Лидерът на СДС Божидар Лукарски пръв настани своя партиен апарат в управляваното от него Министерство на икономиката. Година и половина по-късно вече почти всички на „Раковски” 134 са бордоваци
Истински първенец е лидерът на СДС и министър на икономиката Божидар Лукарски. Той пръв издаде предизборния „трик” за „вдигане на нашия електорат”, с който реформаторите се добраха до властта, а именно – лъжата, че при евентуална коалиция с ГЕРБ ще поставят условие Бойко Борисов да не е премиер. После пръв си призна, че „би бил министър”, още преди Реформаторският блок да беше взел официално решение за влизане във властта. Даже пръв си хвана младо гадже и вдигна пищна сватба…
Логично Лукарски беше първият, който се погрижи за своите съпартийци и скоростно ги уреди с удобни държавни кресла. Но за разлика от по-рафинираните си колеги от Реформаторския блок го направи урбулешката – в неговото министерство, с неговия подпис.
Малко предистория. Както е известно, ръководството на „Раковски” се пренесе анблок във ведомството на ул. „Славянска” 8. Заместник на министъра стана заместникът му в партията Любен Петров, началник на кабинета му – главният секретар на СДС Филип Кирев. Допълнително двамата влязоха в по един държавен борд: Петров в „Национална компания индустриални зони” ЕАД (в края на 2015 г. освобождава мястото за други партийци), Кирев в „София тех парк” АД. От октомври м.г. Петров е в надзора на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България” ЕАД, т.нар. фонд на фондовете към финансовото министерство.
Разследване на списание „ТЕМА” от началото на март 2015 г. осветли, че още 10 видни активисти са назначени в шест фирми на икономическото министерство. Използвани за целта са както традиционни партийни хранилки, така и нови държавни дружества, подходящи за партийно добруване. Уредени са тези от видните сини активисти, които не са се вредили за депутати (наличните са четирима) и за областни и зам. областни управители, за каквито бяха назначени петима. В обобщение: партията с по-малко от 50 хил. симпатизанти (по данни от последното й самостоятелно явяване на национални избори през 2013 г.) ЗА НУЛА ВРЕМЕ ВКАРА ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН ВЪВ ВЛАСТТА ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА ЧЛЕНОВЕ НА НАЦИОНАЛНОТО СИ РЪКОВОДСТВО (8 от 15 души) и голяма част от местните си председатели (на структурите в София, Бургас, Стара Загора, Ловеч, Габрово, Силистра, Кюстендил, Пещера, Стамболийски, Сопот).
Въпреки разкритията през март 2015 г. Лукарски невъзмутимо лансира още двама от НИС на СДС – Константин Арабаджиев и Константин Райков, за членове на Комисията за защита на потребителите. С което вече настъпи мотиката. Реформаторите се скараха помежду си, опозицията подхвана лафа за „Министерството на демократичните сили”. Тогава Лукарски се оправда, че „процесът на смяна на кадри е малко спекулативно преекспониран, защото в рамките на министерството и неговите структури промените са 15-20%”. Докато при кабинета „Орешарски” били 70%. Явно икономическият министър тогава е бил напълно откровен. В смисъл, че тепърва има да назначава…
Нов преглед на кадруването му сочи, че е продължил без притеснения в същия дух. Още докато мастилото на разследването не е било изсъхнало, Лукарски е уредил поредните съпартийци с постове. На 5 март 2015 г. в борда на „Еко антрацит” ЕАД (собственост на МИ) са назначениЗлатослав Златанов (неуспял кандидат-депутат на СДС през 2013 г., бивш син общински съветник в Елин Пелин) и Стефан Фурнаджиев (бивш зам.-шеф на младежкото СДС – МСДС). Председател на борда е направен Иван Цацов, шеф на ДНСК по времето на кабинета „Костов”. На 12 януари тази година Цацов е заменен от Филип Асенов, който е свързан с шефа на кабинета на министъра Филип Кирев, а началник на фирмата става Фурнаджиев. Последният е и ликвидатор на „Маджарово” ЕАД от март до средата на юли 2015 г.
Бурята още не е преминала, а Лукарски продължава да кадрува партийно и до края на март 2015 г. прави още три такива назначения. На 21 март сред директорите на „Консолид комерс” ЕАД е поставен Станимир Апостолов, зам.-председател на СДС –Бургас, и зам.-шеф на местния парламент (година по-късно отпада от борда). За началник на дружеството е определенВладимир Симеонов, неуспял кандидат за столичен общински съветник на РБ миналата година. На 26 март поредният член на НИС на СДС получава своето назначение – в борда на „Ел Би Булгарикум” ЕАД влиза Светозар Шуманов, председател на Общинския съвет в Асеновград (и той заема поста в продължение на една година).
В този момент вече 7 души от 15-членния Национален изпълнителен съвет на СДС са служители на МИ! Но и за активистите по-надолу в йерархията има постове.
През юли Христо Херувимов, зам.-председател на МСДС – Плевен, провъзгласен лично от Лукарски за един от възродителите на синия комсомол, е назначен за член на одитния комитет на „Българска агенция за експортно застраховане (БАЕЗ)” ЕАД. Позиция, която преди това са получили още трима негови съпартийци. Бившият син кмет на Панагюрище Ясен Христов, който от февруари м.г. е управител на „Еко медет” ЕООД, от края на май става и ликвидатор на „Панагюрски мини – с. Елшица” ЕАД.
На 5 ноември в борда на „Национална компания индустриални зони” ЕАД е включен Илия Лазаров, началник на президентския кабинет на Петър Стоянов и главен секретар на СДС при лидерството на Стоянов. Два месеца по-късно в борда на „Институт по маркетинг” ЕАД (на мястото на друг син активист) влизаАлександър Янкулов от СДС – Красна поляна, неуспял кандидат за столичен общински съветник миналата година.
Отделен дълъг списък представляват назначенията на кадри на останалите управляващи партии в МИ. Ето само един показателен пример. Бившият син депутат Нено Димов, преминал после през ДСБ и ДБГ, понастоящем председател на близкия до ГЕРБ Институт за дясна политика, от края на март е в Съвета на директорите на „Национална компания индустриални зони” ЕАД.
Да кажем, че СДС е стара партия, разполага с банка кадри с подходяща подготовка и затова лидерът министър назначава на воля. Дали обаче е така? Златослав Златанов например е икономист и транспортен инженер по образование, работил е като търговец на автомобилни и индустриални масла. А фирмата „Еко антрацит”, в която е назначен, се занимава с ликвидация, консервация и рекултивация на мини. Стефан Фурнаджиев от същото дружество е имал имотен консултантски и строителен бизнес. От строителния бизнес идва и Станимир Апостолов, а е назначен в „Консолид Комерс”, едновремешна външнотърговска държавна фирма, която от дълги години е в процес на ликвидация. Светозар Шуманов е лекар по професия, а в последните години си е вадил хляба като консултант по европроекти. Лукарски го беше пратил в млечната промишленост – в „Ел Би Булгарикум”. Илия Лазаров управляваше голф игрище, а сега управлява индустриални паркове в „Национална компания индустриални зони”…
Божо Манчестъра, както са наричали Божидар Лукарски на младини заради страстта му към футболния „Манчестър Юнайтед”, сега е КАТО СЪР АЛЕКС ФЪРГЮСЪН ЗА СДС – НЕ САМО ВКАРА ПАРТИЯТА ОБРАТНО В UNITED ДЕСНИЦАТА, НО И Я ВЪРНА ВЪВ ВИСШАТА ЛИГА НА ВЛАСТТА.
Той е първенец в още множество „дисциплини”. Пръв извъртя партийния курс на 180 градуса и се обедини с движението на Меглена Кунева, която само година по-рано беше сред най-големите врагове на СДС. По ирония на съдбата ДБГ даже се настани в централата на „Раковски” 134, чиято фасада през 2013 г. беше облицована с лозунга „Никога повече комунизъм! Станишев и Костов, Кунева и Доган, изЧЕЗвайте!”. Двете „реформаторски” партии от своя страна делят имота с реститути, което пък е ирония на ирониите… И, разбира се, Лукарски пръв обяви, че ще остане в кабинета след преминаването на ДСБ в опозиция. Оттогава се старае да е най-безкритичен сред най-безкритичните партньори на ГЕРБ. И му се получава.
Само един проблем има лидерът министър, при това, забележете, вътрешнопартиен. В грубо нарушение на устава СДС не е провеждал национална конференция от три години. Всъщност, откакто беше избран за председател. Причината, говори се, е недоволство сред актива. От какво естество е недоволството, нека не спекулираме, но надали е от партийния курс…
Това представляват днес останките от т.нар. най-стара демократична формация. Владее я едно поколение от момчета, които са били невръстни да се вредят във властта по Костово време, а после попревтасали, за да се представят за млади надежди в някое от крилцата и перцата на синия съюз. Прекарали са младостта си като дребни играчи – дребен бизнес, дребни постове, дребни интриги. На избори нямат шансове за нещо повече от треторазредни кметове. ЕДИНСТВЕНОТО ИМ ЗНАМЕ Е ЛОЯЛНОСТТА КЪМ СДС, ЕДИНСТВЕНАТА ИМ ИДЕОЛОГИЯ Е КАРИЕРАТА, ЕДИНСТВЕНИЯТ ИМ ШАНС Е ТУК И СЕГА. И ТЕ ЗА НИЩО НА СВЕТА НЯМА ДА ГО ПРОПУСНАТ. ВРЕМЕТО Е ТЯХНО…
За десерт няколко цитата от „Кратка платформа на СДС” за изборите за VII Велико народно събрание, припомнена наскоро кой знае защо от днешните седесари по случай поредната годишнина от прословутия син митинг на 7 юни 1990 г.:
„Трудът е най-съвършена форма на вяра, нравственост, обществена активност и култура на личността. Еднакво достоен е както физическият, така и умственият труд, трудът на работника и на селянина, на наемащия и на наемания.”
„Професионалната компетентност ще намери истинското си осъществяване само в свободното общество. Честният и способен човек няма да се пренебрегва, да се лишава от инициатива, да не му се дава възможност да израства професионално. Ще се пресече пътят на циничните партийни кариеристи, които разчитаха на „идеологическата си вярност”, за да преуспеят.”
„Ще се борим за политически, социални и стопански условия, които ще възродят българското трудолюбие, ще разгърнат инициативата и способностите на кадърните хора…”
„Край на зависимостта от партийните чиновници и бюрократи, които ни раздават работа, жилища, жителство, образование, та даже и имена!”
От Ясен Люцканов в a-specto