Това е втори пакет от мерки срещу Русия
Новите санкции на ЕС срещу Русия влязоха в сила, след като бяха публикувани в Официалния бюлетин на Европейския съюз, предадоха световните агенции.
Широкобхватните санкции са насочени срещу руския енергиен, финансов и транспортен сектор, а също забраняват и износа на критично важни технологии и софтуер от Европа за Русия. Предвижда се и въвеждане на визови ограничения, посочва ДПА.
Това е втори пакет от санкции на ЕС, въведени срещу Русия. Новият пакет е в допълнение на забраната за пътуване и замразяване на авоари, наложени от ЕС на високопоставени представители на Кремъл, замесени в руското решение да признае независимост на две територии в Украйна.
В своя санкционен списък ЕС е добавил 98 руски длъжностни лица и представители на силовите структури на Русия, в това число и руския президент Владимир Путин и руския външен министър Сергей Лавров.
В санкционния списък попадат и премиерът Михаил Мишустин, заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, министърът на вътрешните работи Владимир Колоколцев и др. В списъка има депутати, ръководни кадри от Русия, както и високопоставени военни, командващи погранични бази и различни части в Беларус. „Санкциите предвиждат запор на имущество в ЕС, но не знам дали те притежават нещо в ЕС“, поясни върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел снощи.
Санкции са въведени и срещу администрацията на президента на Русия, министерството на отбраната, Службата за външно разузнаване. Санкции се въвеждат и срещу 60 промишлени компании на Русия, в това число „Сухой“, „Туполев“, ракетно-космическия център „Прогрес“, „Калашников“, „Алмаз-Алтай“, Руските държавни железници, „Камаз“, „Упалвагонзавод“, „Севмаш“, „Сефкомфлот“. На тези компании се забранява достъп до капиталовите пазари и до каквито и да е финансови услуги, предоставяне на техническа помощ и търговия с тяхна продукция и технологии с военно или двойно предназначение, както и с технологии и оборудване за добив на нефт. Санкции са въведени и срещу няколко банки, сред които „Россия“, „Откритие“, „Алфа банк“ и „Промсвязбанк“.
От своя страна САЩ наложиха също санкции на Путин и Лавров, както и на членове на руския Съвет за сигурност, предадоха световните агенции, като се позоваха на американското министерство на финансите. По този начин Путин се присъединява към западните лидери, санкционирани от САЩ, сред които са президентът на Венецуела Николас Мадуро, иранският аятолах Али Хаменей, севернокорейският лидер Ким Чен-ун и сирийският президент Башар Асад, посочва Франс прес.
Санкционирани са и министърът на отбраната Сергей Шойгу и началникът на генералния щаб на руските въоръжени сили Валерий Герасимов. Засегнат от санкциите е и Руският фонд за преки инвестиции.
Включването в санкционния списък на САЩ означава замразяване на активи в САЩ и забрана за американски граждани и компании да правят бизнес с лицата от списъка, на които пък се забранява и да влизат в страната.
Снощи Лондон обяви, че замразява авоарите на президента на Русия Владимир Путин и на руския външен министър Сергей Лавров. А говорителката на руското външно министерство Мария Захарова каза, че и двамата нямат авоари в британски банки. Санкции срещу Путин и Лавров, както и срещу беларуския режим въведе и Канада.
Австралия затегна санкциите си срещу Русия, предаде Франс прес. Финансови санкции се налагат на осем олигарси, близки до руския президент и на 339 членове на руския парламент, които се смятат от Канбера за лица, улеснили атаката срещу Украйна, поясни австралийската външна министърка Мариз Пейн. Санкционирани са и представители на беларуския режим, защото са насърчили инвазията. Канбера обмисля и санкции срещу Путин и Лавров./БТА
Александър Попов
dnes.bg