Най-бедни са българите във Видин и Враца, най-заети в София, а в Сливен са най-плодовити, сочат данни от публикация на НСИ, Евростат и Европейската комисия озаглавена „Градове и техните функционални урбанизирани ареали в Република България”, за периода 2010-2012 г.
76% от хората живеят в градските центрове, гласи публикацията.
Тя бе представена днес от д-р Йордан Калчев и д-р Богдан Богданов, зам.-председател на НСИ. В нея са изследвани 18 български града (София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Русе, Видин, Стара Загора, Сливен, Добрич, Шумен, Перник, Ямбол, Хасково, Пазарджик, Благоевград, Велико Търново и Враца.), които формират 17 ареала – затворено географско място на точки.
Най-ниска раждаемост има във Видин, Враца, Плевен, Русе и Ямбол. Най-висока е смъртността, пък Русе и Видин. Най-голям брой домакинства има в София (623 067), Варна, Бургас и Пловдив.
Най-много работещи има в София (690 524) на възраст между 20 и 64 годишна възраст. Безработицата пък е най-голяма във Видин, където са и най-бедни. Най-гъсто населени са Варна – 205 души и София – 269 на 1 квадратен километър.
Увеличава се дялът на едночленни домакинства в градовете, като само в София броят им е 28,4%. 15,6% пък са пенсионерските домакинства. В страната те общо са между 16 и 20%, като тенденцията е да нарастват. Най-висок е делът им във Видин.
От всички наблюдавани градове средната възраст на населението е най-ниска в Благоевград – 39 години. С осем месеца тя е по-висока във Велико Търново – 39.8 години. В 11 от градовете средната възраст на населението е между 40 и 41 години, а във Враца, Добрич и Русе възрастта е над тази граница. Най-възрастно е населението в Плевен, където средната възраст е 42.2 години, и в Перник – близо 43 години. Рекордьорите за ученици, които напускат рано училище, пък са Велико Търново и Видин.
Положителен миграционен прираст има само в три града (София, Велико Търново и Варна), в които има по-голям миграционен поток от други населени места извън техните граници.
Ареалите Видин, Враца, Плевен, Русе и Ямбол оформят група с най-негативните показатели в своето демографско развитие. При тях коефициентът на раждаемост е нисък и е в границите от 7.4 до 9.8%, а показателите за естественото движение на населението са по-неблагоприятни от общите за България.
В ареалите Стара Загора, Велико Търново, Шумен и Добрич коефициентите на раждаемост е в границите от 9.1 до 10‰, смъртността е между 13.2 и 14.1‰, а отрицателният естествен прираст също е със стойности от 3.6 и 4.8‰.
Във Велико Търново и още девет ареала с най-нисък коефициент на плодовитост от 1.14 средният брой деца, родени от една жена през фертилния й период, е при великотърновци. Най-плодовите, пък са в Сливен – 1.95 деца.
В ареалите настъпват и негативни явления като замърсяване на околната среда, претоварване на транспортни връзки, недостиг на територия и водни ресурси, проблеми при използване на трудовите ресурси и обезлюдяване на съседни територии./бгнес