Застраховката „Гражданска отговорност“ е задължителна за всеки автомобил, който не е със свалени табели и не е с прекратена регистрация, и няма значение дали е в движение, зазимен е в задния двор на къщата, или почива на трупчета в гаража.
Това произтича от решение, взето от Съда на ЕС тази седмица.
То е по повод на дело, заведено от Гаранционния фонд на Португалия срещу собственичка на катастрофирал незастрахован автомобил. Решението на съда в Люксембург е задължително за всички съдилища на територията в ЕС, които гледат подобни дела.
Алина Жулиана спряла да кара колата си заради заболяване и с години я държала в задния двор, като решила, че щом автомобилът не е в движение, няма защо да плаща застраховка „Гражданска отговорност“. Един ден синът й без нейно знание и разрешение взел колата, изхвърчал от пътя и загинал заедно с двамата си спътници. Тъй като колата не била застрахована, португалският Гаранционен фонд изплатил 473 345 евро обезщетения на семействата на жертвите. Но след това, както е по закон, поискал сумата от наследниците на шофьора, причинил смъртоносната катастрофа – неговата майка Алина Жулиана, собственичка на колата и дъщеря му. Г-жа Жулиана отказала да плати, защото не е карала автомобила, и смята, че не носи отговорност за трагедията. Спорът й с Гаранционния фонд стигнал до Върховния съд на Португалия, който пък се затруднил с казуса и решил да поиска становището на Съда на ЕС в Люксембург, пише в. „Сега“.
Питането от Лисабон е задължителна ли е застраховката „Гражданска отговорност“, ако собственикът на МПС не го използва и го държи непрекъснато в частен имот. И още – има ли право Гаранционният фонд да иска изплащането на обезщетения за пострадали от пътнотранспортно произшествие от собственика на незастрахования автомобил, ако колата е шофирана без знанието и съгласието на притежателя й.
Съдът в Люксембург е категоричен – г-жа Жулиана дължи сумата, предявена от Гаранционния фонд. Евромагистратите посочват, че всяко превозно средство, което не е свалено от регистрация, според правото на ЕС задължително трябва да има платена „Гражданска отговорност“. Фактът, че автомобилът е бил паркиран на частен терен и дълго не е ползван, не освобождава собственика му от задължителната застраховка, гласи решението.
Освен това Съдът на ЕС посочва, че според португалското законодателство собственикът на колата може да не е виновен за катастрофата, но щом не е застраховал МПС-то си, Гаранционният фонд, който на първо време обезщетява пострадалите, после има право да си поиска от него парите.
Има и по-общо тълкуване на евросъдиите: „Всяко национално законодателство може да предвиди, че когато собственик на превозно средство, участвало в произшествие, не е изпълнил задължението си да застрахова това превозно средство, посоченият орган за изплащане на обезщетения (Гаранционният фонд – бел. ред.) може да предяви иск освен срещу лицето или лицата, отговорни за застрахователното събитие, и срещу този собственик“. С други думи всяка държава – членка на ЕС, може да промени своя закон така, че при катастрофа да се търси отговорност не само от виновния шофьор, но и от собственика на колата, причинила ПТП.
Според българското законодателство, ако автомобил без „Гражданска отговорност“ причини произшествие, отговорност носи този, който е шофирал, коментира Владимир Тодоров, председател на Асоциацията на пострадалите при катастрофи. В тези случаи обезщетението се плаща от Гаранционния фонд, който после си търси парите от водача, не от собственика на автомобила. Ако пък виновният водач е загинал в пътнотранспортното произшествие, обезщетението се поема от неговите наследници. След решението на Съда на ЕС е възможно и у нас след съответна законова промяна да се търси отговорност и от собственика на автомобила, пише Пик.
През 2017 г. българският Гаранционен фонд е изплатил над 28 млн. лв. обезщетения за катастрофи, причинени от водачи без „Гражданска отговорност“ или от неидентифицирани автомобили. Освен това през миналата година фондът е одобрил изплащането на 14.784 млн. лв. по 1800 обезщетения, повечето от които са за катастрофи, извършени в чужбина – 1135.