Фокусът е към възпроизвеждане на факти, наизустяване, а не приложно ориентиран, казва директорката на столичното 32-о средно училище с изучаване на чужди езици „Св. Климент Охридски“
Още акценти от интервюто:
- Децата са ентусиазирани до 4-и клас, в 5-и настъпва сривът – там програмите трябва да бъдат генерално ревизирани
- Когато в една паралелка в общинско училище има 30 ученици, а в частното са 4-ма, оценяването е абсолютно несъизмеримо. Но на матурите сме по-добри
- Само добри хора могат да възпитат добри хора. Важни са и самообучението на учителите, и мотивираните родители
– Г-жо Костова, настоящ министър – на туризма Зарица Динкова, депутат – Любен Дилов, още актуални политици и любими артисти като Искра Радева и Кака Лара са възпитаници на вашето училище. Години по-късно 32-о пак е на мода – оказва се сред най-желаните в София, на какво се дължи?
– Трябва да ви коригирам – никога не е излизало от мода и това е в продължение на 126 години. Споменахте личности, които са доста популярни, но в училище се възпитават поколения от прекрасни учени, лекари, стоматолози, учители и много журналисти.
Тази година училището ни беше посочено като желано от най-много родители в 1-и клас – над 600 души. Преди ден излязоха резултатите от първото класиране на седмокласниците – не сме най-желаните, но сме едни от тях. Тенденцията за повишаване на резултатите на учениците на входа и на изхода е много добър показател за мотивацията на нашия страхотен екип от професионалисти.
32-о училище пази една традиция на високи академични резултати, но не само – възпитава в любов към ближния, към доброто. То възпитава добри хора, защото добрите хора отглеждат добри хора и правят добри неща. Много съм горда, че около 30% от нашите учители са под 30-годишна възраст. Близо 20 са на около 35 г. – млади ентусиазирани хора.
– Резултатите от матурите обаче разтревожиха обществото, тъй като за първи път средната оценка падна под психологическата граница от добър (4). Какво трябва да се случи, за да се обърне негативният тренд?
– И при нас е най-ниският резултат от 2008 г., когато за първи път се проведоха държавните зрелостни изпити по български език и литература. И ние сме разтревожени.
Според мен много неща трябва да се променят, защото тази остаряла методика на провеждане на държавните зрелостни изпити пряко рефлектира върху резултатите. Не може да се опитваме да възпитаваме една нова генерация с различно мислене и да ги оценяваме по начина, по който сме оценявани ние преди 20 години. Няма да кажа нищо ново, но учебните програми трябва да бъдат изцяло ревизирани и посоката в българската образователна система трябва да бъде променена. Дано да има политическа воля и дано да не са само лозунги, че на всеки политик и партия образованието им е приоритет. Досега, за съжаление, това остава само като пожелание.
– По кои предмети програмите са най-остарели?
– Мога да говоря за химия и биология – програмите по тези предмети доста са остарели. Фокусът е към възпроизвеждане на факти, наизустяване, а не е приложно ориентиран. Чувам от колеги, че и всички други са остарели.
Проблемът е много сериозен и в началния етап. Малките са ентусиазирани. Резултатите в 4-и клас са прекрасни, а в 5-и клас нещата отиват в друга посока. Желанието да ходят на училище тотално се променя при малките ученици. Може би програмите в 4-и и 5-и клас трябва да бъдат генерално анализирани и ревизирани. Липсата на знания в 5-и, 6-и и 7-и клас пряко се отразява върху по-нататъшното развитие на младите хора.
– А не е ли и преподаването на някои ваши колеги остаряло?
– Абсолютно съм съгласна. Всички се учим в движение. Конфликтът между идеите и нагласите на различните поколения учители също се отразява сериозно.
Да, остаряло е, но правим невъзможни неща. Стараем се, не сме по-зле обучени и самообучаващи се от колегите в другите държави. Не само в България съществува този проблем. Учим се бързо, но когато няма анализи и нови методики, които да бъдат преподадени по различен начин, това също е проблем – начинът на общуване между поколенията.
И все пак българските учители се оказаха доста бързо адаптиращи се към технологичната революция, на която бяхме длъжни да реагираме гъвкаво
– Вие сте сред училищата с най-добри резултати от външните оценявания и матурите, каква е формулата?
– Може би мотивацията на колегите. Има непрекъснати обучения и самообучения на екипите, това е основен генератор на успеха. Мотивирана е и родителската общност. Едни мотивирани и високообразовани хора имат желание и техните деца да бъдат такива. Само когато родителите, учителите и учениците гледаме в една посока, могат да бъдат постигнати резултатите, които целим.
– Какво прави един учебен час интересен за днешните деца, колко по-различни са от предишните поколения?
– И са доста различни, и не толкова. След коронавируса учениците не оценяват толкова високо новите технологии. Не би трябвало да се издига в култ използването им. Дори напротив, за тях е доста по-интересно, когато им се обяснява на дъската, когато дори пишем на дъската. Трябва да се съчетават модерните технологии с утвърдените във времето методики. Да съчетаем традициите и напредъка, това е трудно. Имаме страхотни млади хора, които за първи път влизат в класната стая и просто са родени учители. Получава им се, което е страхотно.
– А има ли недостиг на учители по някои предмети?
– За съжаление, все повече ще се сблъскваме с този сериозен проблем. Става дума за учителите по математика и за качествени учители по информатика. Държавен и световен приоритет са STEM паралелките. Чудесно е, но младите хора трябва да бъдат обучавани от специалисти. Не е въпросът само да сложим едно наименование STEM паралелка и софтуерни науки, а реално да няма кой да обучава учениците, които се интересуват от информатика. Ясно е, че заплащането в училище не отговаря на нуждите и нагласите на младите хора, за да напуснат престижна фирма като програмисти и да дойдат да обучават новото поколение. Това е реалността.
По-трудно се намират учители и по западните езици с изключение на английския. Всъщност тази година се сблъскахме и с друг сериозен проблем – имаме паралелка с втори чужд език руски, колегите се пенсионираха и се оказа, че е много трудно да се намери специалист по руски език.
– Може ли общинско училище като вашето да се мери с частните?
– Зависи в кои изпити и доколко са реални сравненията на резултатите. Когато в една паралелка при нас има 30 ученици, а в частното са 4-ма, е абсолютно несъизмеримо. В различни сайтове се публикуват класации, в които първите места се заемат от училища, в които паралелките са с 3-4 до 10 деца.
Общинските училища са много сериозна конкуренция на частните, особено в държавните зрелостни изпити. Частните всъщност не са конкуренти на общинските на матурите.
– А като материална база?
– Материалната база не прави обучението. Голяма част от общинските училища можем да се конкурираме със западноевропейските и частните. Но това, което ни прави по-добри, е качеството на преподавателския състав. Доказателството е, че учителите от общинските училища преподават и в частните. Правят го по два, три или четири часа в обратната смяна.
– Къде продължават обучението си вашите абитуриенти?
– Преди COVID 50-60% отиваха да учат в чужбина. Сега процентът е по-малък. Те стават много по-практични. Решават да получат бакалавърска степен в България, а магистратурата да продължат в чужбина.
Тенденцията за ориентация към специалностите е различна. В момента има голямо пренасочване към математическите профили, а дори към инженерните специалности. И хуманитарно насочените се преориентираха към информатика и информационни технологии.
– Какво ще кажете на тези, които казват, че 32-о училище е търсено, защото е в центъра, на комуникативно място, близо до метрото и други превозни средства?
– Мястото не е най-доброто – между два оживени булеварда. Това е училището, което е дало най-много на София, защото даде половината си сграда. Тя беше разрушена през 2000 г., за да бъдат построени булевардът и метрото. Училището е с малък двор и малка сграда. И много ученици. Фактът, че въпреки тези неща е безкрайно търсено, значи, че е качествено.
Голямо училище сме, но нямаме достатъчна материална база. От една година кметът на нашата община се опитва да направи сливане на нашето училище със 76-о. Всички процедури са направени, но Столичният общински съвет не е разгледал проблема ни. В 76-о училище се обучават под 90 деца в 6 паралелки. Има нулев прием в 1-и клас. И като родител, и като гражданин на София, и като гласоподавател смятам, че не е редно в едната сграда да има 2000 ученици, а в другата 90. Идеята е да приемем всички ученици от 76-о и в неговата сграда след реновация да се настанят всички деца от началния етап, като минат на едносменен режим.
– Станахте на 126 г. – има ли столетни традиции, успешни и днес?
– Общочовешките ценности винаги ще бъдат валиднии. 32-о училище е разпознаваемо. Възпитаваме страхотни млади хора, които обичат училището си. Те се връщат със своите деца, има трето и четвърто поколение на 32-о.