Несъбраните вземания за периода 2000-2017 г. от ДДС не са 16 млрд. лв., а 5,8 млрд. лв. по ревизионни актове. От тях 5,4 млрд. лв. са определени като несъбираеми.
Това са задължения на лица, които не притежават никакво имущество и срещу които е невъзможно да насочим принудително изпълнение. Това съобщи изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Галя Димитрова на брифинг, посветен на събираемостта на задълженията по ДДС, установени с ревизионни актове от НАП.
Шефът на НАП припомни, че в периода 2000-2017 година НАП е събрала 200 милиарда лева приходи за бюджета, като е достигнат ръст от 33%. „Това доказва добрите резултати за едно по-добро изсветляване на българската икономика, но и по-добро спазване на закона“, обясни Димитрова и допълни, че през 2017 г. несъбираемото ДДС е четири пъти по-малко в сравнение с 2011 г.
От НАП отчетоха и че реалният ръст на приходите за последните 3 години е над 5 милиарда лева, а те са с 1/3 повече от приходите за 2014 г.
„ДДС измамите не са тайна, а те са общ проблем в целия Европейски съюз„, каза още тя и посочи, че загубата за ЕС в последната една година възлиза на 150 милиарда евро.
По официални данни от изследването на Европейската комисия за липсите от ДДС за 2018 година след България са други държави от ЕС, сред които Португалия, Италия и Румъния.
„Сред другите мерки, които въведохме, са както прилагане на солидарни отговорности, така и командироване на служители в системата на МВР и прокуратурата“, допълни тя. Димитрова уточни, че чрез солидарните мерки за отговорност през 2017 година са установени 216 милиона лева.
Създадохме и т. нар. фискален контрол, който е един много добър ефективен метод за залавяне на данъчни измами, отчете изпълнителният директор на НАП.
Тя се закани, че от този месец ще се разшири и мониторинга на териториалните контролни действия.
Димитрова коментира, че другите мерки, на които се обръща сериозно внимание са в областта на законовите инициативи. Разширихме както кръга на лицата за лична отговорност, така и способността за разваляне на сделки, каза още тя.
На въпрос как са ограничени възможностите на някои, който е натрупал задължения, впоследствие да прехвърля дялове, Димитрова заяви, че общият принцип не допуска въвеждането на ограничителен режим на дяловете. Тя уточни, че с чл. 19 от ДПК се включват имената на длъжниците към НАП.
На въпрос за данъчните проверки на „Инерком Груп“ във връзка със сделката за ЧЕЗ Димитрова обясни, че фирмата е обект на проверка, но за да бъде напълно проверена и изследвана, трябва да е налице самата сделка.
/нюз