Минималната пенсия ще бъде увеличена на 636 лв. с бюджета за 2025 г. Последните разчети на Министерство на финансите показват, че при прилагане на “швейцарското правило” за индексиране повишението на пенсиите от 1 юли следващата година ще бъде с около 9,6-9,7 на сто. Така към сегашната минимална пенсия от 580,57 лв. ще бъдат добавени около 55 лв.
През последните дни бяха лансирани предложения на работна група към Министерство на труда и социалната политика за повишаване на приходите в бюджета и за намаляване на разходите за пенсии. Но въпреки изготвения анализ, че разходите може да бъдат намалени, ако бъде променена формулата за увеличение на пенсиите, министърът на финансите Людмила Петкова заяви, че и през следващата година пенсиите ще бъдат вдигнати по “швейцарското правило” – с 50 на сто от инфлацията и с 50 на сто от ръста на средния осигурителен доход. Това означава, че към всяка пенсия за стаж и възраст ще бъдат добавени средно по около 85 лв.
Предишните разчети на Националния осигурителен институт бяха, че пенсиите през 2025 г. трябва да бъдат вдигнати с 8,7% при прилагане на “швейцарското правило”. Но сега се оказва, че увеличението трябва да е по-голямо. Причината за това е високата инфлация в страната и увеличението на заплатите. През пролетта очакванията на управляващите бяха, че до есента инфлацията в страната ще намалее, така че да изпълним критерия за влизане в еврозоната. Това обаче не се случи, а месечната инфлация за октомври нарасна до най-високото ниво за последните близо две години. Това не е добре за джоба на българина, но ще доведе до по-голямо увеличение на пенсиите. Заплатите в страната също нарастват по-бързо от първоначалните прогнози.
В анализа на пенсионната система, направен от работна група към Министерство на труда, пише, че “швейцарското правило” за индексиране на пенсиите може да бъде променено, така че да се промени тежестта на всеки от компонентите – инфлацията и ръста на средния осигурителен доход. А целта на подобна промяна е да бъдат намалени разходите за пенсии и увеличението им да бъде по-малко. Но от думите на министъра на финансите Людмила Петкова стана ясно, че поне засега такава промяна няма да бъде заложена в проекта на бюджет за 2025 г. При всички положение увеличението на пенсиите през 2025 г. ще бъде по-малко от индексацията от 1 юли тази година, когато пенсиите буха вдигнати с 11 на сто. При това увеличение към основните пенсии на хората бяха добавени средно по около 80 лв. Но като добавим вдовишките пенсии и различните добавки, средната сума, която беше добавена към парите на всеки пенсионери е близо 100 лв.
В страната има малко над 2 млн. пенсионери, а над 45 на сто от тях получават съответната минимална пенсия – за стаж и възраст или за инвалидност, показват данни на НОИ към края не септември. Хората с пенсия за стаж и възраст са 1,432 млн. От тях 35,7 на сто, или над 503 хил. души, получават минималната пенсия за стаж и възраст от 580,57 лв. или 493,48 лв. в случаите на пенсиониране при недостигащ стаж – пенсиониране при по-голяма възраст и поне 15 години действителен осигурителен стаж. Близо 113 хил. души получават пенсия в условията на недостигащ стаж, което обяснява малките суми, които получават. Но над 390 хил. души имат пълните години необходим стаж и навършена възраст за пенсиониране. Докато са работили са били осигурявани според действащите в страната правила, а сега получават основна пенсия по 580,57 лв. на месец.
В анализа на работната група към Министерство на труда има и предложение да отпаднат “ковид-добавките” от 60 лв. при отпускането на нови пенсии. Тези добавки бяха въведени като временна помощ през ковид пандемията. Но за да не се окаже, че новите пенсии са по-ниски от старите, парламентът реши “ковид-добавките” да станат постоянни. От думите на министъра на финансите Людмила Петкова стана ясно, че и през 2025 г. “ковид-добавките” ще останат при отпускането на нови пенсии.
За септември средната сума е 835 лв.
Мъжете получават 177 лв. повече от жените
Мъжете с над 1000 лв. за стаж и възраст
Мъжете получават значително по-високи пенсии от жените, показват данни на НОИ. За първите девет месеца на година средната сума, получена от мъже като пенсии и добавки към тях, е малко над 970 лв. Същевременно жените са взели средно със 177 лв. по-малко – едва 793 лв. на месец.
Причините за това са много. Има браншове където дават високи заплати и основно работят мъже. Същевременно има сектори от икономиката, като например шивашката промишленост, където работят предимно жени, а даваните заплати са доста ниски. Наред с това често жените се грижат за децата или за възрастен човек от домакинството, което им пречи да трупат стаж за пенсия и да се издигат на работното място.
Пенсиите за стаж и възраст по принцип са по-високи от инвалидните пенсии. Пенсиите за стаж и възраст на мъжете вече са надхвърлили 1000 лв. и средният размер на получените суми за първите девет месеца на годината е 1035 лв. Същевременно получените суми от жените с пенсии за стаж и възраст са средно 851 лв. Средната сума, която е взел един пенсионер през първите девет месеца на годината, е малко над 865 лв., показват данните на НОИ.
Малко над 13 хил. получават над 3000 лв.
522 хил. пенсионери взимат под 580,57 лв. на месец
Седем души са над тавана от 3400 лв.
Всеки четвърти пенсионер получава до 580,57 лв. включително.
Всеки четвърти пенсионер получава на месец от пенсии до 580,57 лв. включително, колкото е минималната пенсия за стаж и възраст, показват данни на НОИ към края на септември. В тези суми са включени не само основните пенсии, а и всички добавки към тях. Това са близо 522 хил. души от общо 2,047 млн. пенсионери в страната. Над 200 хил. души получават от пенсии дори под 493,48 лв. Причината за това е, че повечето инвалидни пенсии, както и социалните пенсии и получаваните суми хората, които са се пенсионирали в условията на недостигащ стаж, са по-малки от минималната пенсия за стаж и възраст.
В страната има само 13 249 души, които могат да се похвалят, че получават от пенсии над 3000 лв. на месец. Това са едва 0,69% от всички пенсионери. Те взимат значително повече от средната заплата за страната. В момента има таван на пенсиите от 3400 лв. Но този таван не важи за хора, които са били президент, вицепрезидент, председател на парламента, премиер или съда в Конституционния съд. На тях е позволено да получават по-високи пенсии от останалите хора и затова седем души взимат основна пенсия над тавана от 3400 лв. Същевременно 4612 души имат основна пенсия в размер на точно 3400 лв., което предполага, че при отпадане на тавана ще получават по-големи суми. Като към основната пенсия добавим различните добавки се оказва, че 3661 души реално взимат над 3400 лв. на месец.
Най-бедни са в Кърджали
В София пенсиите надминаха 1000 лв.
Бургас е на второ място
В София средният размер на пенсиите надмина 1000 лв. За първите девет месеца на годината средната сума, която е изплащана на пенсионер в столицата, е 1056,77 лв., показват данни на НОИ. В тези пари влизат не само основните пенсии, а и всички добавки към тях. Но сега реално получаваните суми от пенсионерите са по-големи, защото до средата на годината пенсиите бяха по-ниски, а от 1 юли бяха индексирани с 11 на сто.
На второ място след столицата по най-високи пенсии е Област Бургас с 959,42 лв. Там има рафинерия и пристанище, където дават високи заплати, и съответно пенсиите също са високи. На трето място е Перник с 945,33 лв. Много хора от областта работят в София, където са най-високите заплати в страната, и съответно пенсиите им са високи. Област Варна остава чак на четвърто място по размер на пенсиите с 916,42 лв. Средно над 900 лв. на месец са изплатените пенсии и в областите Стара Загора (917,08 лв.) и Кюстендил (903,61 лв.). Пловдив остава доста по-назад по ниво на пенсиите с едва 843,55 лв.
Най-малки пенсии взимат в Кърджали – средно малко над 700 лв. за първите девет месеца на годината. Причината за това е, че в областта голяма част от хората са земеделски производители. Те се осигуряват на малки суми и съответно пенсиите им са по-ниски от тази в останалата част на страната.
За семейно облагане на доходите настояват от КТ “Подкрепа”
Предлагат да няма таван на осигурителния доход
Бизнесът раздаде 28 млрд. лв. дивиденти
В бюджета за 2025 г. да отпадне максималният осигурителен доход, предлагат от КТ “Подкрепа”. Не трябва да има горен праг на доходите, за които се плащат осигуровки, каза главният икономист на синдикалната организация Атанас Кацарчев. Така ще нараснат приходите в бюджета за сметка на хората с най-високи доходи.
Атанас Кацарчев цитира данни на ИПИ, според които само за година бизнесът е разпределил под формата на дивиденти печалби в размер на 28 млрд. лв. Това е сума, която се равнява на 14 супермодерни завода за автомобили или 14 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Но това са пари, които не са инвестирани в икономиката, а са взети като дивидент от собствениците на фирми. Ако доходите от капитал се облагат с осигуровки, ще бъдат осигурени допълнително 6 млрд. лв. в бюджета на държавното обществено осигуряване, пресметна Атанас Кацарчев. Според него всякакви приказки как хората взимат високи заплати са несъстоятелни. Няма как хората да не работят, а да е реализирана такава печалба от фирмите, заяви Атанас Кацарчев.
Да бъде дадена дефиниция на заплата за издръжка или на жизнен минимум и с него да бъде вързана минималната заплата, настояват от КТ “Подкрепа”. Според Кацарчев поне още шест месеца ще продължат преговорите между правителството, синдикатите и работодателите за прилагане на директивата на ЕС за адекватни минимални заплати и за определяне на нова формула за изчисляване на най-ниските възнаграждения. Изчисления на КТ “Подкрепа” показват, че при действащата сега формула за определяне на минималната заплата ще бъдат необходими 30 години за достигането є до заплатата за издръжка.
С бюджета за 2025 г. да бъдат въведени необлагаем минимум при облагане на доходите, равен на заплатата за издръжка, и семейно подоходно облагане, настояват от КТ “Подкрепа”. Така по-ниски данъци ще плащат хора с деца или такива, които се грижат финансово за човек от домакинството.
През последните години работещите бедни, които работят но доходите им са под линията на бедност, нарастват от 7,8% през 2008 г. до 11,7% през 2023 г. За настоящата година линията на бедност е 526 лв. на човек от домакинството. Оказва се, че през последните години, въпреки увеличението на минималната заплата, цените нарастват по-бързо и стандартът на живот пада за голяма част от работещите хора. Над 20 на сто от домакинствата в страната са под линията на бедност, показват данните на НСИ. Това представляват 1,326 млн. души. В страната има 450 хил. души, които са осигурени на минималната заплата, при общо малко над 3 млн. работещи хора.