Покрай честите скандали, които избухват около “Нова телевизия”, едва ли някой си спомня, че тя е първата частна ефирна телевизия у нас.
През далечната 1992 г. Хачо Бояджиев (който тогава още не беше професор) разработва по поръчка на Дарко Таминджич и Иван Китов програмна схема за регионална телевизия. Проектът е одобрен от комисия към Комитета за пощи и далекосъобщения. Две години по-късно временният съвет по честотите към КПД разрешава на “Мултимекс ИД” ООД да започне излъчвания в софийския ефир. Шеф на комитета по това време е Стефан Софиянски, а секретар на междуведомствената комисия е Михаил Михайлов, който по-късно беше за известно време генерален директор на “Нова”. И така на 16 юли 1994 от старата телевизионна кула в Борисовата градина, която тогава още се наричаше Паркът на свободата, в тв ефира излиза първият продукт на частната инициатива.
Първият скандал избухва по-малко от месец след това. В интервю за “24 часа” Хачо Бояджиев заявява, че ще съди собствениците на телевизията. Те били употребили неговата концепция, без да го попитат и той смятал да потърси авторските си права чрез съда. “Всичко там е много мътно”, казва пророчески бъдещият също скандален директор на БНТ.
Известно време не е ясно кой точно ръководи медиата. През октомври БСП печели парламентарните избори и два месеца по-късно за шеф на “Нова” е назначен близкият до червените управляващи Явор Цаков. По-нататък собственикът на канала Дарко Таминджич упорито използва този трик – да назначава за генерални директори хора, близки до конюнктурните управляващи. След като политическата палачинка се обръща, начело на “Нова” застава синият Стефан Димитров. Когато той получава партийно поръчение да оглави БНТ, на неговото място идва Михаил Михайлов. Месец преди да бъде назначен за шеф на “Нова”, Михайлов беше съветник по въпросите на медиите в служебното правителство на Стефан Софиянски.
Малко по-късно започва нов скандал около телевизията. Столичният общински съвет решава по предложение на кмета да проучи възможността да се придобият 25% от “Нова телевизия”. Проблемът е обаче в това, че общинарите гласуват да се вземе една четвърт от акциите на дружеството “Нова телевизия – първи частен канал” АД. По това време фирмата не притежава нищо от активите на телевизията. Лицензът е издаден на “Мултимекс ИД” ООД, а техниката е внесена на името на “НТВ-София” ЕООД. Идеята на Софиянски да направи от “Нова” общинска телевизия, “каквато има почти навсякъде”, така и не се осъществява. Месеци след това генералният директор Михаил Михайлов си отива от медиата и това отново разразява скандал. Покрай този случай за първи път в публичното пространство излиза името на убития преди седмица Любомир Пенев. Именно той съобщава на тв шефа, че трябва да освободи мястото си. Дарко Таминджич тогава е в чужбина и Михайлов си тръгва от канала обиден – до скоро е мислел, че двамата със сърбина са приятели. Тогава за първи път слухове свързаха “Нова телевизия” с вицепремиера Бакърджиев.
През същото лято около името на столичната телевизия се шуми и във връзка с неплатените мита за техниката, с която се излъчва в ефир. Тя е вкарана в България на временен внос на името на НТВ ЕООД – фирма, която е изцяло собственост на екзекутирания помощник на Таминджич. Срокът, в който митото трябва да се плати, изтича през юли 1997 и за известно време съществува сериозната опасност телевизията да спре. Сърбинът с български паспорт обаче се измъква и от тази история. Няколко месеца по-късно фирмата, собственик на лиценза за излъчване, се пререгистрира в акционерно дружество с на практика анонимни собственици.
В началото на следващата година за първи път се появяват слуховете, че руският бизнесмен Майкъл Чорни, известен у нас със скандалите около “Орион” и ЦКБ и смятан за собственик на контролния пакет акции в “Мобилтел”, е проявил интерес и към “Нова телевизия”. Това е поредната мълва, в която се твърди, че столичният канал сменя собственика си. Със сигурност е истина, че много компании, някои от които сериозни, проявяват интерес да купят “Нова”. В тази връзка се споменаваха имената на американската компания ABC, както и на сегашния кандидат за националния ефир Central European Media Enterprises. Новите собственици на авиокомпания Балкан – израелската “Зееви груп”, бяха последните, които преговаряха за евентуална покупка на канала. Всички пазарлъци обаче приключват неуспешно, като в повечето случаи причина за това са неяснотите около активите на телевизията (като например техниката) и високата цена, която Таминджич иска. Източници тогава споделяха, че Дарко е искал просто да си върне парите, които е инвестирал. Те обаче силно превишавали реалната цена на “Нова”. Oт един момент нататък единственият начин да си възстанови парите е телевизията да получи национален лиценз. Така цената й ще се вдигне до сумата, която сърбинът иска да получи за нея.
След скандал след скандал се стигна до последния и със сигурност най-тъжен – убийството на Дарковия помощник – Любомир Пенев. И независимо дали поводът за екзекуцията е бил свързан с телевизията или не, на “Нова” трудно ще й се удаде да изчисти от себе си съмненията, че бизнесът на всеки от явните й собственици понякога се приближава опасно близо до границата, която разделя честния бизнес от закононарушенията. Именно това прави историята на “Нова телевизия” тъжна.
източник: „Капитал“