В днешно време почти няма човек, който да не е ползвал поне веднъж самолетна компания и да не е усетил предимствата на въздушния транспорт. Освен, че се пътува по-бързо, в повечето случаи се пътува и значително по-евтино спрямо наземния транспорт.

Най-интересни обаче не са традиционните авиокомпании, чиито полети понякога са ужасно скъпи, а нискотарифните, които вече се използват масово. „Low cost“ моделът вече не е толкова нов, а в същото време е толкова успешен, че дори традиционни авиокомпании гиганти пускат собствени подбрандове, които предлагат същата (почти) услуга, но на значително по-ниска цена.

В интернет върлуват много митове относно лоу кост компаниите, които се пораждат предимно от незнанието на хората как този модел функционира и защо е толкова печеливш.

Въпреки че моделът вече е наложен в САЩ и Азия, първоначалните успехи бяха пожънати първо на европейския пазар, където и към този момент оперират WizzAir, RyanAir и EasyJet. В България най-успешна компания си остава WizzAir, но от есента сериозната конкуренция ще дойде в лицето на RyanAir, които стартираха с промоционални цени на билетите от по 20 евро на посока до Рим, например.

Е, как го правят? Защо полет до Рим може да струва 150 лева на посока с компания като BulgariaAir и може да падне до 40-50 лева с WizzAir?

В общи линии това, което правят нискотарифните авиокомпании, е да вземат всичко, което е скъпо при традиционните, и да го направят по-евтино. Един начин да се спести са самолетите.

Самолетите

Най-големият мит е, че нискотарифните авиокомпании са по-несигурни, защото самолетите са стари или пропускат някои технически проверки по сигурността. Това е категорично грешно, защото регулациите на ЕС са едни и същи и нито една компания не може да “измами” или да ги пренебрегне, била тя нискотарифна или стандартна.

Компании като RyanAir пестят, защото поръчват по много самолети, което им осигурява огромна отстъпка от производителя. Колкото и странно да е, че нискотарифна компания може да купува най-новите самолети, то всъщност има логика. Новите модели са по-икономични, коетоспестява значително от разходите за гориво. Това от своя страна позволява намаляване на цялостните разходи и следователно на цената на индивидуалния билет. Икономичността на новите модели избива цената на чисто новия самолет, което понякога води до ситуация, в която RyanAir и EasyJet притежават значително по-нови самолети от гиганти като Air France или Lufthansa. Освен това бюджетните компании в повечето случаи ползват само един модел самолет. Това означава, че екипажът и техническата поддръжка трябва да бъде обучени за работа само с един самолет, което отново намалява разходите.

На борда

За да се постигне цена от 20 лева на посока от София до Бари, Италия, бюджетните компании спестяват от “излишни” разходи в самия самолет. Така например седалките са направени така, че да не могат да се свалят назад, за да се облегне пътникът, защото така се увеличава цената на самата седалка, както и разходите по поддръжката й.

За да се спести от цената на билета, в 99% от случаите храната в самолета се заплаща и не се включва в първоначалната тарифа. Така един сандвич може да се продава за 5 евро, а кафе да струва 2 евро.

Служители

Стюардесите в повечето случаи играят не само тази роля. Понякога се случва един и същи човек да обслужва клиентите на чек-ин, след това да проверява билети или да следи за размерите на багажа. После се качва на самолета и работи като стюардеса. По този начин се елиминират няколко позиции, за които традиционно авиокомпанията трябва да отдели повече средства.

Летища

Ако отворите сайта на която и да е бюджетна авиокомпания, ще забележите, че те винаги летят на определени летища, но почти никога на основните за града. Причината за това са огромните такси, които главните летища искат. Така, например, никога няма да видите RyanAir или WizzAir на летище Шарл дьо Гол в Париж. Там те кацат в Буве, което се намира на 80 минути от Париж. В същото време обаче в билета пише “Париж-Буве”. От въпросното летище може да се вземе шатъл, който допълнително оскъпява билета. Има и изключения като Рим, където дори нискотарифните кацат на основното Фиумичино. WizzAir например доскоро кацаше там, но сега каца на Чампино, което е значително по-евтино от към такси. Очаква се обаче компанията да се “завърне” на Фиумичино през есента. RyanAir обаче си лети само до Чампино.

Ползването на по-малки и непопулярни летища дава огромно предимство на нискотарифните фирми. Понякога дори се случва така, че на дадено летище да каца само една компания или максимум две, което осигурява сериозен коз при преговорите за отстъпки от летищни такси. А въпросните летища се съобразяват, защото евентуалната им смяна с друго летище може би би означавала фалит.

А ако няма налично друго, по-евтино летище, тези компании използват основното, но кацат през ненатоварените часове, когато цените за кацане, престой и излитане са по-ниски. WizzAir преди години излиташе за Рим към 6.20 сутринта, което означава пътникът да дойде в 4 на летището, за да премине проверките и чек-ин, което добавя към цената на билета и разходи за таксиметрови услуги, както и неудобно ранно ставане.

Полетите

Тези авиокомпании са толкова разпространени, че кацат почти навсякъде. Докато традиционните може винаги да прекарват през основния си хъб, то нискотарифните не предлагат прекачвания. Полет от София до Рим с AirSerbia почти задължително преминава с прекачване през Белград. В същото време други компании летят директно до там. Друга особеност на тези компании е, че самолетите им работят „нонстоп“. Възможно е един и същи самолет да направи 3-4-5 полета на ден до различни дестинации в Европа, което означава, че той постоянно прави пари и не кара хората да плащат такси за чакане и стоене по летищата.

Бюджетните гиганти почти никога не предлагат полети с прекачвания, защото това би означавало да се наемат още служители, които да се занимават с прехрълянето на багажа от единия към другия полет. Така клиентите са принудени да си “самоорганизират” прекачване с покупка на отделни билети за всеки полет, което означава и чек-ин за всеки един от тях (ако има багаж и не е направен онлайн). Стандартните авиокомпании често имат и договори със синдикати, които ги обвързват с определени нива на заплащане на служителите, докато нискотарифните могат да наемат когото си поискат и да го обучават да работи за няколко месеца.

В същото време откриването на нов полет за традиционните компании означава много изчисления и разходи, защото дестинациите трябва да са достатъчно популярни, за да са доходоносни. Бюджетните обаче нямат този проблем, защото разчитат на туристи и всяка дестинация, която пуснат, моментално може да стане популярна само защото е на RyanAir, т.е. струва малко, следователно хората са склонни да почиват там.

Благодарение на тези фактори тези компании често имат по-големи нетни печалби от традиционните. Все пак те притежават стотици самолети, предлагат стотици дестинации, гъвкави са и имат огромни козове при преговори с летища и оператори.

Допълнителни такси = милиони печалба

Компании като WizzAir са изключително популярни, защото са гъвкави. Това обаче е и недостатък за пътниците, свикнали с удобствата на стандартните авиолинии.

Тази гъвкавост се изразява в продажбата на допълнителни услуги, от които клиентите могат да избират при купуване на билета.

– Багаж

В повечето ситуации цената на билета включва единствено и само превоз на пътника и един малък “салонен” багаж, който може да бъде качван на борда. Всеки стандартен и чекиран багаж сезаплаща допълнително по 20-30-60 лева, в зависимост от полета. Салонният багаж трябва да е с определени размери, които ако бъдат надвишени, ще трябва да се заплати солена такса.

Измерването се случва малко преди качване в самолета и при по-големи размери или по-тежък багаж, се заплаща сума от порядъка на 50 евро. Пътниците биват стимулирани и да си купуват багаж още при покупката онлайн. Цената на чекиран багаж до 32 килограма е една при покупка на билета, друга при вече купен билет и добавяне онлайн и съвсем трета при заплащане на летище.

– Чек-ин

Онлайн чекирането е безплатно, а това на място струва толкова много, че понякога се обезсмисля ниската цена. Това се прави отново с цел пестене на човешки ресурси.

– Места на борда

До преди няколко месеца бюджетните авиокомпании не предлагаха покупка на конкретни места в самолета. По този начин се стимулира ранното пристигане на пътниците, което ограничава забавянията на полетите. Отскоро обаче WizzAir предлага и места в самолета. При покупка на билета се предлага безплатно произволно избрано място, което може да бъде сменено с такова по желание срещу такса от 1-2-3 евро. Заплащат се и местата по средата и в началото на самолета, които са с “удължено” място за краката.

– Промените

Всякаква промяна на първоначалните данни в резервацията може да ви струва пари. Промяната на име се таксува например твърдо 88 лева, добавянето на багаж струва по-скъпо след приключване на резервацията, приоритетното качване в самолета се заплаща, но осигурява един допълнителен ръчен багаж. RyanAir например таксува 2% от сумата, ако платите с кредитна карта. Ако ползвате дебитна, няма такса. Компаниите пробуват и всякакви застраховки на пътуването, които в повечето случаи са гарантирани от законите в ЕС. Има и такса за потвърждение чрез SMS за полета, която е 2 лева. В опит да се стимулира изцяло self care модела, Центъра за облужване на клиенти е импулсен телефон, който таксува 1.2 лева на минута.

Всички тези такси обаче могат да бъдат предимство. Ако нямате нужда от огромен багаж, защото отивате за 2 дни някъде, няма да платите за него. При традиционните компании багажът е включен в цената и няма как да бъде премахнат. Ако ви е все едно дали ще влезете първи или последни в самолета, както и дали ще седите отпред или отзад, то няма нужда да заплащате за това. И още, и още.

Увеличаването на приходите и печалбите на компании като WizzAir и RyanAir само доказва, че моделът е успешен и хората искат да пътуват евтино, бързо и всяка дестинация да е на един клик разстояние.

А вие към къде ще летите това лято?

Източници: Wendover, WizzAir, RyanAir, easyJet, Pic: Travelandleisure, Wizz