Паразити, които засмукват и рушат поголовно всичко читаво, до което имат достъп. С това асоциира всеки нормален човек циганските тумби, които превръщат десетки общински блокове в страната в смрадливи развалини, от които лъха нечистоплътност и страх. Да беше един, да кажем, такива са нравите на местните роми. Но уви, цигански „блокове на ужасите“ вече никнат повсеместно из цялата страната. Все така безнадеждно разбити, естествено обособени свърталища на болести, престъпност и анархия.
Доскоро за визитна картичка на ромската разсипия на държавно имущество минаваше прословутият блок 20 в Ямбол. 
Онзи същият, от който откъртен панел прати
11-годишно дете в кома и чието рушене стана най-горещият проблем в държавата в продължение на седмици. Сеири, арести и стени се издигаха покрай скандалното здание, за да се ограничи достъпът на озверелите му обитатели. Целият регион настръхна при възможността те да плъзнат и да се заселят другаде, а осъденият кмет Георги Славов почна да праща децата им по социалните домове, след като седмици наред живееха на поляната пред превърнатия в бардак общински блок. В крайна сметка кочината бе срината до основи, а десетките цигански фамилии се разбягаха из областта.
Аналогична бе ситуацията с опасната общинска романска панелка, носеща звучното прозвище „Двойката“. Единият от трите входа на скандалната постройка бе зазидан, защото се считаше опасен, макар и другите два (до последно обитаеми) да не му отстъпваха по нищо. Апартаментите нямаха тераси по простатата причина, че един от балконите се беше откъртил и пропаднал заедно с дете, стоящо на него. След това циганите просто решили да бутнат останалите, да не им пречат. И макар от 2007 година въпросният блок да е забранен за обитаване, роми се заселваха непрекъснато до преди известно време. Барабар с кучета, прасета и кокошки. И още със заселването, всичките железа и арматури, годни за продан, се откъртваха.
Подобни блокове има немалко и в столицата, като един от тях в ж.к. „Дружба“ наподобяваше доста гореизброените.
Ново „здание на ужасите“, този път в Плевен, на улица „Тотлебен“ 33 също стана известно в медиите. Настанените този блок роми непрестанно разграбват и рушат 16-етажната сграда. Натрупали са се сметки за ток, вода и наем за хиляди левове.
Ромските семейства биват настанени в жилищната сграда през 2006 г. и оттогава до днес те бавно я унищожават. Вече няма прозорци и дограми, изтръгнати са кабелите, измъкнато е желязото от терасите и стълбищата.
Това си е обаче направо нищо на фона на постиженията на другите, далеч по-големи и проблемни цигански махали. В най-голямото гето на Балканите – пловдивското „Столипиново“ например, до преди няколко години се бяха събрали над 12 милиона лева неплатени сметки само за ток! Просто обитателите на коптора не са счели за нужно да плащат на енергото близо 10 години. И познайте… голяма част от задълженията бяха опростени или пък вероятно са били прехвърлени като тежест в нашите сметки…
Също толкова „красиво“ бе положението и в сливенското гето, наречено сякаш парадоксално „Надежда“. Там местните бяха натрупали над 2,5 млн. лв. за ток, като не бяха давали и стотинка от… 2002 година! С цялата си наглост обаче ромите искаха опрощаване на сметките, което не им попречи после да задлъжнеят куриозно и към ВиК… Така в „Надежда“ надежда за оправия просто няма… Както няма и в повечето български гета, макар управляващите щедро да обясняват друго. Защото няма как да разчитаме на успешна интеграция, когато не възпитаваме малцинството, а се чудим как да му угодим и опростим поредния дълг или поредното престъпление към държавата и редовите данъкоплатци.
Днес на територията на София над 40 000 ромски жители обитават над 40-те цигански гета, разпръснати из столичните квартали. Според нормативната уредба самонастанилите се цигани трябва да бъдат изгонени. Кметът на София, г-жа Фандъкова започна масирана акция по отстраняване на незаконните гета, докъде ще стигне тя, обаче, след като страната ни беше осъдена в Страсбург заради опита да се срути ромското гето в кв. „Баталова воденица”? Българските съвременни номади могат да се заселят навсякъде. За минимално време постигат максимални резултати. И от една барака след месец се появява цяла махала. Част от циганите се самонастаняват върху общински земи, а други предпочитат необитаеми частни терени.
Гетата са различни по големина, в тях живеят от 10 до 2000 души. В Третия свят ли живеем, питат се хората?!
Седем години след убийството на професор Калоянов циганската махала, подвизаваща се в кв. „Захарна фабрика” на несъществуващата ул. „Суходол” 3-5 се разраства. До реката, която излиза от „Западен парк” между улиците „Кукуш” и „Работническа класа” има огромно гето. То възниква след 1989 г., когато изоставената захарна фабрика става примамлива дестинация за добиване на скрап. Суровината от фабриката е причината днес гетото да пращи по шевовете заради новодомците пристигнали от видинско. Около 2000 души са се настанили на ул. „Суходолска”, след което гетото се е разпростряло до Западен парк.
Бройката на незаконно пребиваващите цигани в така наречените „Виетнамски общежития” е минимум 4000. Кражбите, мизерията, смрадта, наркотиците са обичайните проблеми съпътстващи живеещите в близост бели българи.
Огромно е гетото и в квартал „Сердика”-Баталова Воденица. Пред бл. 14 са се заселили около 400 души, които са си направили картонени бараки. Заформят се още два лагера – към центъра и на ул. „Перник”. Българите, живеещи в близост са принудени да съжителстват с коне, прасета и съпътстващите ги миризми и мизерия. Гетото „Баталова воденица“ е едно от големите средища на престъпност в София. Там се отдават под наем каруците, които обикалят града, в абсолютен разрез със Закона за движение по пътищата. Два пъти в годината общината прави акции по почистване около гетото, но ситуацията и до ден днешен е непроменлива. Съседи на циганите разказват за тоалетна, построена от ромите на самата улица. Кражбите в района са ежедневие. Въпреки това, Маргарита Илиева – адвокат и заместник-председател на Българския хелзинкски комитет, спечелили делото срещу Столична община в Страсбург за разрушаването на гетото „Баталова воденица“ . Решението на съда в Страсбург забрани отстраняването на ромската махала. Затова днес циганите там свободно си отглеждат свине и коне, където намерят за добре.
Циганите са на път да завладеят целия квартал „Красна поляна” с над 4-ри добре оформени ромски махали. След ромските бунтове в „Красна поляна” през 2007 година, когато тълпа въоръжена с брадви крещеше „Смърт за българите”, днес бройката на циганската популация там е съвсем изгубена.
Гетото на улица „Зайчар” в столичния район „Възраждане” е една хигиенна бомба със закъснител, тъй като обитателите му нямат тоалетни, а използват софийските улици за нуждите си. Въпреки констатираното незаконно строителство и въпреки становището на специална общинска комисия за премахване на това гето, стотиците души, които го обитават, продължават да живеят там, необезпокоявани.
Обиколна, бул. „Линкълн” – Оформени са няколко махали, на определени разстояния, в близост до кв. „Факултета”, предполагаемата цифра на жителите там е над 600 души.