Защитата ще обхваща и тези, които публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод извършване на тяхната работа или изпълнение на служебните им задължения.
Проектът е публикуван за обществено обсъждане със срок от 30 дни.
Чрез законопроекта ще се преодолее съществуващата разпокъсаност на настоящата правна уредба и липсата на правна сигурност, която води до недостатъчното подаване на сигнали. С него за първи път в българското законодателство се създават и специални правила при публично оповестяване на информация за нарушения.
Предложеният законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Целта е ефективно разкриване и разследване на нарушения на правото на ЕС.
Законопроектът ще гарантира ефективна защита в редица сфери – обществени поръчки, финансови услуги, продукти и пазари, предотвратяване на изпирането на пари, опазване на околната среда, обществено здраве, защита на потребителите, безопасност на транспорта, защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, сигурност на мрежите и информационните системи и др.
Предлага се Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – КПКОНПИ да действа като централен орган за външно подаване на сигнали.
Обхванати са възможно най-голям кръг категории лица, които могат да получат защита. Предвижда се защита да се предоставя срещу предприети ответни действия с цел отмъщение не само директно спрямо самите сигнализиращи лица, но и срещу техни близки, колегите или роднини. Така защита ще се предоставя и на лица, които помагат на сигнализиращия в процеса.
За първи път в българското законодателство се създават специални правила при публично оповестяване на информация за нарушения – за тези, които правят тази информация обществено достояние – оповестяване чрез онлайн платформи или социални мрежи, медиите и т. н.
Предвидени са задължения за създаване на канали за вътрешно подаване на информация за нарушения и за външно подаване и публично оповестяване на информация за нарушения. Това ограничава негативните последици за организацията от гледна точка на репутацията.