Има много причини ние, българите, да не харесваме историята си от последните 25 години. Една от най-важните е, че по върховете на държавата, в бизнеса и в медиите, началници станаха най-некадърните, гъзолизците и проститутките. Редки са примерите на адекватни хора, стигнали до министерските кресла, а сред днешните главни редактори на медии – на пръстите на едната ръка човек може да преброи журналистите. Да си журналист е призвание, някои колеги казват – диагноза. Като полицията. Затова и бивш журналист, бивш полицай – няма. Но кои всъщност станаха журналисти?
Агенция ПИК ще се опита да хвърли едно любопитно око върху неизвестни факти и развития от живота на „първите” днес в поредицата „Героите на нашето време – проститутките, които назначиха за банкерки, бизнес дами и главни редакторки”. Кои са, какви са, откъде изпълзяха, на чий гръб довтасаха в праймтайма, какво допринесоха за развитието на българската журналистика, например.
Наясно сме, че ще си създадем непримирими противници, но човек когато е тръгнал да казва истината, винаги има кръвно засегнати. Но по-важното за нас са останалите хора, които са потърпевши от нашите герои. Защото не е без значение дали си бил пладнешки апаш или кварталната помивка, преди да те назначат за главен редактор, например. Или за банкер, министър.
Помислете само колко кадърни хора отекоха в канавката, буквално избутани от нашите герои, които може и да са отрепки по същество, но затова са силно агресивни в постигане на желаното. Както видяхме през годините, те са готови не само на убийства, но и на всякакви физически издевателства над конкурентите си и подчинените си.
Много от днешните герои са с увредени гени, противни физически, с по два пръста чело. И когато човек е с два пръста чело, на него нищо друго не му остава освен да възпроизведе точно толкова умствен резултат, в която и сфера да е „зает”. Това е пагубно за държавата и нацията, за всеки от нас поотделно. Защото, когато по вертикалата се издигат само отрепките на една нация – понеже са склонни да полягат в краката на всеки един господар, стига да им подхвърля пачки, – за свестните остава само да се евакуират от територията.
Всички виждаме за какво става дума наоколо, но те са непробиваеми. Колкото повече затъват в дългове, включително и пред НАП, толкова по-недосегаеми се оказват. Защото ги пазят отгоре други такива като тях. Нищо и никакви хорица, седнали държава и народ да водят, акъл да дават. Пък после американци и европейци ни били виновни. Но те работят с тези, които ние издигаме. А кои издигаме ние? Знаем ли за тях достатъчно, че да им доверим бъдещето си, децата си.
С тази поредица ПИК иска да повдигне завесата, доколкото може и в рамките на закона, за някои студени следи около произхода на днешния български елит. Ако разполагате с достоверна информация, документи, снимки или просто спомени за героите на нашето време, споделете ги с нас.
А ние ще направим всичко възможно те да стигнат до колкото се може повече народ. Целта е ясна, когато истината е окачена демонстративно на бесилото, истината трябва да бъде спасена. В името на народа и нашето общо бъдеще като единна и суверенна България.
Славка Бозукова – секс, лъжи и финансови схеми
Тя е симпатично закръглена, неочаквано палава и отдалеч изглежда даже добродушна. Брюнетка по рождение, с нежно, меко гласче, но затова пък надарена със здрав меркантилен нюх. Предпочита да излъже за всяко дребно нещо, свързано с нея самата. Както и за начините, по които се сдобива с къщи и апартаменти, с поршета и мерцедеси. От безкрайните лъжи около действителната й рождена дата, с които се препоръчва за нещо по така, през димките около специалното й математическо и финансово образование, до гигантската лъжа, че е достойна, самонаправила се бизнес дама.
Но нека да я видим отблизо в един от почивните й дни – събота към обед, когато един черен мерцедес отива към салона за красота, за да се пооправи малко от седмичната суетня из „Стандарт”. Откъде пари за къща за половин милион в Бояна и още повече за лимузините в семейството, е един отделен въпрос. Нейните богати покровители засега успешно държат надалеч любопитните носове на спецслужбите и НАП.
Кака Славка, както на галено я наричат помежду си репортерите на „Стандарт”, обича да е наточена гърла, макар и на средна възраст. На маникюра й, например, могат да завидят и най-тунингованите девици от нощните вертепи – изкуствените нокти са богато украсен с цветни елементи, брокат и фалшиви кристалчета – всеки нокът води собствен живот. Доста злато краси това, което е останало от едновремешната бяла гушка, а по нежните ръце тежи бая скъпоценен камъняк. В косата си отзад кака Славка е боднала един “екстеншън” – изкуствен ред коса, но какво пък толкоз! Кой днес не иска да се прави на красив. Макар че точно с крещящите, понякога крайно неподходящи за фигурата й цветови решения, това да се оказва мисия невъзможна…
Скъпарските дрехи, обувки, чанти и аксесоари в гардероба на кака Славка биха могли да изхранят едно сиропиталище за десетина години. Но както и по отношение на къщата, колите, така и по отношение на луксозния начин на живот, възниква основателен въпрос – всъщност откъде идват тези пари. „Стандарт” виси на НАП с милиони левове неплатени данъци, я има реален 10 000 тираж, я не. Кака Славка сама често обяснява, че броят на този вестник е към евро и петдесет, а пък се продава за по-малко от лев. Това означава, че не може да покрие разходите по хартията и отпечатването.
Откъде са парите тогава!?! Защо вестникът не се закрива и защо не се обявява във фалит?
Защо кака Славка става все по-богата и все по-влиятелна, докато „Стандарт” е със затихващи функции? Кои са спонсорите на това оперативно мероприятие за политически рекет и обикновен брокъридж при усвояването на медийни и рекламни пари по европейските програми?
На кортежа на Йоан Бозуков ще завидят и покровителите на майка му – Кирил Домусчиев и Делян Пеевски
Щедрата плът на кака Славка крие доста вътрешна нестабилност, понякога и паник атаки, слабо сърце и проблеми от всякакъв характер. И още нещо – едно лакомо до безкрай, свръхраздуто его. Което цял живот иска да е под светлината на прожекторите, но как с това едро тяло се постига тази цел? Ами с пари. Парите са лек за всяка болка, твърдят най-вече тези, които са готови на всичко, за да ги имат.
Всъщност, ако можеше да избира, кака Славка би танцувала на пилон, защото тогава и само тогава тя можеше да бъде сигурна, че и мъже, и жени нямаше да откъснат поглед от пищния рубенсов импресионизъм. Желанието да се показваш е пагубно при конкретните физически данни и особено след една определена възраст. В очите на другите винаги изглеждаш като застаряващ, леко проскубан, макар и тунингован паун.
Ако проблемът в тази личност опираше до крайно ниското самочувствие, което компенсира в налудни цветови комбинации и често неадекватно и перверзно поведение в интимната обстановка из нощните клубове, то да го подминем като някаква банална ексцентричност, съпътстваща публичното поведение на всички екземпляри от днешната елитна менажерия. Всеки в крайна сметка има право да се изживява във фантазьорски образ и да се вари в своя собствен сос. Стига да не се натрапва на останалите като някакъв всеобщ еталон.
Кака Славка обича признанието, наградите. Какво ли не би направила да се снабди с някой орден. За 24 май 2014 г. се уреди и с едно такова отличие – орден “Кирил и Методий”. Но интересно, никой от интелектуалния елит не й изръкопляска.
Истината е, че трудно дишат в една стая с нея. Заради интригите, заради плагиатството, заради безцеремонния начин да си присвоява чужди заслуги, идеи и пари. Без да й мигне окото. На всичко отгоре злослови зад гърба на хората като една хлевоуста селянка от село Дойранци, която се е емнала да ни се препоръчва за градска госпожа.
Проблемът с натрупването на богатство е ясен. Или наследяваш, или крадеш. Крадеш на дребно и на едро. От кредитните милионери насам, един и същ е моделът на забогатяване – кредити, неплащане на данъци, ДДС измами, а сега и възможностите за кражби, които отварят еврофондовете.
Заем по заем, плюс още заем и… къща в Бояна
Мерцедеси и поршета, един купен миналата година кайен – апетитът на Славка към скъпите коли и богаташкия начин на живот е пословичен.
Славка не е измислила нищо ново към този известен модел, само е добавила. Проблемът с присвояването или “усвояването” на чужди пари буквално разлага отношенията между хората, а Славка никога не е имала собствени пари, с които да завърти бизнес например. По тази причина тя винаги е търсила благоволението и покровителството на персони, които разполагат с достъп до обществени ресурси.
И амбицията да се постигне съответният обществен пост и обществено признание. Лакомията, алчността, липсата на задръжки при “усвояването” на обществени фондове, подкрепени с неудовлетворената, комплексирана от посредствени възможности крайна амбиция за лични постижения, се очертава като мощния вътрешен драйв, който тласка Славка към все по-големи авантюри.
Да се върнем 25 години назад, в редакцията на “24 часа”, където наскоро Славка е назначена в бизнес отдела да събира курсовете на валутите на банки, финансови къщи и чейндж бюра, които вестникът публикува всеки ден в 450 000 тираж.
Това са славните времена на “златната медийна кокошка” от зората на прехода. И Славка е успяла да се намърда с триста зора и връзки баш там, където трябва. Бивша наземна стюардеса, завършила Висшия икономически институт “Карл Маркс”, Славка нищо не разбира от журналистика, но пък някак си е успяла да се качи на най-бързо движещия се медиен влак по онова време. Ако можете да си представите медиен пазар от 3-4 големи вестника, половината партийни органи плюс една БНТ – скучна та скучна. По онова време интерес към нея имаха само едни бъдещи рекламни “тайкуни”, но това са други истории за други хора.
Говори се, че литераторът издател Иван Гранитски, един от тогавашните шефове на телевизора, всеки път като обърне една-две чашки, разправя по вечеринките как са му предложили 200 000 долара, за да отстъпи рекламното време на БНТ на един определен рекламен бос. Отказал и го свалили. Сигурно е така. Поне така се случваха нещата преди 20-ина години, а днес не е по-различно. И не само по телевизиите.
Битите и мачканите някога прислужници в медийния бранш днес са част от тъй наречения медиен и рекламен елит. Богати хора. Но как станаха богати?! Как Славка слезе от една счупена корса в средата на 90-те и подкара поршета и мерцедеси? Как си купи 450 квадрата в затворен комплекс в “Бояна”, апартамент на ул. Чарлз Дарвин” 14-А?
С какви пари са честите екскурзии към Гърция, Виена и Милано, какви пари харчи синът й Йоан.
Отговорът е пред очите на всички, които могат да смятат до 10. Именно на гърба на “Стандарт”, източвайки вестника.
Началото.
Лятото на 1991 г.
Славка дори не е репортер, нито дори е стрингер в най-тиражирания вестник в страната – “24 часа”. Попълва едни таблици с валутни курсове. Няма и самостоятелно работно място – дели бюро с едно още по-заухаво на вид момче – Здравко, докато “Пресгрупата” прави по 1 милион лева в месец. А журналистите й са истински медийни звезди. Славка не може и да мечтае да види името си под челото на вестника, защото никой не я взема насериозно. И никой никога не я е виждал да пише нещо извън обичайната валутна алабалистика, която страшно вбесява редакторите на вестника.
А би трябвало, би трябвало тогавашните й началници да я възприемат съвсем различно. Може би Славка е първият служител в медия, дръзнал да продаде влиянието на вестника на управление “Банков надзор” на БНБ, за да изкара лиценз на финансовата къща на мъжа си. Преди 25 години Славка е омъжена за един стюард от БГА “Балкан” на име Георги, родом от Пазарджик. Синът й Йоан е именно от този мъж. Ражда се на 10 октомври 1992 г.
Поредният семеен гуляй – Славка и мъжът й се черпят с алкохол и баровски цигари
Финансовата им къща започва да събира пари от нароилите се банки, пред които Славка се представя за финансов репортер на вестника. Събират се пари и от близки, и от познати на семейството, както и от техни близки и познати срещу 20% лихва на месец. Истинска финансова пирамида.
Фараонът Майкъл Капустин, когото държавата ни напъди в средата на 90-те, пасти да яде. Той обра пешкира и на такива фараончета като семейната двойка Славка и Георги, които завлякоха със стотици хиляди долари буквално всички, които им се довериха. Едва ли през есента на 1991 г. Петьо Блъсков е подозирал с какво точно се занимава невзрачната канцеларска мишка с валутните курсове в бизнес отдела на собствения му вестник. И, разбира се, плевелът – останал дълго незабелязан, накрая избуя.
Особено след 1993 г., когато Славка е буквално изритана от зам. главните редактори на “24 часа” Венелина Гочева и Димитрана Александрова. За некадърност. Докато е в майчинство, в бизнес отдела се появява един млад финансист – Иван Ненков, който веднага ляга на сърцето на двете началнички и Славка отпада от вестника.
Бозукова в любимото й състояние – с чаша в ръка
Успява с приятелски връзки да се прехвърли в икономическия отдел на току-що създадения в ония години в. “Стандарт”. Легенди се носят за това как Славка си е пробивала път там към по-сериозната позиция началник-отдел. Говори се, че е минала последователно през доста “легла”, докато шефовете на “Стандарт” почнат да я гледат насериозно. И не само във вестника.
Всеизвестна е любовната й история с един от шефовете на фалиралата Туристспортбанк Любомир Гибински, който лежа в ареста през март 1998 г. по делото за източването на 41 милиона долара и 6 милиона марки от трезора.
Тази история, разбира се, е далеч от скандалните изстъпления на пищната Дарина Павлова например, която на кръстовището на “Раковска” и “Царя”, в 3 посред нощ, силно разклати един мерцедес с Георги Илиев, днес покойник. В оная нощ охраната на двете враждуващи групировки, която следеше с невъоръжено око бурния сексуален акт, едва не се изпозастреля от яд и ревност, докато Дарина украсяваше с еленови рога двата пръста чело на мъжа си Илия Павлов.
Но Дарина е красива жена с широка, дашна душа. Откъде ще му дойде наум на човек, че и неугледната на вид Славка може да е тъй щедра, тъй дашна, тъй палава. Но за пари, а не за удоволствие.
Студен секс
Мъжете, които ходят по проститутки, ще ви кажат, че жените там не обичат да се целуват. Те правят всичко с уста, само с целувките са съвсем зян. Не дават и това си е. Явлението е обяснимо от психологическа гледна точка – човек целува този, когото обича. Всичко останало е сделка.
Колегията клюкари усилено за някакви изцепки между Славка и Гибински в кабинета на главния редактор на “Новинар”. Някъде в средата на 90-те. Така или иначе, между двамата едва ли е имало целувки. Но пък Славка се хвали наляво и надясно каква едра риба е отстреляла.
Всъщност сделка като в публичен дом. Прави с мен каквото искаш, дай финансов ресурс за “Стандарт”. Интересът е в комисионата при този трансфер. Има сериозни съмнения, че подобен е бил и начинът за финансиране със стотици хиляди и на финансовото начинание на мъжа на Славка – Георги от Пазарджик.
Така жените от началото на прехода се уреждаха с позиции по местата, където течаха паричните потоци. Е, днес тези по същество назначени за журналистки, банкерки, бизнес дами и прочие, но по същество обикновени квартални шантонерки, вече са милионерки. Раздават кредити на домакинства и бизнес, “списват” вестници, извършват благотворителност, дават пример на обществото как да се живее, проповядват морал, купуват изборни кампании, изобщо – владеят държавата. Но от това добро никой не е видял.
Колко е източила финансовата къща на Славка и Георги от Пазарджик, от ТСбанк и от други фалирали банки в периода 1996 – 1997? Сигурно някъде из полицейските каси се пазят по-конкретни сведения по въпроса. Но мълвата носи, че един особено вбесен кредитор преследва Славка почти до началото на 2000 г. за едни 270 000 долара.
Бозукова и съпругът й Георги Илиев обичат охолството и луксозния живот
Периодът на банковите фалити и финансовия колапс от 1996-1997 г. е преломен и за Славка. Отдавна спрял да изплаща ония 20% на вложителите във финансовия му бизнес, съпругът Георги напуска България през Сърбия, та чак на Филипините, в нощта срещу 23 март 1997 г. Обещава да праща пари за сина си, но… дотук.
Ударът и озлоблението на неудовлетворените кредитори поемат Славка и синът й. Озверели от измамата на Георги, лъгани и обрани, кредиторите започват да притискат Славка в ъгъла, да я заплашват с побоища и отвличане на малкия Йоан (по онова време той е на 4-5 годинки), ако не им каже къде е съпругът й Георги или пък не им върне парите.
Съпругът на Бозукова и баща на сина й Йоан позира в мутренски стил с бухалка, мобифон и анцуг
Кошмарът се засилва и от това, че сложните романтични отношения с началника й Юлий Москов, главен редактор на “Стандарт”, от една страна, и банкера Любомир Гибински – от друга, забъркват страшна каша.
В края на 90-те Москов не пропускаше всеки случай да обясни пред редколегията на “Стандарт”, че любовникът на Славка – Гибински, го бил натоварил в багажника на собствената му лимузина и го разходил по Витоша, от ревност. Ако се е случило, по-скоро е било заради неуредени сметки, но Юлий Москов обичаше да мачка Славка по принцип. Тяхната си беше – бий ме, обичам те. Докато Славка не го изигра през 2005-а с Тодор Батков и не го отстрани от поста главен редактор.
Но да се върнем назад
В крайна сметка фактите са си факти – Москов е разхождан из Витоша в багажник в една нощ на 1996-а и каквито и да са били истинските причини за този неочакван излет в планината, веднага щом “слиза”, напъжда безапелационно Славка от “Стандарт”. Независимо от сърцераздирателните писма, които му пише. Независимо от многобройните неприети позвънявания, Москов остава студен и дистанциран.
Останала без работа, изоставена от любовниците си, които имат сами тежки проблеми със следствие и прокуратура, тя едва се спасява като репортер в предаването “Плюс-минус” по БНТ. Остава и без жилището, подарено от баща й, тъй като то е продадено от Георги, за да удовлетвори претенциите на някои кредитори. Парите са кът.
Тежките 1997-1998 г. Славка ще помни и с още една гигантска измама от страна на небезизвестния Краси Стойчев, който я беше натоварил със задачата да направи вестника на “Мобилтел” (по онова време той още не го е продал). Мобилният оператор е един от основните спонсори на “Стандарт” и Юлий Москов не остави нещата на произвола на съдбата. Спретва не една интрига, по два пъти на ден наминава към “Хан Крум” 9, докато накрая успява да спре проекта на Славка, която, пак останала на пътя, е принудена да преглътне горчивият хап и да се върне с част от събрания екип журналисти в “Стандарт”. Следват още 2 тежки години на неприятни професионални и лични перипетии.
Как ошушканата и напъдената от “Стандарт” кака Славка се върна, как прекара и предаде едновремешния си любовник Юлий Москов, за да му седне на мястото. Изобщо – как едно такова неугледно същество, с крайно неконтролируемо държане под въздействието на алкохола, се уреди в живота тъй, че всички наоколо ахкат и завиждат?!
Днес Славка изглежда добре уреден човек отстрани. Има мъж вкъщи, а синът й троши аудита и забива мерцедеси за по 500 бона в мантинелите на столичните булеварди. Тесни са му българските аутостради на момчето, очевидно.
Славка успява да се спаси от редакционния ад едва в края на 1999 година, когато Петър Жотев е избран за министър на икономиката и вицепремиер. Тя се познава с него от безкрайните банкерски купони от началото на 90-те и надушвайки, че е един от кандидатите за бодрата смяна на Александър Божков от първия кабинет на Костов, Славка се впива в него като кърлеж.
Славка Бозукова се е впила като кърлеж в Петър Жотев
И, както винаги, започва да създава страшни любовни легенди около тяхната връзка. Жотев, естествено, не подозира, че е въвлечен в любовна връзка. Години по-късно показваше силно раздразнение от слуховете, които Славка разпространяваше за двамата./ПИК