Гробове с кости и черепи на 18 лица, живели през Средновековието, откриха преди дни археолози в Пловдив. Това се случи по време на разкопките на Голямата базилика, където въпреки че вече е октомври, заради хубавото време работата продължава. Ръководителят на археологическия екип – Жени Танкова, каза пред репортер на „ШОУ”, че една от най-интересните находки е погребение на мъж, върху който са открити два бронзови нагръдни кръста. Те представляват т. нар. енколпиони, или мощохранителници. В тях нашите предци са съхранявали мощи на светци.
Кръстовете са били положени върху тялото на мъртвеца, което е оставено да почива за вечни времена върху мозаечен под от по-горен пласт. Археолозите обясниха, че тепърва ще бъде изследвано какво има в кръстовете и дали там действително не са били съхранявани
мощите на някой светец
Предполага се, че мъжът, който е погребан с християнските символи, е бил някакво висше духовно лице. Първоначалната датировка е 10-11-и век, но тепърва откритията ще бъдат обект на научни изследвания и уточнения. Основно ще бъдат изучени и обработени кръстовете, за да се разбере от тяхната гравюра точната датировка.
Хубавото време благоприятства работата по разкопките да продължи
Според археолозите такива християнски символи са носили някога военните, защото са смятали, че така се предпазват от смърт, зли сили и трагедии. В по-късен етап обаче духовниците също започват да ги използват. Сред първите десет гроба, в които са открити кости, са изровени и костите на две момиченца. И в двата гроба са намерени по чифт обици, а някога в Средновековието е било прието момиченцата да носят по две, а момченцата по една обица.
Костите от първите десет гроба вече са прибрани и върху тях специалистите започват редица изследвания. Техните констатации ще дадат отговори на много въпроси, свързани с бита на хората от Средновековието, живели по нашите земи. Само за един ден археолозите разкриха нови шест погребения. Специалистите обясниха пред „ШОУ”, че телата при погребенията са били поставяни
директно върху мозаечен под
Вероятно при изкопаването на гробовете са стигнали до мозаечния слой и са преценили, че той е добра основа, за да положат телата. Погребенията са част от голям некропол и са разположени в три пласта: ранносредновековен, който датира от 5-6-и век, средновековен – от 10-11-и век и малко по-късен пласт. Някои от пластовете са разделени с кирпичени зидове. Интересна гледка представлява и презвитериума, който все още се разкрива. Целият е ограден с мраморни блокове, а зад тях се намира абсидата. В онази епоха в храмовете са слагали олтарни прегради, а не дървени олтари както сега. Олтарните прегради са скривали свещениците. Археолозите откриха и късна яма в Голямата базилика, в която са направили сондаж.
Част от откритите гробове
След като всички кости бъдат проучени, те ще бъдат опети от свещеник и погребани по християнски обичай. „Ще бъде поставена паметна плоча, на която ще бъде изписано какви хора почиват на това място”, обясни археологът Жени Танкова. Тя и колегите й се надяват при разкопките да излезе и една колонада, тъй като в момента се разкриват постаменти на множество колони. През лятото екипът откри девет от тях. Проучванията на Голямата базилика продължават. Всички аплодират усилията на археолозите, защото Пловдив е най-старият жив град в Европа и е един своеобразен музей на открито. През 2019 година градът ще бъде Европейска столица на културата и с гордост ще покаже своята древна и уникална история пред милиони туристи. „Пловдив ще стане още по-голяма и желана за посещение дестинация”, коментират от местната власт. Кметът Иван Тотев лично инспектира разкопките, тъй като
общината е инвеститор в проекта
Градоначалникът смята, че архитектурното решение на тези разкопки е много важно и трябва да се работи особено внимателно, защото в близост до Голямата базилика има модерни сгради, а други са наследство от Римската империя, в близост са Централна поща и Католическата църква. Предвидено е до края на годината да се проведат обществени обсъждания за откритията и тяхната предстояща роля в културния живот на Пловдив.
Красимира ГЕШЕВА,ШОУ