НИКОЙ НЕ СТЪПВА НА ГРОБА НА НОНЧО ВОДЕНИЧАРОВ, А ДЕЛЯТ ПАРИТЕ И ИМАНЕТО МУ ДО ДНЕС!
Никой не стъпва на гроба на Нончо Воденичаров, шушукат жители на Раднево. Роднините му се събирали само, за да прилапат своя дял от наследството си, възмущават се те.
На 30 май ще се навършат 5 години от мистериозната гибел на кмета на Раднево Нончо Воденичаров. Бившият каскадьор намери смъртта си на остров Карамоан до Филипините, докато участваше в заснемането на шоуто „Сървайвър”. Според официалната версия 53-годишният Нончо е бил покосен от масивен инфаркт. В Раднево обаче упорито се говори, че истината е друга. Според слуховете в миньорския град, Воденичаров издъхнал след ухапване от силно отровна змия. Защо обаче истината е потулена от продуцентите на шоуто? Радневци шушукат, че по този начин организаторите са се спасили от съдебен процес с тежки последствия, който роднините на Нончо е можело да заведат срещу „Сървайвър”. С инфаркта това нямало как да стане според договорите, подписвани с участниците.
Най-вероятно Нончо е бил ухапан от морска змия, която местните наричат „цигало”. Гадината щъкала навсякъде из плитчините около брега, често излизала и на сушата. Отровата й пък е десет пъти по-силна, отколкото на кобрите. „Цигало” има малка глава и дребни зъби, затова ухапването приличало на случайно убождане.
Според официалната версия, сутринта във фаталния ден Нончо и останалите сървайвъри били прегледани от медицинския екип на предаването. Всичко уж било наред. Около обяд, след завършването на едната от игрите, Воденичаров изведнъж се строполил на земята. Доктор Николай Нейков и филипинската му колежка Жаневиев Го в продължение на 15 минути се борят за живота му, но накрая са безсилни пред смъртта.
В Раднево и до днес се спори за истинската причина за смъртта на бившия кмет. Едни казват, че версията за инфаркта не е изключена, тъй като приживе Воденичаров не се отказвал от тютюна, алкохола и почерпките. Други обаче опонират, че кметът бил здрав като бик и вярват в историята за змията. В подкрепа на тази версия е и медицинската документация за прегледите, направени преди заминаването. Според докторите Нончо не е бил предразположен към инфаркт. Стойностите на кръвното му налягане преди заминаването за острова били в границите на нормалното -124/83.
Ако версията със змията е вярна, това означава, че резултатите от аутопсията на тялото му във филипинската столица Манила са били фалшифицирани. „Няма начин да не се открие наличие на токсини в организма”, разясни пред журналисти експерт от съдебната медицина.
Във Филипините подобно преправяне на документацията е напълно възможно. Страната е на едно от челните места в региона по високо ниво на корупцията във всички сфери. Колко му е на един доктор да изфабрикува инфаркта, питат в Раднево.
Кметът на Раднево Нончо Воденичаров в последните години се вписа ярко и в поп-фолк пространството. Той издаде няколко успешни албума като изпълнител. Направи незабравим дует освен със Силвия в превърналата се в шлагер песен „Малко по малко”, но пя и записа „Една любовна драма” със самия Ивайло Гюров. Не остана назад и дуетната му изява с Милко Калайджиев, на когото удари за последно и едно дружеско финансово рамо по време на участието му в последния „ВИП брадър”. Кметът-звезда е кум на колегата си Валдес.
Със шлагерните си песни той печелеше не само нови и нови фенове, но успя да спечели и втори кметски мандат в Раднево със 72 % от гласовете при 59 на сто участие на радневци в последните кметски избори. И то само защото народът залюби гласовития Нончо Воденичаров още през 2003 г. от първата му предизборна кампания, когато кандидат-кметът запя по села и сборове из цялата околия и хората заслужено си казаха: „Който пее, зло не мисли!”.
А колкото до бурното минало на радневския кмет като екшън-изпълнител във филмовите каскади преди години, животът го среща с ред изпитания. Нончо Воденичаров е един от пионерите в родната филмова каскада. Заедно с полк. Петър Клявков и Димитър Кехайов в средата на седемдесетте години на миналия век основават каскадьорската група към Студията за игрални филми „Бояна”. Нончо Воденичаров е един от първите щатни каскадьори в нея. Има ли рисков номер в киното с кон – той е насреща. Така ходи по ръба на бръснача цели осем години. Играе си на котка и мишка с живота и читавостта си.
Именно Нончо снима страшните каскади с коне във филма „Аспарух”, когато на режисьора Людмил Стайков му хрумнало „да спъне” трийсет препускащи жребеца и ужасът от каскадата да влезе в кадър от филма. Приживе Воденичаров се чудеше и маеше като как се е навил да участва „в подобна лудница”. Година след последната снимка на филма „Аспарух” Нончо Воденичаров още носи белег от конска подкова на едно от рамената си. А иначе след последния кадър от филма се отървал „само” с две счупвания и безброй натъртвания, които били в реда на нещата за луди глави като него.
В родното кино Нончо Воденичаров се е записал като каскадьор в общо 40 филма, между които: „Слънчев удар”, „Златният век”, Юлия Вревская”, „Мъжки времена”, „Капитан Петко войвода”, „Допълнение към закона за защита на държавата” и много други. Приживе разправяше, че се е отказал от каскадите, защото по едно време страхът започнал да го тресе. А за каскадьора това вече е пагубно: почне ли да те тресе страхът, ще паднеш. Паднеш ли, може и да не станеш.
„Този авантюристичен дух му изяде главата! Защо му трябваше да се прави на голям мъжкар, той и без „Сървайвър” си беше такъв. Жалко за човека. Отиде си много рано – на 53 години само. А още много хляб имаше в него”, коментира един от хилядите радневци, жалеещи за кмета си.
Междувременно, според клюката, която се носи, законната съпруга и гаджето на трагично загиналия радневски кмет са се хванали за косите. Двете дами не спирали да твърдят, че всяка една от тях е била Жената с главно „Ж” за Нончо.
„Най-вероятно всичкият този нелеп цирк е заради наследството, което е оставил той след смъртта си”, шушукат приближени до починалия кмет.
Съпругата му – Диана Миланова не спирала да обвинява младата му любовница – фолк певицата Юнона, за това, че си прави евтина реклама, изтъквайки на всеослушание новината, че двамата с Нончо щели да вдигат сватба след завръщането му от снимките на „Сървайвър” във Филипините.
„Защо не се похвали с тази новина пред медиите, докато той беше още жив, преди да замине?”- пита гневно Диана.
Според запознати със ситуацията, Юнона допълнително „сипала сол” в раните на жена му, когато излезе информация в пресата, че чалгаджийката е обявила за продан луксозен апартамент, който бил купен от Воденичаров, но се водел на името на Юнона.
В крайна сметка едно е ясно – каквото и да се говори, става дума за пари!
Последните думи на починалия от масивен инфаркт по време на „Сървайвър” радневски кмет към майка му Радка били: „Майче, не се притеснявай! Искам да си весела и щастлива!” При последната целувка и раздялата на майка и син Нончо оставил на майка си 300 лева, за да може да преживява. Той й помагал и преди да замине в риалитито за оцеляващи. Майката Радка за малко щяла да получи инфаркт, когато видяла на екрана на „Сървайвър” сина си за пръв път, а после пък и реакцията на останалите участници на смъртта на радневския кмет.
За да изкарат повече пари от шоуто, бТВ няколко пъти излъчи точно най-ужасния епизод – този със смъртта на радневския кмет – нещо, което в белия свят никога не би станало. „Сървайвър” се прави в много държави, но досега починал участник няма. Там лекарските екипи се грижат стриктно за здравето на оцеляващите и не се допуска те да станат кожа и кости. „Знам, че преди всяко състезание е трябвало участниците да бъдат преглеждани от лекар”, твърди и майката на Нончо. Ако лекарите си бяха свършили работата, както трябва, чаровният кмет и фолкпевец може би щеше да е още жив. Всички изследвания преди шоуто са показвали, че е здрав като бик.
Най-потресаващото е не, че от бТВ крият договора на Нончо Воденичаров със „Сървайвър” от близките му, а че отказват да изплатят застраховката от един милион лева, тъй като тя била единствено за случай на инцидент. Смъртта на Нончо пък си била естествена. С опитите да получи поне част от застраховката „Живот” на баща си се занимава синът на Нончо – Петър. След като стана кмет на Раднево през 2003 г., Петър пое бизнеса му с рибовъдството на язовир „Овчарица”. Трябваше много бързо да порасне, за да се справи с изпитанието.
3 месеца след трагичната смърт на Нончо Воденичаров Раднево го обяви за почетен гражданин.
„Спомен за Нончо“ пък е заглавието и на двойния аудио-диск и DVD-диск, които музикална компания „Пайнер“ през септември 2009 г. пусна на пазара. В тях са събрани всички песни на Нончо Воденичаров, както и 24 видеоклипа на пеещия кмет.
Последната видеопродукция, която „Планета“ ТВ направи е на песента „Сто ревниви пътища“, записана само няколко дни преди Нончо да замине за Филипините. За видеото са използвани архивни кадри на кмета на Раднево край морския бряг, както и видеозаписи от негови пътувания в Гърция и Израел.
„Добре е да подсилим хубавия спомен за него с такъв проект, както беше и с Рейхан. Правата за песните обаче трябва да се уреждат с наследниците му и това ще отнеме поне няколко месеца. Сега не е моментът да ги безпокоим за такива неща”, споделя пиарът на фирмата тогава Любо Костадинов.
Няколко години по-късно обаче, семейството му твърди, че не са получили и лев от правата на кмета. Никой от „Пайнер” не е дошъл при тях, за да им каже какъв тираж са издадените копия аудио- и DVD-дискове, колко са продадените и каква част от печалбата се пада на тях.
„Не стига разправията със застраховката му, ами сега трябва да водим дела и за печалбите, които изкарват на негов гръб!”, не може да сдържи гнева си синът му Петър.
Издателство „Захари Стоянов” и неговият директор Иван Гранитски пък в началото на ноември 2009 г. издават книгата „РИЦАР НА ДОБРОТО”, посветена на Нончо Воденичаров. Много снимки и спомени на приятели е събрала книгата, интервюта на Нончо Воденичаров, негови размисли за живота и публикации в пресата, също са намерили място в нея. Появата й също разбуни духовете на наследниците и близките на Нончо.
„Безсрамници!!! Пълна гавра… Да бяха изчакали поне година, а те веднага се опитват всячески да направят пари на гърба му!!! Убеден съм, че роднините му изобщо не са информирани. Същото се случи и с Кембъла, малко след смъртта му”, коментира близък на покойния кмет.
На 17 март 2007 г по пътя загина и шоуменът Емил Трифонов – Кембъла, който издъхва при катастрофа в района след хотел „Плиска” в София. Инцидентът стана след луд запой, а возилото, в което се возил телевизионния водещ се заби в два автомобила и стълб.. Колата, в която загина Емил Трифонов, се е движела със 150 километра в час. Шофьорът Боян Георгиев управлявал пиян автомобила във фаталната вечер, стоял безмълвен прав след катастрофата, разказаха свидетели. Пред съда той каза, че е предупредил Кембъла, че е пил, но шоуменът настоял да го кара.. Близките на загиналия обаче му нямат никакво доверие: „Изобщо не е бил приятел на брат ни, ние знаехме всичките му познати”, твърдят сестрите на загиналия.
На 29 юни 2008 г залязва „звезда” и на друг вид музика. Този път в траур бяха почитателите на „Сленг”, след като Дими Екимов излетя със своя мотор „Сузуки” на автомагистрала „Хемус” (най-вероятно при гонка), като тялото му изхвърча в нанадолнище до пътя. Моторът му летя като торпедо по асфалта след падането, а само по чудо няма други жертви. Другите участници в лудата надпревара изчезнаха и до този момент няма данни за тяхната самоличност. Преди да вземе мотора си (дни преди инцидента) рокера е предупреждаван, че машината е опасна, но въпреки това Дими надува газта до краен предел. В същия ден на трагедиията детето на Дими има рожден ден. „Само ще пробвам мотора и се връщам”, казал преди трагедията рокера. С около 250 км/ч се е движил мотора преди да излети от магистралата, казват ченгетата, написали протоколите на катастрофата. 38-годишният Димитър Екимов беше създател и вокалист на една от най-добрите ни банди „Сленг”. С музика Дими се занимава още от 14-годишен. През 1992 година събира първата си група. „Сленг” се появява 5 години по-късно. Едни от най-популярните песни на групата са „Синьо”, „Мой свят”, „Любовта няма край”. По професия Дими беше гинеколог и когато не се занимаваше с музика, работеше точно като такъв. Преди няколко години „Сленг” решиха да се разделят, но въпреки това Дими твърдеше, че никога няма да изостави музиката.
В началото на август 2009 година на пътното платно загина и друг журналист и продуцент – Живка Гичева, водещ на предаването „Вариант 3”.
През 1971 година заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът, с който пътува е Ил-18, току що е излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение на самолета – въжетата, с които се управляват елероните – подвижви части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета. Ремонтът изглежда не е извършен правилно. Когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата, корпусът на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, а единият двигател се откъсва. От 73-мата пътници, 32-ма загиват. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета: Борис Годжунов – със счупени крайници, Янка Рупкина – с леки изгаряния.
На 23 декември 1971 г. Паша Христова е изпратена от многобройни почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Погребана е в католическия парцел. Междувременно цялата новогодишна програма е заснета с активното участие на певицата – само няколко дни след трагедията, цялата страна опечалено наблюдава жизнерадостното участие на Паша Христова.