Кохезионната политика е единственият инструмент, който инвестира в Европа като съюз. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев по време на среща на членовете на председателския КОСАК.
По думите му всички съмнения, всички колебания, които имаме по отношение на кохезионната политика са дефакто съмнения и колебания в съюза ни като такъв.
„Моята диагноза е, че нашият съюз преживява една криза на идентичността„, посочи Дончев.
Той визира, че всички измерения на кризата с мигрантския натиск, начин на разпределение на задължения и отговорности между държавите членки вътре в съюза, са „симптоми на заболяването – криза на идентичността„.
„Сепарирането на темата – дебат за бъдещето на кохезионната политика като едва ли не секторен дебат, е голяма грешка. Аз твърдя, цитирайки самия себе си, което е подозрително по принцип, че това дефакто е дебат за бъдещето на Европа. Ние нямаме друг индикатор колко вярваме в Европа, колко сериозно гледаме на нея, от това каква кохезионна политика скроим. По една проста причина – ние нямаме друг инструмент,който да инвестира в Европа като такава, в Европа като съюз“, заяви вицепремиерът.
Дончев бе категоричен, че има един лек и това е всеобщо консенсусно убеждение какъв съюз ни е необходим – колко силен, колко амбициозен навън.
Вицепремиерът постави въпросите: Защо допуснахме да се случи това с един безспорно успешен от политическа гледна точка, от икономическа, от гледна точка на правата на гражданите съюз? Как допуснахме Европа да стане скучна, как допуснахме Европа да стане неразбираема?
Томислав Дончев бе категоричен: „Ние не можем да си позволим да лансираме политики, които нямат автентична обществена подкрепа“.
Като недопустим той изтъкна и фактът, че все още предприемачи вместо да кандидатстват за безвъзмездно финансиране, се обръщат към банки за кредитиране.
„Едва ли има друг по-обезпокоителен индикатор за това колко претоварени, усложнени са правилата и процедурите. Това не е въпрос от абстрактен, административен или политически интерес. Това е въпрос на достъп, това е въпрос на това – колко време, колко разходи правим, за да отиде финансирането там, където има нужда от него“, заяви Дончев и изтъкна, че опростяването на правилата не е административен каприз.
В изказването си той застъпи тезата за необходимостта от постигането на компромис в името на високите цели, които си поставя ЕС и от прилагането на умен контрол.