Велика Сряда е! Според Библията именно на третия ден от Страстната седмица се случва злокобният заговор срещу Божия син Иисус Христос. Един от дванадесетте апостоли го предава, като уговаря с еврейските първенци от Синедриона възнаграждение от 30 сребърника. Уговорката е Юда Искариотски да целуне учителя си, показвайки на властите кого да заловят.
Вече е доста след полунощ. Свещениците са се споразумели да платят на Юда 30 сребърника, за да им предаде Исус. Затова Юда предвожда голямо множество от хора на главните свещеници и фарисеите, които търсят Исус. Заедно с тях е и отряд от въоръжени римски войници със своя военачалник.
Очевидно, когато Исус го е отпратил от пасхалната вечеря, Юда е отишъл директно при главните свещеници. Те са събрали своите стражи, както и отряд войници. Юда може първо да ги е отвел в стаята, в която Исус и апостолите му са празнували Пасхата. Сега множеството, прекосило долината Кедрон, се е насочило към Гетсиманската градина. Освен оръжия хората носят светилници и факли и са решени да намерят Исус.
Юда води тълпата на Маслиновата планина и е уверен, че знае къде е Исус. През последната седмица, докато са пътували между Витания и Йерусалим, Исус и апостолите често са спирали в Гетсиманската градина. Сега обаче е нощ и Исус може би се крие в сенките на маслиновите дървета. Как тогава войниците, които може да не са го виждали преди, ще успеят да го разпознаят? За да им помогне, Юда ще им даде знак. Той казва: „Когото целуна, той е. Хванете го и го отведете под стража.“
Като води множеството в градината, Юда вижда Исус с апостолите му и отива право при него. Той казва „Здравей, учителю!“ и целува Исус, който му отвръща: „Приятелю, защо си дошъл?“ В отговор на собствения си въпрос Исус пита: „Юда, с целувка ли предаваш Човешкия син?“. Той не казва нищо повече на своя предател!
Исус пристъпва напред в светлината на факлите и светилниците и пита: „Кого търсите?“ Някой от тълпата отговаря: „Исус Назарянина.“ Исус смело заявява: „Аз съм.“ Изненадани, мъжете падат на земята.
Вместо да се възползва от ситуацията и да побегне в мрака, Исус пак пита кого търсят. Когато повтарят „Исус Назарянина“, той спокойно отговаря: „Казах ви, че съм аз. Тогава ако търсите мене, оставете тези мъже да си вървят.“ Дори в този критичен момент Исус си припомня обещанието си, че няма да изгуби нито един от тях. Исус е опазил верните си апостоли и нито един не е изгубен „освен сина на унищожението“ — Юда. Затова Исус моли верните му последователи да бъдат пуснати да си вървят.
Войниците се изправят и се насочват към Исус и апостолите разбират какво се случва. Те питат: „Господарю, да нападнем ли с меч?“ Преди Исус да успее да отговори, Петър изважда единия от двата меча, с които разполагат. Той напада Малх, един от робите на първосвещеника, и му отрязва дясното ухо.
Исус докосва ухото на Малх и го излекува. Тогава дава важен урок, като заповядва на Петър: „Върни меча си на мястото му, защото всички, които вадят меч, от меч ще загинат.“ Исус е готов да бъде заловен, тъй като обяснява: „Как обаче ще се изпълни записаното в Писанието, че трябва да стане така?“ После добавя: „Та нима няма да изпия чашата, която Бащата ми е дал?“ Исус приема Божията воля за себе си, като дори е готов да умре.
Тогава пита множеството: „Нима сте дошли с мечове и тояги да ме хванете, сякаш съм разбойник? Всеки ден седях в храма и поучавах, а вие не дойдохте да ме заловите. Но всичко това става, за да се изпълнят пророческите писания.“
Другото съдбоносно библейско събитие е Тайната вечеря, на която Исус дава на своите ученици последните си духовни напътствия. Пророкува смъртта си на кръста и посочва, че един от тях ще го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат.
След вечерята Христос взима хляба, разчупва го и раздава на учениците си с думите: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“
После вдига чашата с червено вино и казва: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв. Кръвта на Новия Завет, която се пролива за опрощаване на греховете.“ С тези слова се поставя началото на ново духовно учение, на нов мироглед. Установено е тайното свето причастие.
Същата вечер Исус заедно с учениците си отива на Елеонската планина, за да отправи от нея молитвите си към Отеца.
На същия ден в свещенната книга се споменава и случаят с една разкаяла се блудница. Като разбрала в коя къща е Иисус Христос тя отишла, занесла драгоценно миро и го изляла върху него, след което започнала да го бърше с косите си. Присъстващите възнегодували, защо мирото се излива напразно, а не се продаде и събраните пари да се раздадат на бедните. Христос помолил да не смущават жената, защото тя го подготвя за погребение. “Защото сиромасите винаги имате при себе си, а Мене – не винаги” – казал Иисус Христос.
Народните обичаи на днешния ден са разнообразни.
Според традицията в ранното утро на Великата сряда родителите изпращат децата да наберат големи китки здравец, който се съхранява пред иконите в съд с вода до Разпети петък. Тогава малчуганите го раздават на богомолците, запътили се към църквата. Децата берат и други билки и цветя, с които на сутринта на Великия четвъртък се боядисват великденските яйца.
На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа. Забравете за чистенето, прането, шиенето и дори за готвенето. Ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.
Църквата отдавна отбелязва Тайната вечеря на Исус Христос на Велики четвъртък. Данните от ново изследване обаче показват, че събитието всъщност трябва да се чества с ден по-рано – в сряда.
Професор Колин Хъмфрис от Кембриджския университет, който бе удостоен с рицарско звание за заслуги към науката, твърди, че последната вечеря на Христос с учениците му е била в сряда на 1 април 33 година, а не в четвъртък, както се отбелязва от повечето християнски църкви.
В книгата си „Загадката на Тайната вечеря“ Хъмфрис описва библейските, астрономически и исторически проучвания, въз основа на които е стигнал до извода, че събитието се е състояло в срядата преди разпъването на Исус на кръста.
Според изчисленията на учения, Христос е разпънат на кръста на 3 април 33-та година и е възкръснал на 5 април.
„Моето твърдение е, че интерпретираме погрешно някои части от евангелията, защото не разбираме достатъчно добре живота през първи век след Христа“, казва Колин Хъмфрис. Ученият смята, че откритието му може да се използва за въвеждането на фиксирана дата за отбелязването на Великден.