ицът е последната останала форма на съпротива на българския народ. Той беше смазан, ударен, натикан в ужасяваща бедност, опростачен, чалгаризиран, но в дъното на душата ни остана една тлееща искра от големия дух, точно онова пламъче, което е способно да разкаже и най-отчаяния миг под формата на шега.
Та от седмица насам, откакто просвистяха куршумите, улучили митологичния пикочен мехур на Митьо Очите, прочетох толкова много шеги за престрелката в Слънчев бряг, че си взех дозата черен хумор за три години напред. Любимата ми отскоро народна мъдрост гласи: „Как се познава, че някой е почивал на Слънчев бряг? Ами много лесно – по това, че е изгорял на бронежилетка“.
Дали призракът на 90-те години се завръща, или въобще не си е тръгвал, е въпрос на тълкувание, но факт е, че той не е мрачно викторианско видение. Още повече че вече има доказателства за това – дъждът от куршуми, който се изсипа на уж най-купонджийския курорт Слънчев бряг. Слушах, четох, мислих, пак слушах, но официалната версия, че това е била свада за паркомясто, а не битка за разпределение на територии, вече става дори още по-безумна от предположението за гангстерска война.
Защото гангстерската война за територии дава надежда, че някой ден държавата може и да се намеси в нея и някой някога, който не получава пари от мафията, да вземе да спре цялото това безумие. В сравнение с тази хипотеза битката за паркомясто е непреборима като утопия – слагането на грандиозен инцидент като този под знаменателя на битовизма и личните отношения ясно демонстрира, че държавата отдавна се е споминала. Край, капут!
Да, България днес съществува като във времената на Иван Шишман, тоест във вид на отделни територии, свързани единствено от общия спомен за някакво славно минало. Борбата с престъпността е една саморазправа на обикновения човек без бронежилетка, без пари, със сопи, с голи ръце срещу знайни и незнайни душмани.
С други думи – сал един Динко ни е останал да ни пази границата, да лови наркопласьорите пред даскалото, докато бандити, ченгета и политици делят заработеното по братски.
Импровизациите по темата на социоложката вътрешен министър Румяна Бъчварова, която май още не е научила какво точно трябва да прави в сградата на МВР, също не помагат за развиването на безгрижен и светъл хумор. Според нея конфликтът в Слънчев бряг бил „спонтанен“, а според премиера – кажи-речи, махленска свада. Което означава само едно – и в Ирак, и в Афганистан, за жалост и в България, спонтанно може да си възникне престрелка между въоръжени до зъби групи и всичко да е окей, щото нямало гръмнати от гражданството.
Аз се чудя как след тези изцепки поне Бъчварова още не си е хвърлила оставката.От Бъчварова никой не иска социологически наблюдения и преразказ с елементи на разсъждение, а конкретни действия. Такива обаче и с микроскоп не могат да бъдат намерени. Поне джиповете и лимузините на мутрите да бяха събрали за веществено доказателство. Тук даже не броим задължителните арести на тия, дето още малко, щяха да гръмнат тв журналистите, щото снимали пред болницата, където като Хаджи Димитър душа бере Митьо Очите.
Туризмът е единственият работещ отрасъл на българската икономика. Въпреки многобройните икономически експерименти и тоновете бетон Черно море продължава да привлича туристически поток и да влива свежи пари в държавата. Вместо приоритет на властта Черноморието бе оставено в ръцете на нагли и дебеловрати концесионери, чието любимо занимание е да къртят зъбите с цените на случайните туристи, на мутрите от миналото, които се опитаха да сложат костюми, но татуировките им от размирните времена си личат отдалече, на отделни бизнес групировки, които са феодализирали цели градове.
Но въпреки всичко това – туризмът е останал единственият светъл лъч в прогнилата ни шуробаджанашка, еврофондово ориентирана доилня за обществени поръчки и теглене на милиардни заеми икономика.
Има туристи, които могат да изтърпят да делят красивия плаж с пияни англичани, които се държат като маймуни, но едва ли и най-големият екстремист на Земята би се пекъл в курорт, където престрелките са ежедневие, а дъждът от куршуми – обичайна атракция. Защото след стрелбата в Слънчев бряг дори претръпналата на всякакви безумия жълта английска преса научи името на drug lord Mityo The Eyes (наркобоса Митьо Очите, но как само звучи на английски). Няма курорт по света, който да си мечтае за такава реклама, освен ако не се профилира като дестинация за неизлечимо болни или самоубийци. Дори в холивудските трилъри, където всичко е наужким, избягват да показват престрелки в мегакурортите си, защото знаят, че точно такива картини остават трайно в съзнанието на хората за поколения, а това води до отлив на почиващи.
„Няма да жертваме туризма заради няколко главанаци“, обяви премиерът Бойко Борисов, когато го питаха как се отнася към тези бойни действия и заканите на почиващите вече да си купуват бронежилетки. Да, ама туризмът на практика вече е жертван, а проблемът за „главанаците“ май твърде късно се появи в дневния ред на министър-председателя.
Престъпността вирее най-добре във вакуум. А държавата се намира точно в такова състояние. Парламентарните плаващи мнозинства напълно удушиха нормалната политика и превърнаха Народното събрание в политическа борса на дребно. Ежедневните политически истерии на Реформатори, десебари и всякакви други представители на фауната допълнително дадоха знак, че държавата е оставена без пилот и прави свободни пируети във въздуха миг преди окончателно да се разбие в някой планински връх или да се разтвори като ефервесцентна таблетка в ненадейна геополитическа буря. Всички гледаха алчно министерските кресла, а не сигурността на хората, корупцията, липсата на реформи, бяха опиянени от безконтролните еврофондове, а не от мисълта за просперитет и резултатът е логичен.
Държавата се върна в ръцете на мутрите, на евромутрите.
Главанаците триумфират. Бойко Борисов до утре може да стърже зъбен емайл, че върху тях ще бъде оказана тотална репресия, но се видя, че това е само бял прах по вятъра. В крайна сметка ГЕРБ претърпяха провал точно там, където уж трябваше да бъдат най-силни – в сферата на сигурността. Като и да се титулуват престъпните елементи – мутри, наркобосове, оръжейни търговци или футболни президенти, тия хора си имат хора в местната и в централната власт и отдавна владеят не само цялото Черноморие, а и големи части от вътрешността на страната чак до жълтите павета на властта. И това вече трябва да се каже ясно!
Преди време един английски преселник у нас сподели, че е много доволен от живота си в едно подбалканско село. Ял шамари, борил се с какво ли не – престъпност, администрация, местна и централна власт, накрая намерил телефоните на вътрешния тогава министър Цветанов и на Бойко Борисов. И като им звъннал, онези му решили всичките проблеми. В епоха на хаос и разпад на държавността това е рецептата – да имаш телефон на някой силен на деня, иначе ти е спукана работата – корумпираната администрация и мускулестите момчета с бухалки и пистолети в ръцете дебнат зад ъгъла.
Живеем в епохата на главанаците, които се отчитат където трябва и си правят каквото си искат. Те не бръснат премиерите за нищо, социоложките ги ядат за закуска, а ченгетата са на щат при тях. За разлика от нас обаче, туристите и преселниците имат избор. Те могат да избягат още днес и да не се обръщат никога назад. А ние в България ще си съчиняваме вицове до последно, ще си носим бронежилетките и ще се молим на Господ момчетата с големите вратове да са уцелили дрогата, да са в добро настроение, че да не ни гръмнат. Исках поне това да прозвучи като виц, ама не ми се получи./ПИК