ДЕСИ ОТ ПЕРНИК, ПРЕДИ ДА СЕ САМОЗАПАЛИ: ТОВА НЕ Е ЖИВОТ. СБОГОМ! – МЛАДО МОМИЧЕ СЕ ДРАСНА КЛЕЧКАТА ЗАРАДИ БЕДНОСТ
Самоубийството е последния стадий на безпомощния гняв. Гняв насочен към всички – близките, работодателя, политическата система, обществото. Учудващи ли са все по-честите изблици на агресия, на които сме свидетели? Поразяващи все повече и виновни и невинни. С юмруци, хладно или огнестрелно оръжие. За които психолози, психиатри, невролози, социолози и всякакви научни авторитети дават дълбокомислени и отвлечени обяснения.
Но, на себе си посягат обикновено хора кротки, възпитани и морални. Обвиняваме ги, че са слаби. Но те не са съгласни да продължат да живеят по недостоен начин. Отиват си от живота с тежко проклятие на уста.
Млада жена от Перник се превърна в поредната доброволна жертва на огъня. Безработната Деси бе открита овъглена в гаража на къщата й в квартал „Стара Тева” преди дни. Преди да умре, момичето описало в предсмъртно писмо, че си отива заради ужасяващата мизерия, в която живее. „Това не е живот. Нямам пари за храна и елементарни нужди. Сбогом”, написало младото момиче и драснало клечката.
Изгорялото и обезобразено тяло е открито 3 дни след като младата перничанка е посегнала на живота си. Полицаите намират зловещата находка след сигнал на съседи, че от гаража на къщата се носи ужасна миризма. Как никой не е разбрал колко е отчаяна и самотна Деси, нареждат нейни познати, ужасени от края, който е избрала. Повечето веднага при¬помнят как на 18 август младата жена изплакала цялата си болка, като разказала как е била изгонена от персонала в Спешното в Перник заради липса на пари. Деси признава, че я изхвърлили, защо¬то нямала 10 лева, за да й извадят кърлеж от крака.
„Казаха „лягай”, за да ме погледнат. Бяха за¬почнали да изкарват инструментите, за да го извадят. И питаха: „Ще платиш ли?”. На една бележка пишеше, че се плаща по 10 лева. В момента нямах възможност и те като чуха, викат: „Ставай!” и ме побутнаха”, разказва тогава Деси. Оттогава вероятно са тръгнали здравословните й проблеми, предполагат нейни близки. Те разказват още, че напоследък самотното момиче ставало все по-затворено и депресирано. Не общувала с никого, не искала да разказва за тревогите си. Възможно е да е развила инфекция от остатъка от кърлеж в крака и да се е уплашила, че развива лаймска болест, допускат съседи на момичето. Въпреки всичко до последно младата перничанка не по¬казала пред никого, че е отчаяна до смърт и ще посегне към кибрита.
„Беше затворена и мъл¬чалива, но никой не е допускал, че ще избере такава мъчителна смърт”, ужасени са близките на момичето.
Самозапалванията в България е вълна от самоубийства чрез самозапалвания на обществени места, които станаха факт на фона на Антимонополните протести в началото на 2013 г. Първото подобно самоубийство стана факт на 18 февруари. Причината за самозапалванията е различна. При някои тя е политическа, при други социална и икономическа. Самоубийствата чрез самозапалване обаче не са характерни за България.
Траян Маречков, на 26 години, е първият самозапалил се по време на протестите в България през 2013 г. Той се самозапалва на 18 февруари 2013 г. във Велико Търново и умира от раните си малко след това. Според някои публикации Маречков е имал психически проблеми и е бил безработен. Точните причини за самозапалването не стават ясни. Негови близки твърдят в есе, писано в негова памет, че Маречков не е бил луд, нито беден, а самозапалването му е форма на протест срещу социалното, икономическо и политическо положение в България. Майката на Маречков също категорично отхвърля твърденията, че синът й е тънел в мизерия, или е бил психично болен, или наркоман.
Самозапалването на Пламен Горанов е едно от най-коментираните самозапалвания и е широко отразено в медиите. 36-годишният Горанов се самозапалва пред сградата на Община Варна на 20 февруари 2013 г. Докато е горял, той е извикал „Киро, Киро, днес трябваше да съм в Анталия…”. (Става дума за кмета на Варна Кирил Йорданов). Бива сравняван с Мохамед Буазизи, самозапалил се и дал начало на Арабската пролет, и Ян Палах, самозапалил се по време на Пражката пролет. Горанов умира от раните си на 3 март, като 6 март е обявен за ден на национален траур.
Венцислав Василев, на 53-години, се самозапалва на 26 февруари 2013 г. пред сградата на Община Раднево. Не е известно Василев да е издигал политически лозунги. Той, както и съпругата му са били трайно безработни. Според сина на Василев, баща му е предприел тази стъпка след като е бил заплашен от съдия-изпълнител със затвор. Според другия син на самозапалилия се, баща му е извършил това, за да се обърне внимание на безработното му семейство. Венцислав Василев умира от раните си на 10 март.
Трупът на Даниела Накова е открит на 15 март 2013 на Младежкия хълм в Пловдив. Според прокуратурата става въпрос за самоубийство чрез самозапалване, като няма доказателства, че Накова е била убита. Накова е имала психически проблеми, както и предишни опити за самоубийство.
Тодор Йовчев, на 40 години, се самозапалва на 20 март 2013 на стадиона на село Ситово. Безработица, бедност и семейни проблеми са вероятните причини, които са подтикнали Йовчев към самозапалването. Пред лекарите той разказал, че се е запалил от отчаяние. Йовчев умира от раните си на 22 март.
Венцислав Козарев, на 47 години, се самозапалва пред супермаркет в смолянския квартал „Райково” на 1 май 2013 г. Според МВР причината за това е лична семейна драма. Той се самозапалва пред съпругата си, с която е в процедура по развод. Козарев получава 85% изгаряния по тялото. Козарев умира заради несъвместими с живота травми в ранния следобед на 3 май.
Тодор Димитров, на 59 години, се самозапалва на двора на дома си в град Харманли на 11 юни 2013 г. Той умира от раните си малко след това. Димитров имал психическо заболяване и до преди седмица бил в болница. Това е вторият случай на самозапалване в рамките на една седмица в Хасковско.
Надежда Султова, на 74 години, се самозапалва в своята къща в село Плоски, край Сандански. Жената е направила импровизирана клада от слама в банята си и се е запалила с нея. Трупът на Султанова е открит от близките й около 10 часа на 15 август. По-рано тя е споделяла пред сестра си, че желае да се самоубие, но за сега не са известни мотивите й.
Николай Куманов, на 42 години, се самозапалва на 15 септември 2013 г. в село Стежерово. Той полива автомобила си с бензин, след което влиза в него и се запалва. Съпругата му успява да го извади от автомобила. Куманов е приет за лечение с 80% изгаряния. Според медийни публикации се касае за семеен скандал. Куманов умира няколко дни по-късно от раните си.
Събин Събинов, на 21 години, се самозапалва на 9 декември 2013 г. във Варна. Мъжът се е самозапалил в градинката до Тубдиспансера на ул. „Мануш войвода” с бензин. Според медийни публикации Събинов е страдал от шизофрения. Събинов е приет в болница с 90% изгаряния по тялото. Това е второто самозапалване във Варна. На 12 декември Събинов умира от тежките си рани.
Георги Иванов на 37 години от град Главиница се самозапалва на 15 януари 2014 г. Смята се, че той е посегнал на живота си след семеен скандал. Други източници посочват, че самозапалването е в следствие на тежкото финансово състояние на семейството. Съпругата на Георги безуспешно се опитва да го загаси. Той получава 70% изгаряния и е откаран във ВМИ Варна с опасност за живота. Лекари му оказват първа помощ, но въпреки всички усилия да бъде спасен той умира на 17 януари.
Димитър Димитров, на 51 години, се самозапалва пред сградата на Президентството на 12 март 2013 г. Охраната на сградата, както и случайни граждани са успели бързо да го загасят. Според медийни публикации причината за самозапалването е била бизнес проблеми. Димитров има 25% изгаряния по тялото. „Не се палете! Не това е начинът за изход от проблемите. Много е болезнено. Аз извадих късмет, че останах жив”, казва Димитров пред медиите на 5 април. Димитров е извън опасност за живота. През май 2013 г. определя постъпката си като „най-безсмисления акт в живота му” и определя самозапалването си като форма на протест срещу случващото се в страната.
Черната статистика в България е богата на подобни случаи. Въпросът е защо? Защо българинът посяга на живота си? Според психологическо проучване 90% от хората по целия свят са имали суицидни мисли. Много малко от тях обаче са правили опити да ги осъществят.
Това е така, защото човешкият инстинкт за самосъхранение е по-силен от всеки друг рефлекс.
През 2011 г. едно самоубийство потресе цяла България. 46-годишният Камен Славов от Антоновo се застреля в главата, след като уби собствената си дъщеричка и опита да умъртви съпругата си. Причина за жестоката драма – кредити. Само две седмици по-рано бивш полицай застреля жена си и се самоуби.
Липсата на пари и гладните гърла в семейството са сред най-честите причини българите да посягат на живота си.
През 2010 г. Кюстендил бе определен като градът, в който най-много млади хора се самоубиват от несподелена любов.
Ученик от Математическата гимназия се отровил, заради проблеми с възлюбената си. Божидар се е усамотил в местността „Хисарлък” над града. Там глътнал смъртоносна течност. Открили го негови съграждани. Момчето беряло душа. По-късно починало в болницата. Божо много се тормозел от постоянните караници с гаджето си. Тя все заплашвала, че ще го остави. Влюбеният тийнейджър страдал дълбоко от нежеланието на девойката да е с него. Няколко месеца преди това той отново посегнал на живота си. Тогава обаче лекарите успели да го спасят. Учителите разказват, че Божидар бил изключително умен – гордостта на училището. Винаги печелел награди от математически конкурси.
Четири месеца по-рано друг младеж сложи край на любовните си мъки като се обеси на същото място. 21-годишният Андрей се самоубил заради непълнолетната си приятелка. Много я ревнувал и щом заподозрял, че момичето си има друг, си надянал примката. Младата му изгора станала свидетел на нещастието.
Седмица след самоубийството на Андрей, друго момче безследно изчезна. Отново заради нещастна любов.
Блокът на самоубийците – така в Пловдив е известна 16-етажната панелка на ул. „Димитър Талев” №65. През последните десет години, петима души са сложили край на живота си като се хвърлили от високото здание, а едно 17-годишно момче заклало баща си. Живущите в блока изтръпват при всеки шум и винаги поглеждат нагоре, като излизат от входа – да не падне отгоре им поредният самоубиец.
През 2001 г. гибелта на петокласника Ивайло Христозов шокира не само обитателите на 16-етажната жилищна сграда на ул. „Димитър Талев” 65, но и целия град. Момчето се хвърля от терасата на дома си на 9 етаж.
След няколкогодишно затишие, през 2008 г. нова драма хвърля в потрес блока. 55-годишната Русана и синът й Стоил са открити мъртви на поляна в Родопите. Когато полицията ги намира, двамата са хванати за ръце. Смъртта им е повече от мистериозна. Съдебните медици не откриват следи от насилие по телата им, затова заключават, че става въпрос за самоубийство, но как точно е станало – не е разкрито. На следващата година, юли месец, непознато момче се хвърля от прозорец между етажите. Цяла година никой не го търси, нито се установява самоличността му. По-късно майката на младия самоубиец разбира какво е станало с детето й. На лобното му място слага кръст и редовно носи цветя. За живущите е потресаваща гледката на забулената в черно майка, която идва редовно и пали свещи на мястото, където е издъхнал сина й.
Никой не може да обясни какво води един човек до решението да се раздели с живота си. Според всеки, който тръгва по този път, той си има основателни причини. Е, някои от тези хора все пак оставят някаква диря в историята… като Пейо Яворов, Ангел Кънчев, Димитър Бояджиев, Пеньо Пенев, Петя Дубарова, Веселин Андреев…
Има и една легенда, която обикаля от години светска София – че и в къщата на примата Лили Иванова е имало самоубийство. Преди години един от икономите й си бил сложил край на живота и до ден днешен не станало ясно защо.