Голяма промяна в правителството на руския президент може да доведе до големи последици, предрича старши научен сътрудник в Атлантическия съвет
На 12 август руският президент Владимир Путин освободи дългогодишния шеф на администрацията си Сергей Иванов. Иванов беше втората по важност личност в руската политическа йерархия. Това е голяма промяна в правителството на Путин, с много последици. Това пише Андерс Аслунд, шведски икономист и старши научен сътрудник в Атлантическия съвет от 2015 г. в анализ, публикуван в „Нюзуик“ и цитиран от БГНЕС.
Путин заменя Иванов с Антон Вайно, бивш дипломат и ръководител на протокола на президента в продължение на много години. Вайно е внук на бившия комунистически лидер на Естония. Има информация, че Путин и Иванов са били по едно и също време на обучение в школа на КГБ, но за разлика от Путин, Иванов е един изключителен офицер.
Иванов, който говори свободно английски и шведски, е бил резидент на КГБ във Финландия. Той е сигурен, говори щастливо с чужденци и има добро чувство за хумор. Иванов беше постоянен член на вътрешния кръг на Путин. След като започва през 1999 г. като секретар по националната сигурност, Иванов е бил руски министър на отбраната (2001-2007 г.). Путин го насърчаваше за първи вицепремиер – позволи му да се конкурира с Дмитрий Медведев за поста президент. В крайна сметка Путин избра Медведев, предпочитайки по-слабия кандидат.
През декември 2011 г., Путин назначи Иванов за шеф на администрацията. Макар Путин и Иванов да бяха толкова близки помежду си, на Иванов се гледаше като на противник на Путин. Иванов бил казал, че Путин станал едва подполковник от КГБ, докато той беше генерал-лейтенант.
Техните вражди са фокусирани върху сигурността и международните отношения. Иванов често е бил оценяван като хардлайнер и разрешаващ проблеми човек. Той подкрепя руските държавни корпорации – особено оръжейната индустрия – докато няма известни връзки с приближените на Путин милиардери.
Иванов отдавна е отъждествяван като лидер на блока на ФСС – руската служба за вътрешна сигурност – в Кремъл, който включва и съветникът по националната сигурност Николай Патрушев и председателят на ФСС Александър Бортников, както и бившият премиер Михаил Фрадков, който е ръководител на СВР – външното разузнаване на Русия. Срещу тях стоят президентската гвардия, известен също като ФСО, на която Путин гледа като на най-вярната му служба.
ФСО е работила с и е защитавала чеченския президент Рамзан Кадиров, който не е приятел с ФСС. Съперничеството между ФСС и ФСО стигна до критично ниво през февруари 2015 г. поради убийството на опозиционния лидер Борис Немцов край Кремъл.
Изглеждаше, че едната страна е извършила това убийство като предизвикателство към другата. Първо Иванов изчезна от погледа на обществеността за една седмица, след това Путин отсъства 10 дена. Нямаше постигнато изясняване след инцидента.
Сблъсъкът се разгоря отново през април 2016 г., когато Путин сформира нова Национална гвардия под командването на дългогодишния си бодигард, генерал Виктор Золотов от ФСО. Забележителното е, че на 6 април с президентски указ назначава Золотов като един от 12-те постоянни члена на Съвета за сигурност на Русия, но на 11 април този декрет беше коригиран до просто член, каквито има десетки. Това показва ожесточена съпротива от генералите от КГБ в Съвета за сигурност, ръководени от Иванов.
По същество политиката спрямо Украйна очевидно е ябълката на раздора. През пролетта на 2014 г., Иванов, както се твърди, вдъхновил разкрит план за превземане на половината от Украйна – включително Киев – за да обедини нейния оръжейно-промишлен комплекс с този на Русия, което Путин не подкрепя.
По-късно, обаче, се говори, че Иванов се оплаквал от западните санкции и призовал към руски отстъпки по отношение на Запада, за да бъдат облекчени тези санкции. Доказателството не е стабилно, но позицията на Иванов изглежда да е била една от искащите да бъде получено възможно най-много от Украйна, но в крайна сметка да се постигне споразумение със Запада, докато Путин изглежда се чувства удобно при нерешени замразени конфликти, които дестабилизират съседните страни. Времето на уволнението на Сергей Иванов внушава, че то е свързано с несъгласие с Путин по отношение на руската политика към Украйна. На 8 август той събра своя Съвет за сигурност, но, по изключение, присъстваха само 6 от 12-те му членове. Иванов не присъстваше.
На 11 август Съветът за сигурност отново събра като присъстваха 11 от 12-те му, членове, този път включително Иванов. Украйна беше основна тема и на двете срещи. Предполага се, че Иванов се е противопоставил на предложената от Путин политика.
На 12 август чрез президентски указ Путин промени, но само незначително, състава на Съвета за сигурност. За отбелязване е, че той не уволни Иванов от Съвета. Въпреки това той замени по-скоро неуместния бивш вътрешен министър Рашид Нургалиев с Вайно.
За пореден път Путин не успя да назначи ген. Золотов. По този начин не изглежда така, сякаш Путин е придобил контрол върху Съвета за сигурност, който изглежда като реалното Политбюро на неговия режим. Битката между ФСБ и ФСО протича вироглаво.
Путин предприе много рискована стъпка с уволнението на Сергей Иванов, но той засега не е успял да изземе контрола върху Съвета за сигурност, който би могъл да отстрани самия Путин заради неговата авантюристична политика. Тази нестабилност в Кремъл може да повлияе върху политиката към Украйна, но за момента не може да стигне дотам.
Съветът за сигурност може би иска да поддържа авантюристичния Путин, или Путин може би иска да използва нова война на малки победи в Украйна, за да вземе контрола върху Съвета за сигурност.
www.blitz.bg