Петя е родена със Синдром на Даун от мозаечен тип преди година и 8 месеца в Пловдив.
Русата сладурана е винаги засмяна и много дружелюбна с всички.
„Когато ни поставиха диагнозата, а това беше почти веднага след раждането, дори още не бях излязла от упойката, изживяхме голям шок със съпруга ми. Лекарите веднага ни обясниха, че детето няма да може да се движи, няма да ни разпознава, ще ни направи живота ад и за нас е най-добре да я оставим за осиновяване“, разказа майката на Петя – Милена. Жената постояла повече време в болницата след раждането. Спомня си за този момент от живота си като кошмарен. „Единственото, за което говориха с мен, бяха агитациите да се откажем от бебето и да го преведем в дом. След време разбрах, че се държат по същия начин и с другите родители на деца със Синдром на Даун, защото бездетни двойки от Европа и САЩ ги вземат и ги отглеждат там“, сподели жената.
Затрудненията за семейството започват, когато Петя става на годинка. Тогава родителите забелязват, че не може да стане, не се изправя. Личният лекар ги успокоява, че всичко е наред и след още около 6 месеца ще проходи.
Тогава майката и бащата решават да потърсят за консултация един от най-известните ортопеди в България – д-р Янаки Янакиев от верига болници „Медлайн-Централ Хоспитал“ в Пловдив. След прегледа той ги насочва към отделението по рехабилитация в лечебното заведение. Преди 3 месеца приключи първият курс под ръководството на старши рехабилитатора Костадин Димитров, който е специализирал терапия на деца със Синдром на Даун. За родителите той е не само изключителен професионалист, но е много внимателен и спокоен. Под грижите на екипа от рехабилитатори детето започва да сяда, да лази по свой особен начин и вече се мъчи да се изправи. Видяхме, че мускулчетата заякнаха и продължихме вкъщи с упражнения и масажи, сподели майката. Сега Петя приключва втория си физиотерапевтичен курс и е направила първите си 2 крачки. Когато са в дома си, Петя гледа по-голямата си сестричка и се опитва да я имитира. „Много сме доволни от това лечебно заведение – има огромен ефект, детето ни започна да се развива, а и тук никой не ни „убеждава“ да се откажем от него и да го оставим, благодарна е Милена. – В тази болница намерихме решение на нашия проблем, но и морална подкрепа, а в лицето на екипа от рехабилитатори – съмишленици и приятели. Благодарни сме, че имахме този шанс, за да сме полезни на детето си.“
Синдромът на Даун е най- често срещаната генетична аномалия, която се дължи на една допълнителна хромозома в 21- ата хромозомна двойка, поясни началникът на отделението д-р Илияна Енчева. Честотата на раждане с този синдром е приблизително 1 на 700 деца, а всяка година в България те са около 100. След появата им на бял свят или много скоро след това се поставя диагнозата, която е базирана на външни физически характеристики – намален мускулен тонус, единична гънка по дължина на дланта, монголоиден фациес и т.н.
Има три вида Синдром на Даун – стандартен, който е най-често срещан, мозаечен, при който само известен процент от клетките е засегнат и транслокационен – много рядка разновидност, която засяга около 3% от болните. Децата със синдрома на Даун имат понижен мускулен тонус, забавяне в психо-моторното развитие, нестабилност при задържане на главичката, при стоене, седене, нарушено равновесие и координация, доста късно започват да пълзят и по- късно и трудно прохождат. Това налага използването на специални кинезитерпаветични методики в различни етапи от възрастта на детето, което подпомага неговото развитие. Много често те проговарят по -късно и тук е добре родителите да се обръщат към специализирани логопедични кабинети.
Какво се случва, когато родителите чуят диагнозата „Синдром на Даун“? Обикновено те са разочаровани, объркани, нещастни, често си задават въпроса: „Защо на мен ми се случи? Къде сгреших?“ Децата, родени с тази аномалия, са изключително чувствителни, слънчеви, усмихнати и прекрасни. Деца, които се нуждаят от много любов както всички останали човешки създания, защото обичта е отговорът на всеки въпрос, заяви д-р Енчева.