В събота пред Националното съвещание на БСП в НДК лидерът на левицата Корнелия Нинова защити идеи, които потвърждават тезата, че партията все по-усилено търси да пожъне гласове в нишата на популистката радикална левица.
В момент, в който дори Куба обмисля да промени конституцията си, за да легализира еднополовите бракове и частната собственост, а консерваторите от ГЕРБ подкрепят ратифицирането на Истанбулската конвенция, БСП, член на Партията на европейските социалисти (ПЕС) поведе още по-ожесточена война с „джендър идеологията“, готова е да оттегли подкрепата си за влизането на страната в еврозоната и продължава да държи монопола върху носталгията по „славното“ соц. минало. „Семейните и християнските ценности – твърди Нинова – са ни по-скъпи от третия пол и е време да се разбере, че българското общество не приема тази идеология. Не я вкарвайте в училището, защото губим децата си. Промиват им главичките с псевдоценности.“
По същество: На първо място, придобилата популярност крилата фраза, че с очевидната си радикализация столетницата се превръща в „новата „Атака“, не е коректна. Всъщност, ако се върнем няколко десетилетия назад, ще видим, че корените на популистката радикална левица в най-новата история на България са в кръгове във и около БСП
В тях имаше (и несъмнено още има) неприязън към кандидатурата за членството на страната в НАТО, подозрение към опасните, „дегенеративни“ европейски ценности, легализирането и легитимирането на етническата партия ДПС и др. (същото може да се каже и за генезиса на радикалните десница, която беше част от или гравитираше около „старото“ СДС). Разбира се, БСП винаги е била партия със сложна природа, в която има много крила, течения, фракции. Но „протоатакистите“ бяха заглушени през 1999 г., когато ръководството заяви, че ще държи твърдо курс към НАТО и ЕС.
Сега с този пореден ход БСП всъщност преоткрива себе си. 2018 г. на „Позитано“ 20 се усеща като 1998 г. Партията се връща към иманентна част от същността си, за която се преструваше дълго време, че липсва, че е безвъзвратно загубена или най-малкото, че няма да получи шанс да се наложи. Това, на което станахме свидетели в събота, е само поредната стъпка от едно движение назад, което наблюдаваме вече няколко годни поред (спомняме си последните местни избори в София и ироничната покана на Ангел Джамбазки към левия кандидат за кмет на столицата проф. Михаил Мирчев да се присъедини към ВМРО).
Този опит на БСП да навлезе в ловните полета на популистката радикална левица и десница, които безспорно са във възход на много места в Европа, има своите политически основания. Успехът в тази ниша би довел, надяват се социалистите, най-после до преодоляването на упоритата преднина на ГЕРБ. Въпреки несекващите скандали около кабинета „Борисов 3“ ГЕРБ продължава да води с около 3-4% пред социалистите. Електоралният профил на БСП, изглежда, също донякъде оправдава политическата линия, зададена от г-жа Нинова. Изследване, проведено през април 2018 г., показва, че 28% от избирателите на БСП не искат страната да е член на ЕС, а 40% не искат България в НАТО (данните са от представително проучване на „Екзакта“).
В „новата“ визия обаче има поне няколко проблема
Първо, имайки предвид сложните отношения на партията с църквата, съмнително е, да не кажа даже цинично, да се смята, че опитите на г-жа Нинова да се позовава на традиционни православни, християнски ценности ще убедят потенциални избиратели извън добре познатата периферия на БСП.
Второ, с този свой ход БСП ще отчужди от себе си окончателно либерално настроените леви, сред които (с цялата условност на това понятие) има много млади хора, които тъкмо поради ретроградния дух, който цари на „Позитано“, панически бягат от тази партия.
Трето, ГЕРБ отдавна жънат успехи в патриотичната ниша, като свеждат в по-приемлив, по-лесно смилаем, ако щете, по-малко скандален вид посланията на националистическите формации. С подкрепата си за Истанбулската конвенция (срещу която, разбира се, има настроения и в ГЕРБ) обаче партията на Борисов, член на Европейската народна партия, изглежда по-европейска от БСП. Така столетницата играе вабанк, захвърля на пръв поглед „питомното“ и бяга след „дивото“.
С ориентацията си към Вишеградската четворка
водена от черната овца на европейската политика Виктор Орбан (най-добрият приятел на руския президент Владимир Путин в ЕС, който изгражда нови мощности на АЕЦ „Пакш“ с руски заем), БСП, разбира се, се качва на едни набиращ скорост влак. Тя въпреки достопочтената си възраст се мъчи да сърфира опортюнистично върху радикалната популистка вълнà, която заплашва да удави ЕС. Тази стъпка обаче може да създаде проблеми на партията не толкова с ПЕС (не бих изключил Станишев и Нинова да разиграват баналния класически етюд „добро-лошо ченге“), колкото с Брюксел, който държи ръката си върху редица фондове, които са не по-малко важни от кранчетата на руския газ, манипулирани от Кремъл.
Да си лидер означава да взимаш трудни, понякога непопулярни решения, вместо като загорял пират непрекъснато да изпружваш врат, за да подушиш по-добре попътния вятър за плячка. Последното е част от политиката, това е ясно, но не изчерпва нейната същност. Пример за непопулярно (от гледна тока на избирателите на БСП) решение, взето на „Позитано“ 20, беше именно приемането на евроатлантическите ценности в края на миналото хилядолетие. Оказва се, че тези ценности са били дърво без корен; обречени са били да поникнат върху камък, Сега БСП се плъзга по течението, отдава се на лениви, опортюнистични страсти.
И нещо далеч по-важно. Столетницата дълбае в погрешната посока. Как да повярват, неубедените, колебаещите се избиратели и негласуващите, че БСП е реална и решителна опозиция, когато тя действа през по-голямата част то времето като перфектния член на политическия картел. Поредното доказателство видяхме миналата сряда. Тогава само 29 народни представители от БСП (от 79!) гласуваха против лобистките поправки в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Поправки, които спестиха едни 58 млн. лв. на личния приятел на г-н Борисов Кирил Домусчиев – собственикът на БМФ, а така също, както се твърди, облагодетелстват интересите на г-н Делян Пеевски в „Булгартабак“ и „Ню имидж“. Горко на държава, в която това е портретът на парламентарната опозиция, а единственият „гарант за държавността“ е Валери Симеонов. Ако има промяна в управленските кресла и нови парламентарни избори те едва ли ще дойдат под натиска на БСП. Остава за пореден път ГЕРБ да се самосвали.