Да скриеш на младини някоя и друга година от възрастта си може и да свърши работа. Ала когато си стигнал около библейските сто, укритите години могат да се окажат безвъзвратно „изчезнали“. Доказателство за това е неверояната историята на столетника дядо Салим от Асеновград. Засега той е единственият местен столетник в регистрите по гражданско състояние на общината. Има още десетина, но те отдавна се изселили в Турция, а след това при насрещна проверка се оказало, че вече не са между живите.
Дядо Салим бе официално определен за столетник на 2016 година от община Асеновград. Почетоха го с финансова подкрепа от 200 лева и пожелания да бъде здрав и да се радва на дните си.
Едва след официалното обявяване на столетника на ЖК ”Изток” обаче се разбра, че чаровният старец, който спокойно се придвижва из апартамента само с бастун, от три години е закръглил стоте и вече навлиза в 104-та от личния си календар.
Това е абсолютно вярно, той тате си го знае. Даже преди години заедно с него правихме опити законно, през съда, да му променим годината на раждане и да впишем истинската 1913-а, а не 1916 г., обяснява синът му Найле. Единственият проблем, заради който това не се е случило, бил най-логичният. Онези, които можели да бъдат реални свидетели за раждането на дядо Салим, вече не били измежду живите.
Разказват, че подменили годините на Салим, когато дошло време за войнишка служба. Наложило се семейството му да промени в общината годината на раждане на младежа, защото така можело да си остане вкъщи и да помага за изхранване на челядта. Бащата на Салим бил с отрязан крак, инвалид от войните, и заминаването в казармата на сина щяло да обрече всички на глад. Така, вместо на 18, изведнъж Салим се оказал с три годи по-млад и отървал казармата.
Ревностен мюсюлманин, допреди година и половина дядо Салим посещавал два пъти седмично джамията за молитви. Много тъжи, че вече не може да ходи до там, затова излиза на терасата, за да се моли, обяснява Найле.
Нейната история също е интересна. Преди много години Салим решил да поеме грижите за сирачето Дурдюгюл. Тя била дете на неговия най-близък приятел, чиято съпруга починала 15 дни след като родила момиченцето. А година преди това пък Салим и жена му загубили своето момиченце Найле. Взели сирачето в дома си уж за малко, ала неусетно изминало много време и детето останало завинаги при тях. Макар и официално да е вписана в личната си карта като Дурдюгул, цял живот единственото дете на дядо Салим си знае, че е Найле.
След нея обаче са наредени трима внуци, четирима правнуци и един праправнук. Всички са в Белгия на гурбет, вече имали собствени къщи, но всяка вечер се интересували по телефона как е дядото. От двадесетина години дядо Салим пие лекарства за сърце, почти не вижда и чува. Боледувал е два пъти, един път пневмония и сетне се разбутало сърцето. Взема 200 лева пенсия и едни 90 лева се падали на дъщеря му като придружител.
Сега стоим един до друг вкъщи и често той ме милва по лицето и реди: „Ей, някога те взех временно за свое дете, а ето, че ти си ми била късметът да ме гледаш до тия години“. Това разказва Найле пред щастливите, почти невиждащи очи на баща си.