Найден Зеленогорски е депутат от РБ и заместник на Меглена Кунева в ДБГ, както и шеф на предизборния щаб на блока. Зеленогорски говори ексклузивно пред ПИК за вчерашното заседание на коалицията, за перспективите пред общата кандидатура за президент на управляващите партии, за възможността РБ да се превърне в единна политическа структура и за това дали на България ѝ трябват предсрони парламентарни избори.
– Г-н Зеленогорски, доста инфарктно заседание е имало по време на последния ви коалиционен съвет вчера и доста екстравагантни предложения на Радан Кънев за кандидат-президент на РБ са направени. Кое от тях е най-приемливо и обединяващо за реформаторите?
– Не смятам, че заседанието е било инфарктно. Напротив, беше доста откровено, от доста време не си бяхме говорили толкова откровено. Колкото до конкретните идеи, ние от ДБГ, и аз персонално, лансирахме идеята за евентуално започване на преговори в рамките на управляващото мнозинство за издигане на единна кандидатура, защото според нас това ще бъде гаранция, че тя може да спечели още на първи тур срещу евентуално обединена ляво-центристка кандидатура. Оставихме си малко време колегите да го обмислят. От ДСБ са имали заседание в Русе, обмислили са всичко и предложиха идеята да се търси кандидатуа в рамките на ЕНП и евентуално ЕНП+, защото и в РБ има партии, които не са членове на ЕНП.
Ние казахме, че имаме мандат да говорим за кандидат на цялото мнозинство. Колегите от СДС казаха, че можем да помислим и за вътрешни избори. Т.е. има няколко концепции. Оставихме си време да помислим в нашите политически ръководства и следващия вторник да продължим.
Спаред мен в момента най-вероятна е концепцията за издигане на кандидатура на РБ и търсене на подкрепа за нея.
– Все пак е нужна и яснота за човека, който ще олицетвори самостоятелната кандидатура, защото ако тази фигура не е ясна, няма как да постигнете консенсус. Има ли такава яснота?
– Ние се опитваме да следваме следната логика – първо, какъв президент ни трябва, каква политика трябва да води; второ, какъв е профилът на евентуалния кандидат и трето, кой да отговаря на тази философия. Това е пътят, а не да посочим една фигура и да натъкмяваме всичко по нея.
Очевидно е, че има известно напрежение по линията подкрепящи правителството и неподкрепящи. Няма как това да не се отрази на работата ни, но в края на краищата, когато говорим за това да съхраним евроатлантическата ориентация на България, да имаме президент, който да гарантира това, това е най-важната цел за една дясно-центристка политическа сила, каквато е РБ.
– Петър Стоянов обединява ли част от критериите ви в личността си?
– Честно казано, не сме разговаряли за конкретни личности. Първо трябва да решим коя концепция избираме. Ако изберем да предложим на колегите от ГЕРБ и ПФ да преговаряме, трябва да видим дали ще се съгласят. Ако се съгласят, добре. Ако не се съгласят, тогава може би отиваме към концепцията РБ. Там въпросът е как се слува това – на вътрешни избори или не, на конгрес или не. Колегите от ДСБ настояват да има конгрес, на който да бъде издигнат кандидатът за президент и да бъде избран лидер. И да вървим към известна форма на обединение.
Но на всички е ясно, че това е един много дълъг, труден и сложен процес. Ние от ДБГ сме за федеративен принцип, горе-долу наподобяващ ЕС. БЗНС и СДС имат категорични решения, че няма да разпускан партиите си, за да влизат в нова. Т.е. това е трудно-осъществим на този етап механизъм. И, нека бъдем честни, за съжаление бяха нанесени много рани, които още не са заздравели. Имахме някакво доверие. То се поразклати и имаме нужда нужда от време, за да възстановим доверието един към друг, след което може да говорим по пътната карта, както ние се изразяваме, как ще развиваме блока и в каква посока.
Честно казано, аз не искам да залагам на противопоставянето, защото ние сме от хората, които изграждаме мостове, а не ги рушим. Много по-лесно е да разрушиш нещо, отколкото да го съграждаш. А управлението на България и Европа, а и в световен план е в търсенето на баланси, а не в някакви директни и тежки противопоставяния, които очевидно не водят до нищо. В този смисъл мисля, че ние, подкрепящите мнозинството, постъпваме правилно и адекватно, защото все пак реформи се случват, може би с по-малки крачки, отколкото сме искали, но ако имахме 23 депутати, а не 13 подкрепящи мнозинството, щяхме да имаме сила за повече реформи. Ако, живот и здраве, на президентските избори се представим добре, а след следващите парламентарни имаме по-голяма група или мнозинство, което очевидно е трудно осъществумо, вероятно и реформите ще вървят по-добре.
– Вие говорите за обща дясна кандидатура на управляващите политически сили, но ГЕРБ винаги се явяват сами на избори и не търсят ничия подкрепа. Това няма ли да ви постави в позиция просто да застанете зад техния кандидат в подчинено положение?
– Ние затова казваме, че е най-добре да се говори в рамките на управляващото мнозинство, т.е. да включим и ПФ и да разговаряме за кандидатура. Аз не знам ГЕРБ какво ще предложат, но много добре знам, че няма вечни неща – и Рим не е бил вечен, и СДС имаше цялата власт, но за съжаление рухна.
В този смисъл не искам да давам съвети на големия партньор, но според мен е хубаво да се поразтоварят от отговорности и власт. Вероятно моят съвет не им е нужен, но на тяхно място аз бих постъпил така – ще се поразтоваря и ще възложа повече отговорности върху повече плещи. Смятам, че в известна степен това е направено в Министерски съвет, в комисиите в парламента. Много е голяма тежестта, няма как да бъде изнесена.
Всъщност с г-н Кънев сме си говорили и по този въпрос още когато подкрепяха мнозинството – когато се нагърбиш с всичко на едни плещи, обикновено не води до много добри резултати. Моят опит пък показва, че когато разпределяш отговорности и власт е по-добре.
– Как ще оцените резултата, ако РБ излезе със самостаятелна кандидатура и се класира трети след БСП с кандидата си?
– Не мисля, че третото място е лош резултат. За нас всеки по-добър резултат, който имаме от парламентарните и местните избори означава нарастване. За мен повече вълни няма да има – вълни тип СДС, тип царя, ГЕРБ в първоначалния вариант. По-скоро си мисля, че РБ може да расте революционно и в поредицата от избори ние правим точно това. Ако на президентските избори сме трети или имаме двуцифрен резултат, за мен това би било успешно.
Всъщност трябва да възвърнем доверието на избирателите, които имахме в началото на промените. Голяма част от тях напуснаха страната, но огромна живеят тук и основно те гласуват за големия десен партньор. Ежедневно се срещам се срещам с хора, които ми казват едно към едно: да, бяхме с вас, сега подкрепяме ГЕРБ по определени причини. Ако ние покажем в рамките на десницата визионерство, възможно е тези хора да ни изберат.
– Само че в момента се опитват да надигнат поредна вълна в лицето на шоумена Слави Трифонов. Тя ще успее ли?
– Нови играчи винаги е имало и ще има, в това няма нищо лошо, нека се пробват. Ако избирателят каже: това, което е на пазара, не ми харесва, може да посочи нов продукт. Не искам да обсъждам конкретно Нероден Петко, защото не знам дали ще има политически проект или не. Но независимо дали около шоуто или нещо друго, някакъв протестен вот ще се събере. Не знам къде, но на този етап социологическите проучвания повтарят това, което е в залата с известни изключения.
– А ако ГЕРБ направи много убедителна самостоятелна победа на президентския вот, не се ли боите от предсрочни парламентарни избори?
– Реформаторите не се боим. Ако се стигне до предсрочни парламентарни избори, на война като на война. Но не смятам, че България има нужда от тях и че ще се случи нещо кой знае колко по-различно от това, което е. Още повече, че ние сме под огромни международни заплахи и да дестабилизираме страната с предсрочни избори в рамките на 5-6 месеца е неразумно.
– По кой Изборен кодекс ще правим изборите – по стария или по новия?
– Има много предложения, вече сме в трета серия. Мнозинството е внесло законопроект, който ще мине и ще бъде гласуван. Внесени са и други, но човек трябва да гледа реалността в очите. Имаше нужда от някакъв компромис, той беше направен от всички. Най-важното е обаче държавата да може да контролира изборния процес и в България, и в чужбина в добрия смисъл на думата, за да не се получават изкривявания, къквито има в Турция. Там бяха касирани избори, оказва се, че се гласува за 29 секунди, което е абсолютно невъзможно.
Пък и това е супер преекспонирано, при положение, че влиза в сила електронно гласуване и става дума за един или най-много два вота. Въвеждаме и 500 машини за машинно гласуване, както и машинно броене. На миналите избори имаше 400 000 невалидни бюлетини, това са 12%. Така че смятам, че новите промени на Изборния кодекс ще получат мнозинство и че президентът ще бъде избиран по него./ПИК