Новият президент ще е лицето на България през председателството на ЕС
Реформа без подкрепа за учителите не може да има. 10% увеличение на заплатите им не е много, но е знак, че държавата я е грижа
Точковата система дава шанс на всички деца – положилите
най-много усилия ще бъдат оценени, но и останалите ще намерят място в подходящо училище, казва вицепремиерът и министър на образованието
– Г-жо Кунева, от днес – 1 август, влиза в сила Законът за предучилищното и училищното образование. Коя е най-важната промяна?
– Това, че започва реформа, която чакаме с години. Законът, приет от Народното събрание, и стандартите към него, които МОН изготвя, са така създадени, че
промените да
влизат поетапно
и плавно,
за да не създават напрежение в системата. От идната учебна година 1-и и 5-и клас ще учат по нови учебни програми – с повече време за упражнения, повече проекти. От догодина по нови програми ще са вече 1-и, 2-и, 5-и, 6-и и 8-и и т.н., докато през 2022 г. всички ученици ще са завършили поне един етап от образованието си в реформирания му вид.
Променя се структурата на образование – създават се два гимназиални етапа, като вторият (11-и и 12-и клас) става много по-профилиран; създава се нова методика на оценяването; въвеждат се много повече проекти, извънкласни занимания; изпитите стават по-функционални и обвързани със знанията на връстниците по света; създават се условия за повече приобщаващо образование за тези, които имат трудности, за децата, чийто майчин език не е българският, но и повече стимули за най-успешните деца; в 11-и и 12-и клас ще има гражданско образование, засилва се обучението по предприемачество и информационни технологии.
Промените са много, но най-важното, което трябва да постигнем с реформата, е да създадем условия младите хора да се научат да учат. Не можем да предвидим професиите им – ето например днес 30-годишните правят приложения за мобилни телефони, а това не беше професия, която си представяхме за децата си. Училището все повече трябва да дава не само обща култура, но и умения, които да им послужат да са успешни граждани на България и света.
– Отворихте горещ телефон за реформата, какво питат хората?
– Сайтът, който създадохме за събора на учителите, стана след това сайт, посветен на новостите в закона и въобще на реформата. В специална секция ежедневно качваме отговори на въпросите, задавани ни от учителите и директорите. Има от чисто технически – за това кой член на коя наредба регламентира нещо конкретно, до философията на закона – защо например се налага да има два гимназиални етапа или защо професионалните училища стават общински.
Обемът въпроси е положителна новина, защото показва, че хората в системата се вълнуват и искат да са наясно с всички промени, че искат да си свършат работата добре. А това е най-важната гаранция за успех на реформата. Учителите са нейният гръбнак. Много е важно всички да се опитаме да променим средата, да дадем път на оптимизма на работещите хора. Чакаме тази реформа от години, все говорим, че трябва да се подобри образованието, затова и не приемам сега призивите да отлагаме, не приемам съмненията. Ако не си вярваме, ако не повярваме на учителите, ако не ги подкрепим като общество, промяната няма как да се случи.
– В момента тече конкурс за над 150 директори, а започва реформата, не се ли притеснявате от хаос в системата?
– Не, напротив. Конкурсите бяха проведени именно през юли, за да може в началото на август, когато и влиза в сила новият закон, тези 150 училища да имат директор, който адекватно да ги подготви за новата учебна година. Представете си конкурси и смени на директори през октомври – 3 седмици след началото на срока.
Вижте, всяка реформа е трудна, особено когато се променят толкова много неща. Но, първо, законът е измислен с поетапно влизане на част от промените, и второ, непрекъснато поддържаме връзка с учителите. Освен учителския събор, аз и моите колеги сме провели срещи в цялата страна с над 3000 учители, най-вече на 1-и и 5-и клас, които ще станат остриетата на реформата от септември. Без съмнение следващата учебна година ще е трудна, но мисля, че и учителите, и МОН са достатъчно подготвени и мотивирани.
– Защо задължавате учителите да аргументират оценките, това не е ли липса на доверие?
– Виждали ли сте онази карикатура как през 60-те години на миналия век за “двойка” родителите се карат на детето си, а през 2015-а – на учителя? Това не е съвсем измислица, много родители днес очакват децата им да получават шестици и са склонни да обвиняват учителите в субективно отношение. Аргументацията на оценката е в полза на учителя именно в такива ситуации. Отделно помага и на учениците да видят в какво грешат и къде трябва да положат повече усилия. Едно е да видиш суха четворка, друго е тя да е съпроводена с коментар.
– Как ще задължите учениците от 1-и до 4-и клас със слаб успех през лятото да ходят на допълнителни часове?
– Вероятно подтекстът на въпроса ви е защо учениците не повтарят от 1-и до 4-и клас. Това е много често срещан въпрос и на срещите с учителите. Но и законодателят си е дал сметка, че децата, които имат слаб успех в 1-и клас, са най-застрашени от ранно отпадане от училище. Да ги накараме да повтарят, почти винаги означава те просто да не се върнат в училище, да бъдат изцяло изключени от обществото, да се загубят талантът и възможностите им. А това води не само до
икономически
проблеми,
безработица, но и
до радикализъм
Затова вярвам, че по-доброто решение е да приложим мерки за повече допълнителна работа, особено за тези деца, на които българският не е майчин език. Предучилищното образование вече е задължително – там също ще има допълнителна помощ. За да проработи обаче това решение, са нужни усилията и на други институции. Просто трябва да спрем да се крием от проблема и да действаме заедно с общините и социалните служби.
– Твърдо ли се върви към точки вместо оценки на матурите?
– Това се предлага в проекта на стандарта за оценяването. Логиката е следната – досега по стария закон след 7-и клас се кандидатстваше за езикови, профилирани и математически гимназии. Учениците с двойки – близо 17 хил. т.г., не можеха да участват в класирането и оставаха в старите си училища. След 8-и клас можеха да кандидатстват за професионални гимназии, да останат в същото училище, ако то е до 12-и клас, или да търсят друго, ако не е. Много от тях отпадаха след 8-и клас и губеха възможностите си за реализация в живота.
Новият закон обаче променя изцяло структурата на образованието. Вече всички училища от 8-и клас ще са профилирани по един или друг начин – езикови, математически, професионални, обикновени с профил и т.н. И целият випуск седмокласници – над 50 хил. деца, ще трябва да се разпределят в тези училища. Всички ще минат през изпит. Едни ще изкарат много добри оценки, много точки. Други не, трети ще имат основателна причина – може да са в болница, и няма да се явят на изпит въобще.
Ако запазим сегашния модел – с двойки да не може да се кандидатства, означава да кажем на 17 хиляди деца “образованието за вас приключи”. Очевидно не можем да направим това, дори не говоря, че по конституция образованието е задължително до 16-годишна възраст. Затова сега всички деца ще получават точки – сборно от изпитите и от оценките от дипломата, като изпитът ще има повече тежест. Така се дава възможност на учениците, положили много усилия и през годината, и на външното оценяване, да влязат в най-добрите училища, но също и на другите, които не могат да постигат толкова добри резултати, блокират на изпити или по една или друга причина не могат да се представят добре, да продължат да учат.
– Разчитате ли да получите бюджет за увеличаване на учителските заплати?
– Не вярвам в реформи без пари, така не става. Затова, когато започне бюджетната процедура за 2017 г., аз ще поставя на масата това, което беше записано в Колективния трудов договор. Не говорим за някаква непостижима сума, 10 % не са много, включително и за самите учители, но са знак, че държавата я е грижа, че има план за бъдещето, към който се придържа.
Изречението “образованието е приоритет” не е клише, то показва зрялост на обществото и политическата класа, разбиране, че в днешния свят то е единственият ни път да имаме конкурентоспособна икономика. Да имаме здрава нация, ако щете. Искаме да имаме умни, способни деца, да виждаме как постигат все по-добри резултати на международните изследвания като ПИЗА, но няма как да го постигнем без учителите. Затова истинската политическа цел е държавата да предостави всички възможни условия на учителите. Не става въпрос само за заплати, но и за подкрепа – затова и една от осите на оперативната програма е насочена именно към квалификация на учителите.
– Преди 5 г. стигнахте почти до балотажа на президентските избори, повярваха ви половин милион българи. Не ви ли е тъжно, че кандидатът на РБ сега няма такъв потенциал?
– А вие защо смятате, че няма такъв потенциал? В момента имаме 7 достойни имена, които тепърва ще бъдат изслушвани. Кандидатът на РБ не е оповестен още, за да говорим в някакви цифри. Вярвам, че живеем в много сложно време и президентските избори идват тъкмо когато трябва да проведем като общество важния разговор за мястото на България в света, за бъдещето на страната ни.
Трябва да си даваме сметка, че държавният глава, който ще изберем през септември, ще е лицето на страната и по време на българското председателство на Съвета на ЕС. Президентът има много силен глас, това е едно от най-важните му качества, затова трябва да използваме това време умно.
Вярвам, че РБ даде много на политическия живот в България – имаме Закон за съдебната власт, приет на първо четене антикорупционен закон, все неща, които нямаше да се случат без блока. През кандидата си можем да дадем още повече.
Завършила е право в Софийския университет “Св. Климент Охридски“. Специализирала е в университетите в Джорджтаун – САЩ, и в Оксфорд
Бе главен преговарящ за присъединяването ни към ЕС и министър по европейските въпроси в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев” и първият ни еврокомисар (2007-2010 г.)
На 1 юли 2012 г. създаде партия “Движение България на гражданите” (ДБГ)
Вицепремиер във второто правителство на Бойко Борисов
Министър на образованието и науката от февруари 2016 г.