Съобщение , че е получил златен медал за своя черно-бяла фотография от международения фотоконкурс в Куманово застигна казанлъшкия майстор на обектива Бедрос Азинян чак в Мексико.
Неговата работа, заснета през 2005 година в Родопите е наградена в категория „Живот“, останалите трима лауреати в другите категории са представители на Индия, Ирландия и Шриланка. За призовете в десетото, юбилейно издание на феста са се борили 4752 фотографии от 352 автори и 58 държави.
Същият кадър, озаглавен „Пътят на кръста“ бе сред наградените преди две години и на международно фотоизложение в САЩ.
„Съобщението за наградата получих на електронната си поща докато снимах един изгрев в покрайнините на мексиканския град Канкун на полуостров Юкатан.Преживяването беше невероятно , слънцето и водата буквално се сливаха в една изключителна цветна феерия.“, коментира по телефона Бедрос, който е сред основателите на уникалния Музей на фотографията в родния си Казанлък.
Бедича,който е потомствен фотограф /баща му Артин Азинян е човекът , заснел милиони кадри / както го наричат приятелите му е категоричен, че :“Всеки един кадър е епизод от филм, който можем да наречем живот. Някои кадри са по-екстремни, други – не. Всяка снимка е един разказ. Начинът, по който си стигнал до така наречения стоп на части от секундата, това е преживяното, което е било преди това – замисълът, откъде е тръгнал, как си го постигнал, какви са перипетиите и накрая съмненията дали това нещо е хубаво и колко дълго ще живее. Дали една фотография е сполучлива или не, не зависи само от наградите и салоните, в които е изложена, а от това дали зрителят я отнася в главата си, в мислите, дали тя оставя следа в съзнанието му!“./Монитор