Най-уязвимите групи у нас са принудени да плащат за PCR тест, за да ползват социални услуги, сигнализираха служители на такива институции пред в. „Сега“. Това е особено голям проблем пред кризисните центрове, където търсят неотложна помощ жертви на насилие и трафик. „Това са главно жени и деца, живеещи в зависимост, принуда и едва ли не робство. Откъде ще намерят пари за тест?“, коментира служител на една от 10-те комисии за борба с трафика на хора у нас.
Цената на теста – 120 лв., е непосилна за мнозинството потребители на социални услуги, но те се оказват единствените у нас, принудени да си платят от джоба задължително изследване. Както е известно, PCR-тест не трябва дори при прием в болница и здравното министерство нееднократно се е обявявало срещу подобно изискване.
Изискването е абсурдно и защото в кризисните центрове по дефиниция се оказва спешна закрила на хора в безизходица. „За излизането на резултати е нужно време. В това време жертвата на улицата ли трябва да стои? При реален риск да попадне в ръцете на насилника или сводника?“, пита служителят, който се свърза със „Сега“.
Агенцията за социално подпомагане потвърди в отговори до редакцията, че настаняването в социални услуги става след предоставен отрицателен резултат от PCR тест, направен до 48 часа преди приема в социалната услуга. Дори при нужда от спешна подкрепа, човек трябва да представи отрицателен тест, но направен не по-рано от 72 часа преди постъпване в социалната услуга, пишат от агенцията. Оттам припомнят, че още в началото на извънредното положение настаняванията в социалните услуги в страната бяха преустановени, а изключение се прави единствено в случаи с категорично доказана спешност.
В. „Сега“ обаче не откри нормативно изискване в центровете за социални услуги да се приемат нуждаещи се само срещу PCR тест. Ако такава заповед на директора на АСП има, то тя не е публична. Такова правило няма в заповедите на здравния министър, с които се регламентират противоепидемичните мерки. Нещо повече – според тях в специализираните институции се допускат посещения на външни лица по изключение и по преценка на директора след представяне на декларация от посетителя, че не е в контакт със заразно болни и няма признаци на остро респираторно заболяване. Така излиза, че посетители могат да влизат без PCR тест, но потребители – не. Според последните указания в момента би следвало да е възможно нов потребител да влезе в услуга от резидентен тип, само трябва да се настани в самостоятелна стая за 14-дневен период, гласи инструкция на Агенцията за социално подпомагане от юни.
Ако не могат да платят от джоба си 120 лв., хората могат да преминат още една бюрократична процедура и да кандидатстват за друга помощ от агенцията – за непредвидени разходи, става ясно от обясненията на АСП. „Необходимостта от изготвяне на това медицинско изследване се явява инцидентно възникнала потребност и ако дирекциите „Социално подпомагане“ в страната установят, че лицето е в невъзможност да поеме за своя сметка или с помощта на близките си този разход, може да бъде отпусната еднократна помощ до 375 лв.“, пишат оттам. И добавят, че размерът на еднократната помощ следва да бъде съобразен с цената на PCR-теста и евентуално други неотложни разходи, свързани с подготовката за настаняването. „Тази помощ може да се отпусне в максимално кратки срокове предвид нуждата от бърза реакция при спешно настаняване в специализирана институция или социална услуга от резидентен тип“, уверяват от АСП.
И СРЕЩУ ЗАКОНА
„Според Закона за социалните услуги при необходимост от спешна подкрепа за човек в кризисна ситуация, пострадал от домашно насилие или жертва на трафик, социалните услуги се предоставят веднага, като доставчикът на услугата уведомява дирекция „Социално подпомагане“ за необходимите действия“, признават от АСП. Но въпреки правилото тези хора да получат помощ незабавно, бързат да добавят, че те трябва да представят отрицателен PCR тест, направен не по-рано от 72 часа преди постъпване в социалната услуга. Не е ясно и как се вписва изискването за платен тест в друга разпоредба на закона – че подкрепата и осигуряването на подслон на лица, пострадали от домашно насилие, и на лица – жертви на трафик, не се заплащат.