От 2017 г. България, по примера на много други страни, започна да обучава студенти по специалност „Военен лекар“. Това стана възможно след тристранно споразумение между Военномедицинска академия, Военноморското училище и Медицински университет-Варна. Какво кара един млад човек да се хвърли в дълбокото и да поеме по трудния и неотъпкан път на това предизвикателство разказва пред news.bg един от кадетите в първия в историята на България випуск военни лекари Петя Петрова.
Петя, защо се решихте на това предизвикателство – избрахте специалност, която се въвежда за първи път в България?
Изборът да бъдеш военен медик е осъзнато приемане на това лично предизвикателство.Тази специалност е единствената, която ти дава повече от една възможност за реализация. Хареса ми това, че има както медицинско, така и военно обучение, което ще ми е полезно в изграждането ми като личност.
Имате ли в семейството и близките военни или лекари? Как приеха те този Ваш избор?
В моето семейство няма военни или лекари. То е изключително гордо с мен и с моят избор. Благодарение на старанието, което полагах, и любовта, с която ме обгрижваха родителите ми, за мен периодът на кандидатстването беше много различен от същия за всеки кандидатстващ. В крайна сметка постоянството ми се отблагодари. Кандидатствах само тук по тази специалност – военен лекар, и ме приеха.
Преди това обмисляли ли сте възможността да се обучавате и да търсите реализация в чужбина?
За мен реализацията в чужбина стои на заден план. Важно е ние – младите хора, да останем в България! Нали сме бъдещето на тази нация!
Как Ви се отразява отговорността, която носите – като първи випуск очакванията към Вас са много сериозни?
До момента не съм съжалила и за миг за избора си. Имало е моменти, в които съм се питала дали ще се справя, дали не е прекалено трудно за мен, дали наистина това е моето призвание… Това са моментите, които каляват характера.
Кое обучение е по-тежко за Вас – военното или медицинското?
Определено стартът не е лесен, но пък да следваш медицина и да си във военно училище си е истинско приключение и то за цял живот – да надминаваш и изненадваш себе си постоянно. Когато влагаш старание и сърце в това, в което правиш, няма трудни начинания. Защото няма невъзможна цел, има недостатъчно желание.
Предполагам, има моменти, в които натоварването Ви и идва вповече. Какво Ви мотивира и вдъхновява, за да продължите напред?
Големите очаквания могат само да ни мотивират да бъдем пример за другите след нас. Хубаво е, че ние даваме старта на толкова отговорна и сериозна професия.
Освен дисциплината, какво още се крие зад успеха?
Много труд и вяра в себе си.
Знаете ли вече какво искате да специализирате?
Имам нещо предвид, но все още има време до специализацията. Винаги съм искала да специализирам във ВМА-София и съм много радостна, че ми се отдава тази възможност .
Разликата, според Вас, между цивилния и военния лекар е в?
Разликата е дисциплината, добрата подготовка не само в учебен, но и в житейски план. Дългът и любовта към Родината. Горда съм, че съм избрала да бъда военен лекар.
Какъв апел бихте отправили към младите хора в България, пред които предстои изборът „у нас или в чужбина?“
Предполагам, че си представят живота си след десет години по следния начин: Бяла престилка, стетоскоп в джоба, табелка с името, започващо с д-р и широка усмивка… Аз също бях така. Затова, нека си изберат професия, която ще ги предизвиква всеки ден, професия, с която ще могат да изразят себе си, професия, която ще ги прави щастливи и доволни. И също където и да се намират, да правят каквото трябва и да влагат сърце. Само, когато нещата се правят с желание, те се получават лесно.