„Историята няма да ме съди, защото аз ще я пиша!“
На 24 януари 1965 г. почива сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил – бележит британски политик и държавник, храбър офицер от британската армия, историк, писател и художник. Член на Парламента в продължение на 64 години, служи в 13 правителства и два пъти е министър-председател (1940-1945 и 1951-1955). Считан е за един от най-забележителните държавни ръководители на Великобритания. Той е единственият британски министър-председател, получил Нобелова награда за литература (1953) и първият чужденец, избран за почетен гражданин на САЩ.
Уинстън Чърчил е роден на 30 ноември 1874 г., два месеца преждевременно, в спалня на двореца Бленъм, Уудсток, Оксфордшър, в аристократичното семейство Спенсър: баща му лорд Рандолф Чърчил е политик, а майка му Джени Джеръм е дъщеря на американския милионер Ленърд Джеръм. Има един по-малък брат – Джон Стрейндж Спенсър-Чърчил (1880-1947).
С независим и непокорен характер, Чърчил обикновено се справя лошо в училище, за което е наказван. Получава образование в три независими училища: в Аскът, Хоув и в Хароу. От детска възраст Чърчил има затруднения с говора, които се опитва да преодолее през целия си живот. Проявява влечение към историята и английския език.
През 1893 г. кандидатства в Кралската военна академия в Сандхърст. Издържа приемния изпит от третия опит и постъпва в кавалерията, а не в пехота, защото там изискването за оценките е по-ниско и не трябва да учи математика, която не обича. Завършва първата година осми от 150 души и въпреки че може да се прехвърли в пехотен полк, както иска баща му, той остава в кавалерията и на 20 февруари 1895 г. е назначен като младши лейтенант в 4-и хусарски полк. През 1941 г. е произведен полковник на хусарите.
Като офицер пряко участва в много войни. Бойното му кръщение е в Англо-афганската война. В Судан младият Чърчил участва в последния британски кавалерийски щурм в битката при Омдурман през септември 1898 г. Работи и като военен кореспондент за вестник Morning Post. Във Втората бурска война е пленен, когато придружава брониран влак, попаднал в засада, и е изпратен в лагер за военнопленници в Претория, но избягва и пеш преодолява почти 500 км. до пристанището Мапуто.
Става известен фронтови кореспондент и се прочува с точните си анализи. Това е неговият старт към политиката, в която благодарение на проявените завидни качества прави бърза кариера.
В предната линия на политиката за петдесет години, Чърчил заема много политически и кабинетни постове. Преди Първата световна война служи като министър на икономиката, министър на вътрешните работи и първи лорд на адмиралтейството в либералното правителство на Аскуит.
По време на войната е първи лорд на адмиралтейството, но катастрофалната Галиполска кампания, която той поддържа, води до неговата оставка. Като първи лорд на адмиралтейството Чърчил яростно се застъпва за привличането на България на страната на Антантата „на всяка цена“. След това служи за кратко на Западния фронт, командвайки 6-и батальон на кралските шотландски мускетари. Връща се в правителството като министър на боеприпасите, министър на войната и министър на ВВС.
След войната Чърчил служи като канцлер на хазната в консервативното правителство на Болдуин през 1924-1929 г., противоречиво връщайки лирата стерлинг към златния стандарт в нейния предвоенен паритет признавайки това за най-голяма грешка в живота си. Също спорни са позициите на Чърчил за увеличеното местно самоуправление на Индия и съпротивата му срещу абдикацията на Едуард VIII през 1936 г.
В есе от 1935 г. озаглавено „Хитлер и неговият избор”, повторено в книгата му Велики съвременници (1937), Чърчил изразява надежда, че въпреки издигането си на власт чрез диктаторски режим, омраза и жестокост, Хитлер би могъл „да остане в историята като човекът, възстановил честта и умствения покой на великата германска нация и да я върне спокойна, услужлива и силна в предния фронт на европейския семеен кръг”. След това обаче той прозира страшната заплаха и без да заема държавна длъжност и намирайки се в политическа изолация, неуморно предупреждава за опасността от въоръжаването на Германия. Същевременно до 1937 г. той величае и Мусолини, наричайки го „Римският гений … най-великият законодател сред хората”. Обявява испанското републиканско правителство за „комунистически фронт”.
Чърчил е сред първите, осъзнали растящата заплаха от Хитлер, дълго преди началото на войната, но предупрежденията му остават пренебрегнати.
При избухването на Втората световна война той отново е назначен за Първи лорд на Адмиралтейството. След оставката на Невил Чембърлейн на 10 май 1940 г. Чърчил става министър-председател и остава начело до победата. Известен е с непоколебимата си позиция за борба срещу Германската империя, дори когато тя завладява почти цяла Европа и през 1940 г. заплашва да окупира Великобритания.
Неговият упорит отказ изобщо да обмисля поражение или компромисен мир изиграва решаваща роля, особено по време на трудните ранни дни на войната, когато Великобритания е сама в активната си съпротива срещу Хитлер.
Чърчил особено се изявява със своите речи и радиопредавания, които са голямо вдъхновение за британците. Първата му реч като министър-председател е известната „Нямам да предложа нищо друго освен кръв, тежък труд, сълзи и пот“. Чърчил недвусмислено дава да се разбере, че Великобритания няма да се съгласи на никакви компромиси: „Ще попитате каква е нашата цел. Моят отговор е прост – Победа. Победа на всяка цена, победа над терора, победа независимо колко дълга и тежка ще е войната, през която ще минем.”
След нападението над Пърл Харбър, първата мисъл на Чърчил е, че Америка ще се присъедини, и възкликва: „Спечелихме войната!”
Докато Европа празнува мира след шест години война, твърдият и последователен антикомунист Чърчил е зает с нови предизвикателства. Той счита, че Великобритания и САЩ трябва да се подготвят за нарушение на договорените преди това граници и споразумения в Европа и да се подготвят да „наложат на Русия волята на Съединените щати и Британската империя”. Според плана на Операция „Немислимо”, заповядан от Чърчил и развит от Британските въоръжени сили, Третата световна война е можела да започне на 1 юли 1945 г. с внезапно нападение срещу съюзническите съветски войски. Планът е отхвърлен от трезво мислещите британски началник-щабове като военно неосъществим.
Въпреки че ролята на Чърчил във Втората световна война е генерирала много подкрепа за него сред британското население, той е победен в парламентарните избори от 1945 г. Много са причините за това, като ключови сред тях са, че у населението има желание за следвоенни реформи и че не е задължително човекът, водил Великобритания през войната, да я води в мир.
Очаквало се е, че Чърчил ще сдаде поста на Антъни Идън, който става негов заместник след загубата на изборите, но Чърчил (макар да е над седемдесет) е решен да се пребори като лидер и Идън е твърде лоялен, за да оспорва лидерския му пост. Така изминават десет години преди Чърчил най-сетне да предаде властта на Идън. През това време той е лидер на опозицията.
След края на войната Чърчил пръв заговаря на 5 март 1946 г. за съветската заплаха за демократична Европа и тази реч във Фултън се смята за начало на Студената война: „От Шчечин в Балтика до Триест в Адриатика, през континента е спусната Желязна завеса. Зад тази линия лежат столиците на всички древни държави от Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, всички тези известни градове и жителите около тях се намират в това, което трябва да нарека Съветска сфера.”
Чърчил е и радетел за обединението на Стария континент, но с цел противодействие на „болшевишката заплаха”. Същевременно той също така настоява за британска независимост от Европейската общност за въглища и стомана, на която гледа като на френско-германски проект. Той вижда мястото на Великобритания отделно от континента, с много повече общо със страните от Британската общност и със Съединените щати, така наречената Англосфера.
През 1951 г. Чърчил отново става министър-председател на 76-годишна възраст до пенсионирането му през 1955 г.
На 15 януари 1965 г. Чърчил получава тежък удар. Той умира в дома си девет дни по-късно на 24 януари на 90-годишна възраст. По декрет на кралицата тялото му е изложено за поклонение за три дни и на 30 януари се провежда държавна погребална служба в катедралата Сейнт Полс. Необичайно за случая кралицата присъства на погребението.
При погребалното шествие Кралската артилерия стреля с 19 оръдия, както подобава на глава на правителство, а Кралските ВВС прелитат с шестнадесет изтребителя. По молба на Чърчил е погребан в семейното място в църквата Сейнт Мартинс, Блейдън, близо до Уудсток, недалеч от родното му място, двореца Бленъм.
По-късно през 1965 г. в Уестминстърското абатство е поставен мемориал на Чърчил, създаден от гравьора Рейнолдс Стоун. През 1973 на площада пред парламента е поставен паметник на Чърчил в цял ръст, дело на скулптора Робърт-Джоунс.
/По материали в интернет/