„Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш“, казва великият американски фантаст Рей Бредбъри, роден на 22 август 1920 г. – преди точно 96 години. Писателят ни напусна през 2012 г., но ни остави богатото си творчество.
А какво по-приятно за начало на седмицата от нов прочит на „451 градуса по Фаренхайт“, „Вино от глухарчета“, „Марсиански хроники“ или пък любим разказ?
За себе си той казваше: „Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгар Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка.“
Той си отиде от този свят през лятото на 2012 г., на 91-годишна възраст. Ще помним винаги автора на „Марсиански хроники”, „Вино от глухарчета”, „451 градуса по Фаренхайт”, Гранд-мастера на световната литература като мъдър разказвач, вечното дете, очакващо чудо и вълшебника, който сътворява същото това чудо.
Днес си спомняме частици от безценното му наследство:
„Има престъпления, които са по-лоши от това да се горят книги. Например – да не се четат.”
„Книгите са само едно от хранилищата, където пазим това, което се страхуваме да не забравим.”
„Няма бъдеще за е-книгите, защото това не са книги. Е-книгите миришат на изгорено гориво”
„Има повече от един начин да изгориш книга. А светът е пълен с хора, обикалящи с кибрити за тази цел в ръцете”
„Когато човек е на 17, знае всичко. Когато е на 27 и продължава да знае всичко, значи все още е на 17.”
„Първият урок, който ти дава животът е, че си глупак. Последният – че си все същият този глупак.”
”Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш.”
„Най-голямата тайна на творчеството е да се отнасяте към идеите си като към котки – просто ги накарайте да ви следват.
„Не се нуждая от аларма, идеите ми ме будят”
„Когато човек е на 17, знае всичко. Когато е на 27 и продължава да знае всичко, значи все още е на 17.”
„Добротата и интелигентността са достойнства на старостта. Да си жесток и лекомислен е далеч по-вълнуващо, когато си двайсетгодишен.“
„Времето хипнотизира. Когато си деветгодишен, струва ти се, че винаги си бил на девет и всякога ще бъдеш. Когато си на трийсет, струва ти се, че всякога си бил закрепен на този светъл ръб на средната възраст. А станеш ли на седемдесет, винаги и завинаги си на седемдесет. Човек живее в настоящето, той е впримчен в своето младо „днес“ или в старото си „днеска“, но друго „днеска“ на този свят не съществува.“
„Любовта – това е да искаш да преживееш с някого всички годишни времена.“
„Истинската любов е любов между два ума, макар че тялото понякога отказва да го признае.“
„Когато живееш заедно с някой човек, той не се променя и на йота. Вие се изумявате от настъпилите с него промени, само ако се разделите за дълго, за години.“
„Този, който е престанал да се удивява, той е престанал да обича – приеми, че и живот няма в теб, а в който няма живот – той приеми, че вече е в гроба.“
„Не е важно какво точно правиш, важно е да се докосваш до него, да променяш формата, да става различно от това, което е било преди, да остава е него частица от теб самия. В това е разликата между човека, който просто коси тревата на поляната и истинския градинар.“
„Никой никога не умира, ако има деца и внуци.“
„Обичал да се вслушва в тишината — ако изобщо тишината можела да се чуе, защото в тази тишина човек долавял как прашецът от дивите цветя се сипел в пчелистия въздух.“
„Кой желае един залез да трае дълго? Кой иска все да е топло? Кой иска въздухът непрестанно да благоухае? След време човек престава да го забелязва. По-приятно е залезът да трае една, до две минути. След това искаш да стане нещо друго. Разбираш ли, такъв е човекът, Лио. Как си можал да забравиш това?“
„Ние сме невъзможност в една невъзможна вселена.”
24news.bg