осигури мнозинство, много по-голямо от нужното за промени на конституцията. А ако, за да се върне отвлеченият от олигархията български съд на гражданите, са нужни нови конституционни промени, то със сигурност ще се съберат отново поне 204 депутатски гласа./Труд