Случаят с Джо Индианеца и развитието му от калпакчиевци и красимиркъневци
Как да кажем на черното – бяло? – това е основният въпрос, който занимава мозъчния тръст на умно-красивата сган напоследък. Поводът е освобождаването на Джок Полфрийман от затвора, а причината – предстоящият избор за главен прокурор и в частност – номинацията на Иван Гешев, пише “Труд”.
В защита на Джок Полфрийман, освен съдия Калин Калпакчиев, във времето са се обявявали БХК, Терминал 3, общественици и кой ли още не. Кой знае защо, когато погледнем защитните им вопли, се сещаме за непреходния Марк Твен.
В романа „Том Сойер“ отрицателният герой е Индианецът Джо, който намира смъртта си в пещера.
„Това погребение сложи край на едно – на петицията до губернатора за помилването на Индианеца Джо. Много хора я бяха подписали, проведоха се много събрания, на които изобилно се лееха красноречие и сълзи.
Избран бе комитет от изкуфели мекушави госпожи, които, облечени в траур, да се явят пред губернатора, да го удавят във вопли и ридания и да го умоляват да се прояви като милостиво магаре и да потъпче дълга си. Разправяха, че Индианеца Джо е убил петима жители на градчето, ала какво от това?
И самият Сатана да бе, все щяха да се намерят множество слабохарактерни хорица, готови да надраскат имената си върху подписката за помилване и да пролеят върху нея една сълза от своите неизтощими и тъй лесно отприщвани водни запаси.“
Но това е от времето на Марк Твен, а сега сме 21 век. Човеколюбиви сме, либерални сме, модерни сме. Затова да обърнем внимание на нашето злободневие.
Да се спрем първо на гореспоменатия повод. Джок Полфрийман е може би затворникът с най-известна биография. Военен, трениран, въоръжен убива български студент и ранява друг. Три съдебни инстанции признават вината му. Затворникът е приведен в Софийския централен затвор. Там се превръща в сензация.
Разрешено му е да учи, да ползва компютър, да гледа порно-канали, намирани са негови мобилни телефони. Изразява съчувствие към семействата на жертвите, само ако това ще допринесе за положителна оценка на затворническата администрация. Никога не проявява емпатията си чрез плащане на кръвнината, на която е осъден.
Конфликтен, надменен, егоцентричен – това са най-често срещаните характеристики за него.
Дотук нищо изненадващо за човек, посегнал да убива други хора. Кое обаче превръща случаят „Полфрийман“ в толкова специален? Отговорът е: наглостта.
Наглостта на извършителя, на защитниците му, сблъсъкът на цивилизационни ценности и наглото предизвикателство към нормалността. Красимир Кънев
Blitz.bg