„Компроматите, вицовете, песните идват, когато не ти стигат аргументите”, смята бившият външен министър
Опасно е дискредитирането на парламентарната институция и партиите. Този процес се води от хората, които мечтаят за силната и здравата ръка. Това обаче е диктатурата. Няма човек, мачо, който да ни поведе към рая. Дори Христос не е успял. Не вярвам в идеята за силните лидери, а в тази за добрите”. Това каза в откровено интервю пред Мариян Станков – Мон Дьо бившият депутат, външен министър и посланик, едно от лицата на промените у нас – Надежда Нейнски.
Тя определя себе си като „обикновено момиче, което успя да постигне повече, отколкото си е мечтало, скрит бунтар, който се надяваше, че в един момент ще му се отвори възможност да започне пътешествие отвъд завесата”. Споделя, че когато е получила предложение да стане говорител на СДС, е била изключително развълнувана.
„Тогава бяхме много наивни – толкова наивни, че да смятаме, че промените ще станат лесно. Но това може би е било и хубаво, защото, ако си давахме ясна сметка за всичко, щяхме да се страхуваме”, казва още Нейнски.
Тя сподели кои са били най-щастливите и най-трудните моменти в политическата ѝ кариера.
„2001-ва пък бе най-лошата ми година – тогава, когато загубихме изборите от Симеон Сакскобургготски. Ако бяхме изкарали още един мандат, България щеше да достигне точка, в която да е съпоставима с тогавашните нови демокрации – във всяко едно отношение. Онова, което се случи след нас, беше лишено от всякаква политическа логика”, категорична е Нейнски.
„Най-щастливият ми миг в политиката беше, когато паднаха визите. Помня, че от емоция ми прималя. Някой ми даде един валидол. Помня колегите в залата, по-добре, отколкото собствените си преживявания. Това беше моят миг!“, спомня си тя.
Тя коментира и настоящата ситуация в политическия ни живот. За кабинета „Петков” смята, че е бил „поколенчески бунт, който за един период от време ги изолира само в тяхното поколение”. Според Нейнски доброто образование е необходимо, но не е достатъчно. И по-младите държавни мъже нямат основание да не вземат доброто, постигнато от предшествениците им.
Относно настоящата политическа ситуация тя смята, че е трябвало да се направи усилие за създаване на правителство, но съставянето на какъв да е кабинет би било опасно.
„Вижте Путин – силната ръка. Вижте какво може да причини един човек не само на собствения си народ и на собствената си държава, но и на съседна суверенна държава и на целия свят. Това тежнение към силната ръка и към човека, който по същество те разтоварва от отговорността да взимаш решение, защото ще се погрижи за теб, няма такива ситуации вече. Тази идея – силната ръка, мачото, човека, който ще ни избави от проблемите, ще ни освободи от това или от онова, ще ни поведе към рая, няма такива хора. Дори и Христос не е успял“, заяви тя.
„Най-големият грях на политиците днес е неумението им да общуват. Компроматите, вицовете, песните идват, когато не ти стигат аргументите”, смята Нейнски.
Тя коментира и песента на Слави Трифонов за Лена Бориславова: „Чух я. Върна ме години назад, когато и за мен бяха написани песни. Помня, че тогава го приех много болезнено“. „Да направиш подобна песен е проява на много лош вкус. Издава много лошо комплекси“, смята тя.
Попитана как приема факта, че я наричали „хубавото Наде“, Нейнски отговори: „Тогава ме дразнеше, след това започна да ми харесва. С годините човек започва да има нужда от комплименти“.
„Това познато схващане в България, че тя като изглежда добре, можем само да гадаем как е успяла – да го кажем политически коректно. Аз винаги се шегувах тогава, че добре изглеждащата жена в политиката трябва да бъде два пъти по-амбициозна, за да може мъжкият свят да ѝ прости“, допълни тя.
Тя разкри и как е взела решението да се омъжи за него, след като вече е имала друг брак и семейство. „Това прави нещата болезнени, защото причинява болка на много хора. Трудно взех решението, но в един момент човек си казва, че най-важното нещо в един човешки живот е правото на щастие. Оставаш безмълвен, когато направиш този извод за себе си“.
В личен план онова, за което най-много съжалява, е че навремето не е прекарвала достатъчно време с двете си дъщери. А за половинката си Светлин Нейнски твърди, че заедно ги държи „магията да откриват живота заедно”.
„Той прави живота ми интересен. Казват, че човек остарява, когато дойде скуката. А аз със Светлин не скучая. Той ме научи да вярвам в себе си”, откровена е Нейнски.
На въпроса на Мон Дьо „Какво ще напише историята за Вас?” събеседничката му отговори: „Тя се опитваше да променя света около себе си. Тепърва ще видим дали е успяла”.
https://www.vbox7.com/play:aead5e616b
blitz.bg