Дори и да я изнасилят, жената сама си е виновна. Та нали някак е провокирала изнасилвача! Така мислят в арабския свят, пише ливанската авторка Жумана Хадад. Представяме Ви нейна статия от „Ди Цайт“ със съкращения.
Представете си следната ситуация: Тъмно е. Вие ходите сама по улицата. Изневиделица отгоре Ви се нахвърля мъж. Изнасилва Ви. После изчезва.
Сега добавете към тази история още нещо много важно: Вие сте арабка. Знаете ли колко тежък позор, отчаяние и ужас ще се стоварят върху Вас? Защото какво се случва след изнасилването?
Първи: Вие имате „късмет“. Никой не научава какво Ви се е случило. При това положение единствено ще трябва до края на дните си да живеете с тази травма. „Единствено“. Може би ще се самоубиете. Е, поне никой няма да научи срамната Ви тайна. Свещената Ви чест не е опетнена.
Трети: Имате лош късмет. Родителите Ви разбират за случилото се.
Четвърти: Имате много лош късмет. Бременна сте.
„Жената сама си е виновна“
Нека разгледаме последните три сценария. Представете си само размерите на скандала, шушукането зад гърба Ви и закономерния резултат: занапред нито един мъж няма да прояви какъвто и да било интерес към Вас, нито един роднина няма да Ви дари даже с капчица уважение. Защото в крайна сметка Вие самата сте си по някакъв начин виновна. Онова неприкосновеното между бедрата Ви вече е увредено. Непоправимо. (Вие можете да възстановите химена си, както правят толкова много арабски жени, доброто си име обаче няма как да възстановите.) Родителите Ви първо ще изпаднат в отчаяние. („Какво ще кажат съседите?“), после в гняв („Нали ти казахме, че не бива да излизаш по тъмно!“). Разбиране ще проявят само малцина. Повечето ще хвърлят отговорността изцяло върху Вас. Или в най-добрия случай ще Ви съжаляват. Което може би е дори още по-лошо.
Звучи средновековно? Не, този сценарий просто описва реалността в повечето арабски страни днес. В Саудитска Арабия жертвите на изнасилване все още често пъти влизат в затвора. Или роднините им направо ги убиват. Жената е „курварствала“, дори когато е станало насила. Наказателните закони в Сирия, Бахрейн, Либия, Ирак, Кувейт, Алжир и в Палестинските територии все още освобождават изнасилчава от отговорност, ако се ожени за жертвата.
На този фон решението, което взеха наскоро Тунис, Йордания и Ливан е историческо: тамошните парламенти най-после отмениха параграфите, освобождаващи изнасилвача от отговорност, ако се ожени за жертвата си.
Много арабски жени отказват да осъзнаят този проблем
Да, тук-таме арабските жени си поотдъхнаха, но нека не забравяме, че живеем в сексистки времена. Т.нар. „Ислямска държава“ масово взима жени в сексуално робство. Един лидер на „Хизбула“ защитава браковете с малолетни момичета и обявява всички, които ги критикуват, за „пратеници на Сатаната“. Изразът „изнасилване в брака“ за мнозина араби – както мъже, така и жени – звучи като тавтология. Защото, видите ли, половите сношения били брачен дълг. Ми така ще да е, след като го твърдят религиозни водачи с иначе различаващи се убеждения…
Списъкът с юридически и социални дискриминации спрямо жените в арабския свят е безкраен. Да, има и някакъв напредък, но той е много бавен. Повечето закони и традиции в нашите страни ни унижават и ни поставят „на мястото ни“: в едно тясно, мрачно ъгълче някъде в огромната вселена на арабския мъж.
И знаете ли кое е най-лошото? Много арабски жени отказват да осъзнаят този проблем. А пък ние можем да премахнем тези архаични закони, които ни отнемат свободата, единствено ако се обединим като жени и настойчиво потърсим правата си.
/дарик