Искам да обърна внимание на колегите кандидати за народни представители, които утре ще управляват страната и здравеопазването да не се подвеждат по това, че Covid ни е виновен за всичко. Здравната ни система е в изключително лошо състояние и нашите медико-статистически показатели са най-лошите и преди да дойде Covid. С тези думи се обърна служебният здравен министър Стойчо Кацаров към представители на основните политически партии по време на конференцията “Заедно за повече здраве“, на която бяха очертани основните предизвикателства пред здравната система и идеите на политическите формации за решаването им.
Кацаров заяви, че големите предизвикателства за решаване в здравния сектор са други, различни от епидемията.
„Много е вероятно след последната вълна изобщо да не сте изправени пред проблема Covid. Оставете Covid настрана, съсредоточете се в решаване на проблемите на здравната система, защото тя не е подготвена за работа и без това предизвикателство“, каза Кацаров.
По думите му моделът на здравно осигуряване е тотално компрометиран. „2 млн. души плащат здравни вноски, а останалите не плащат и в същото време на неосигурените постоянно се предоставят услуги, за които осигурените си плащат. Ако не се върнем към основата на здравния модел да плащаш вноски и срещу тях да получаваш услуга, ще преминем тотално към бюджетно финансиране на здравната система“, коментира Кацаров.
Той припомни, че държавата е накарала НЗОК да плаща субсидии на лечебни заведения, да плаща директно заплати на лекари, сестри, което няма нищо общо със здравното осигуряване.
„Това е разрушен модел на здравно осигуряване и трябва да се коригира, иначе ще сме пак на опашката в Европа по всички медико-статистически показатели“, каза той.
Кацаров обърна внимание на огромния проблем с доплащането, който се нуждае от радикално решение. „Има хора, които доплащат по няколко хиляди лева, а други – нищо. Къде е солидарността?“, попита той.
Кацаров посочи като голям проблем и свръхрелугалацията в сектора, която сега е причина болниците да не могат сами и гъвкаво да си разкриват допълнителни легла за Covid.
„Ще се изправите пред огромни дисбаланси в достъпа и качеството на медицинската помощ, дисбаланси между лекарите и сестрите. Здравната грижа сега сме я оставили на близките на хората“, посочи Кацаров, визирайки малкия брой медицински сестри.
„Някои взимат по 30-40-50 000 лв. заплата, други взимат по 850 лева„, допълни той.
Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев пък обърна внимание на бъдещите депутати, че освен от приказки и пожелания здравната система се нуждае от ревизия на законодателството, за да се случат набелязаните промени.
Здравният икономист Аркади Шарков представи анализ, според който в следващите години здравната система ще бъде изправен пред ръст на болните и хоспитализациите като последствие от епидемията от Covid-19. Причината е, че много хора не са търсили помощ по време на вълните на коронавируса и ще се обърнат към здравната система със закъснение.
През 2020 и 2021 година има 20% спад на хоспитализациите, което предполага недиагностицирани и нелекувани хронични заболявания Приблизително 2300 са недиагностицираните заболели от злокачествени заболявания по прогнозни данни за 2020 и 2021 г. Подобни тенденции се очакват и при съдрдечно-съдовите, респираторните и ендокринните заболявания.
Здравеопазването ще става все по-скъпо и ще има нужда от повече инвестиции, коментира Шарков. Това може да се финансира чрез целево заделяне от акцизи. Ако се заделят 10% от акцизи, допълнително 564 млн. лв. ще влязат в здравната система. Други източници могат да са допълнително здравно осигуряване и кешови доплащания, но при по-прозрачни цени на услугите.
Данни от социологически проучвания недвусмиселно показват, че хората не желаят увеличение на здравните им вноски.
Приоритетите пред партиите
Проф. Георги Михайлов (БСП) коментира, че системата се нуждае от стабилизация и преформатиране. Той обърна внимание на феномена „в един квадрант от няколко декара да има няколко болници“ и го определи като „девиация“, на която „сърбаме последиците“. Друг приоритет за БСП ще бъде промяна в кариерното израстване.
Д-р Александър Симидчиев от Демократична България заяви, че експертите в здравеопазването трябва да формират консенсус около ключови приоритети, в които да се развива здравната система. Като приоритет той посочи максимално ускорена дигитализация, защото „това, което не се мери, не може да бъде управлявано“. Освен това той се обяви за увеличаване на средствата за превенция и профилактика. „Фокусът върху късните етапи на заболяването винаги струва скъпо. Разходите за лечебна дейност не могат да се намалят, но всяка бъдеща инвестиция трябва да е насочена към превенция и профилактика“, коментира той.
Даниел Лорер от „Продължаваме промяната“ заяви, че затягането на контролните механизми в държавата е първостепенен приоритет за формацията преди да се говори за допълнителни инвестиции в сектора.
Д-р Силви Кирилов от „Има такъв народ“ каза, че първата задача е да се преодолеят тежките дисбаланси в системата и да се подобри ефективността
Пенка Георгиева от „Изправи се БГ! Ние идваме“ обърна внимание на необходимостта от остойностяване на медицинските дейности и контрнола върху разходите, в който да се включат представители на медицинските дружества. Според нея така ще се осигурят средства, които ще позволят да паднат лимитите в системата.
Източник: mediapool.bg