Докато технологиите и изкуственият интелект не започнат да спретват повсеместни шеги на народонаселението, то ще се надява единствено на тях. Защото тази заблуда вече е препоръчана и се загнездва в очакванията. И ще приемем тези надежди като поход към високото бъдеще, към разсъбличане на старите навици, заменяйки ги с нови одежди, ако мога така да нарека подобна промяна. Подобна замяна, всъщност, за която все още нито сме подготвени, нито знаем какво точно ни чака.
Гледали сме филми, в които „умна къща“, задръстена от технологии, може спокойно да те остави на улицата. Може от много технологическа претенциозност душът в някой хотел да те остави мръсен, а ти от неудобство да не попиташ как се пуска. Кредитните карти не бива да са единственият източник на пари, поне докато световният ред не постигне това. Кеш си трябва и той трябва да е почти равнопоставен на онова, на което разчитате в картата си. Технологиите могат да ви прекарат – портфелът ви – не. Крадливите пръсти на хакерите лесно могата да се домогнат до паролите и да задигнат суми онлайн. Ако загубите някога портмонето си това ще е по-скоро случайност, отколкото пъклен вселенски план.
Наричат хората, встрани от технологиите старомодни, но аз ще ги нарека предвидливи. Защото, не можеш да оставиш всичко в ръцете на машините и интернет. Едно угасване на тока и ето ти неприятности от всевъзможен характер. Дори пътуването със самолет е подложено на тази тревожност на съвремието, но често това е наистина далеч от нашата компетентност и възможност за реакция.
Днешната тема ми хрумна след като в почивните дни се притесних дали в картата ми са останали средства за разплащане, особено в чужбина. Тогава схванах, че кешът си остава цар и трябва да му отдаваме почит, макар да звучи старомодно. Старомодно е дума, която описва тревогите на моето и предишни поколения, свикнали на определена сигурност, зависеща от допира с парите, нещата от живота… Ще нарека тази старомодност предвидливост и ще залича поне от моя страна всеки симптом на подигравателност към нея.
Как да се противопоставим на прииждащите нови технологии – ако не можем, нека поне ги разучим подобаващо. Ако се усъмняваме в тях, нека ги превъзхождаме, защото ясно е, човечеството е измислило технологиите, не те нас. Или пък, кой знае…
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“!