Огнян Герджиков крие минимум 20 образа в себе си, последният от които – на политик. Още от детските си години колоритният професор започва да твори живота си по уникален и цветен начин. Бил е и поет, и музикант, и спортист. „Аз не бях политик!”, бърза да добави и самият той, така кръщава и автобиографичната си книга. А мнозина днес признават, че Герджиков е един от най-магнетичните и интелигентни политици в новата история на България. Малцина знаят и че той е автор на детска стихотворна книжка, както и на други римувани творби.
Бил мълчалив и безсловесен
Звучи шокиращо, но е самата истина – като дете Огнян Герджиков е бил бавноразвиващ се – факт, който научаваме от него.
„Така беше, да. Не ме искаха и в университета – заради „неблагонадеждното” ми минало”. Всъщност той не бил слаб или нехаен ученик, само по-бавно осъзнавал информацията. Нещо, което с годините тотално се променило.
Герджиков е от хората, които не издигат стени в общуването. Говори с лекотата на детска игра за метаморфозите и перипетиите в живота си. А тази човещина и достъпност се оказват заложени в него още от семейството му. Бащата на Огнян Герджиков – Стефан, бил строг човек. Мнението му се чувало и било меродавно за цялата рода, дори и за всички съседи. Изречението „Стефко каза” се превърнало в равнозначно на „това е истината”.
Майката на Герджиков пък – Тинка, била изящна ценителка на книгите. Обожавала обаче и музиката, особено валсовете във Военния клуб. Отишла си от този свят на достолепните 100 години!
Както вече казахме, Огнян Герджиков е от хората, които не таят притеснение от истината, даже напротив – радват се като малки деца, когато боравят с нея. Затова и сам признава едни от най-личните факти за себе си. Като например този – че като дете издавал само мучащи звуци, докато връстниците му правели вече по цели изречения и знаели как да си поискат и вода, и конфитюр. Стигнало се дори дотам, една негова леля, която работела в помощно училище, да успокоява родителите му, че „какво пък, ще изкара училище, ще хване някаква професия…”. Нещо повече – лелята дори довела у Герджикови едно момче от нейното училище, за да видят, че не е страшно, и детето постепенно се оправя от това състояние. „Пък Огнянчо няма да става професор, я!”, рекла утешаващо роднината. Какво ирония на съдбата!
Искал да се занимава с музика
Още от съвсем малък мечтата му била да се занимава с музика. Това да става професор по право не присъствало дори и на последно място в мечтите му. Умеел прекрасно да свири на пиано и флейта, имал и чудесен глас – мнозина около него тогава мислели, че като порасне, Герджиков ще стане я певец, я музикант. Някои вярвали силно, че един ден Огнян ще бъде световно име на оперните сцени! В училищния оркестър бил водач на флейтите. Свирел на пикола и със съучениците му всяка година през май изнасяли концерти в зала „България”. Съдбата обаче решила друго. Той решил да следва бащината професия и избрал да следва право в Софийския университет.
През деня бил хамалин, а вечер – диригент
Докато бил студент, се занимавал с какво ли не – бил дори хамалин – мъкнел торби с цимент през деня, а нощем се изявявал като инструменталист и солист в оркестър, като диригент и певец в хор, солист, илюзионист, актьор, спортист… Многото му превъплъщения оцветявали картинката и туширали умората от къртовския хамалски труд през деня.
Впоследствие, след като завършва университета, Огнян Герджиков влиза и в други свои „измерения” – става преподавател, юрисконсулт, политик, продуцент.
„Аз съм като патицата, която може да плува, но има много по-добри плувци от нея. Може да тича по земята, но има много по-добри бегачи от нея.
Може да лети, но има много по-добри летци от нея. От всичко по малко мога, но нищо като хората”, описва днес себе си с типичната си скандална автоирония Герджиков. Изглежда, че скромността му е малко в повече, но се пак признава: „Е, в областта на правото мога повече, но всичко останало са просто хобита”.
Докато следвал в Софийския университет, Герджиков станал част и от баскетболния отбор на Юридическия факултет. Днес тенисът на корт е голямата му страст – „Ако мога, всеки ден бих играл!”, отсича Герджиков.
Извън спорта и уроците пък заедно с добрия си приятел Борислав Великов често забавлявали компанията с правене на фокуси.
През 1964 г. Герджиков полага клетва като войник в артилерийското поделение в Божурище, където прекарва две години от живота си.
„Всички, които са ходили в казарма, знаят златното правило, че „войникът не бива да бъде оставян да се види със свободно време!”, примесва с майсторлък минало с настояще Герджиков. И следва този принцип и до ден-днешен! Години след излизането от казарма Герджиков се връща с усмивка към всички свои досегашни периоди. И издава поредния любопитен факт от живота си – когато става шеф на Народното събрание, бил изкушен да направи „едно малко престъпление”. „Получавах секретна информация и веднъж се изкуших да изнеса част от нея, но все пак не го направих.
Получих информация как в една близка нам страна двама души ме вкарват в тайно място и много държат да поема ангажимент, свързан с техни интереси в България. Оказва се, че нашето контраразузнаване е хванало това. И в секретната грама пишеше как българският председател на парламента много ловко успял да не поема никакви ангажименти и е постъпил много добре. И ми се прииска да имам тази констатация като гордост за себе си, да си я преснимам – да си я имам като сертификат за лоялност към държавата, но се спрях.”
„Слез на Земята незабавно!”
След такова изобилие от успешни превъплъщения очаквано в живота на Огнян Герджиков направила опит да се внедри и… славата. Усетил присъствието й още когато през 1988 г. специализирал търговско право. Тогава го ангажирали в разработка на нов закон, потърсили капацитетното му мнение. Вече изнасял и лекции пред студентите.
„Спокойно, ще те вземе кола и ще те закара”, му казали „възложителите”, така и станало. „На сутринта наистина ме взе една излъскана лада, с едни килимчета вътре в салона. Шофьорът попита накъде да кара, аз му казах и потеглихме. Като влязохме вече в София и наближихме университета, изведнъж изпитах едно особено чувство: гледам, хората вървят пеш, тичат след трамвая, а аз съм в колата, возят ме. Защото съм важна персона.
Защото върша нещо много важно за държавата. А те не вършат такова нещо! Усещането е неописуемо – ти си важен и знаеш защо! Ти си над
другите!… Слава богу, това състояние ме държа само няколко минути”, признава сякаш с облекчение Герджиков. И добавя:
„Внезапно се освестих и си казах: „Слез на земята незабавно!” Слязох. И оттогава не ми се е случвало нито веднъж да си помисля колко съм велик.” Той е от хората, които не пестят нито един неудобен факт за себе си. Вероятно затова и намира за нужно да заяви:
„Аз и затова не съм политик. За да бъдеш политик, трябва да бъдеш дебелокож. В главата на политика няма недомлъвки, премълчаване, всичко е директно… Звездният ми миг в парламента беше свалянето ми от председателския пост”.
На 5 юли 2001 г. Огнян Герджиков е избран за председател на 39-ото Народно събрание. На 4 февруари 2005 г. 119 депутати гласуват той да напусне поста и така е свален предсрочно от длъжността. Причина е активното му участие в блокирането на парламентарния контрол върху правителството по повод скандалните опити на тогавашния вицепремиер Лидия Шулева да осъществи сделка за приватизация на „Булгартабак” в нарушение на приетата от НС стратегия.
Царят му казал: „Герджиков, вие минахте през арката на славата!”.
„Съвестта ми остана чиста. Помня добре дебатите – редуват се защитници и противници, връща лентата назад юристът за свалянето му от председателския пост в парламента.
Помня, че д-р Атанас Щерев каза, че всичко това ми се случва, защото съм стърчал една глава над другите. А аз накрая казах, че не съм безгрешен, но няма за какво да се срамувам от себе си. И няма да забравя самото гласуване: 119 гласа за свалянето ми, 114 против, един въздържал се – моят глас. Тръгнах да излизам от залата под оглушителните аплодисменти на всички – наистина на всички депутати!
Отидох в кабинета да си прибера нещата, тогава при мен дойде царят, стисна ми ръката и ми каза: „Герджиков, вие минахте през арката на славата!”.
Постави „Приказка за стълбата” на всяка депутатска банка
Докато още беше председател на Народното събрание пък, Огнян Герджиков бе наредил да се остави по едно копие от „Приказка за стълбата” на Христо Смирненски на всяка депутатска банка. „Поне на един човек от депутатите този текст да е въздействал, значи нещо съм постигнал! Не може да не е помръднало вътре в душата поне на няколко души, след като са прочели текста!”, надява се ерудитът.
Подготви: Анелия ПОПОВА,ШОУ