Марш в казармата, келеши!

България никога не е страдала от мъжете си, а от повсеместната им недостатъчност

Идеята за 6 месеца в армията след училище е чудесна

Доживяхме да чуем, че казармата била женска работа. Повод даде социологическо изследване, обявено в предаването „Факторът Кошлуков“, според което повечето българи искали казармата да се върне. А повечето от тях били жени.

„Ами като толкова много жените искат ка­зармата, нека те да бъдат зачислени там!“, избухна по едно време Кошлуков и напомни за реалността на едновремешната ка­зарма, в която фатмакът/старшината бе основният дразнител и за младите, и за старите войници. Нищо ново, нищо чудно, много мъже от поколението на Кошлуков разсъждават по същия начин.

Разбираемо е: на никого не му се става в 5, не му се марширува по плаца и зорлем не му се кара военна подготовка, която включва също търчане из гори и блата с по 35 кг пълно бойно снаряжение.

Разбираемо е и другото безумно твърдение, как с наемна войска – ако се наложи, ще опазим роди­ната. Нали тъй правят в САЩ, а погледът на бая млади българи днес продължава да е забоден в отвъдокеанския хоризонт.

6000 младежи се стягат за бригади в САЩ, за да работят почти ангария на чужда държава и да учат език. Че като научат английски, да си бият камшиците бързешката към Обетованата земя. За какво им е България, та тук те искат по 1000 лева стартова заплата, кой бизнес може да им я осигури?

Отстрани погледнати горните твърдения и предпочитания говорят, че отглеждаме императори, уважаеми дами и господа! Тези пикли и пикльовци, дето ни дърпат за полите, ревундят и се въргалят по пода в супермаркетите, когато им се отказват играчки и шоколади, се оказват най-големият проблем на държавата към днешна дата. Проблем са и за нас самите, защото не отглеждаме отговорни хора, които се съобразяват с обществените изисквания и знаят как да променят обстоятелствата в живота си така, че да сполучат. Истината е, че днешните деца бягат от всякаква отговорност и вместо да се погрижат за старите си родители, гледат да им пращат пари от чужбина и така да се отърват от ангажимента да гледат възрастните си родители. Но парите не са еквивалент на човешко отношение. Няма какво да повтаряме като папагали, че без тях не може и понеже не можело било и затова сме готови на всичко, че да ги докарваме в джоба си.

И след като те за нас, техните родители, не са готови да се погрижат, за кого и за какво изобщо са готови да се жертват? По 10 години след завърш­ване на училище ни учат, ни работят. Висят като някакви инвалиди на гърба на родителите си, друсат се из кенефите на заве­денията и се отдават на безразборен секс, защото видите ли това е било „яко“. Нито им се работи, нито им се създава семейство и деца. Потънали в хедонистични видения човекоподобни маймуни, в каквото се превръща всеки, който употребява дрога. Няма мека и твър­да дрога, има – дрога и пристрастени към нея шебеци. Всичко останало са тинтири-минитири на платени от наркобосовете политически марионетки.

В този смисъл идеята за поне 6 месеца казарма след училище за всички младежи, включително жените, наистина е много добра. Така поне на мла­дите ще им се даде поне бегла представа какво е ред, дисциплина, родина. Ще ги научат да боравят с оръжие, ще им покажат бойни техники за самоот­брана. Ще ги научат на някои военни стратегеми, тактики, комуникации – няма лошо! Вместо да се търкалят по диваните из къщи и да се губят в пушеците на поредния джойнт. Тъй и тъй не стават за работа. Важно е също всички младежи да минават казар­ма и начално военно обу­чение, включително тези, повърхностните креатури, които бързат да забегнат от България, понеже още не са усетили всъщност какъв дементор е ностал­гията. Хубаво е всички млади хора да седнат за малко на четирибуквието си и да помислят добре и най-вече правилно, преди да вземат окончателното си решение.

Не знам дали фатмаците на Кошлуков пак няма да превземат казармата, типично българска черта е всеки, който се докопа до някаква позиция в живота, да се прави на главен. Гаче той пуска водата в крана. Но това все ще се изтърпи, в сравнение с реалността, в която ни вкара криво разбраното ни отношение към тъй наречените „евро-атлантически ценности“. Всеки е длъжен да разбира какво стои в основата им и накъде води цялата тая по­литическа химера, в която ни потопиха господарите отвъд Атлантика. Уж имаме държава, уж в Президент­ството, в Правителството и в Народното събрание са повечето българи, а решенията, които взимат, са повечето в угода на всеки друг, но не и в полза на България и на българ­ския народ. Огледайте се наоколо, това не е соци­алистическа България. Това са нейните останки, оглозгани под диктата на пропазарни, глобалистични и неолиберални мисловни парадигми.

Всъщност за оглупяване­то на младото поколение ние самите сме си виновни. В ролята си на родители ние възпитаваме един­ственото си дете с такива консуматорски нагласи, че на практика създаваме малобройно, но затова пък продажно поколение, което не е никаква надежда ни за общото ни бъдеще на тази земя, ни за него самото. Защото от човек, който е готов да направи всичко, дори и да забегне от България за едни 1000 лева заплата, как ще на­правиш с една 6-месечна казарма родолюбец, па­триот и достоен българин. Днешните деца от пелени са учени, че всички са им длъжни. Че каквото поискат, трябва да им се подава на тепсия. Понеже като деца имали били права.

Ти да видиш!

Според „младежкото за­конодателство“ основната постановка е, че „детето има право да не бъде бито и унижавано“, „да се съобразяват с неговото мнение“, представете си. То още сопола не може да си обърше, но пък права има – де сопата, де!

Тази дивотия е записана между другото в учебника по „Околна среда“ за 1-ви клас. Дето се вика – пър­волаците още сричат, но правата им трябва да им се разясняват. Каква е ко­лизията със законодател­ството, което забранява на децата да им се натрапват политически и идеологиче­ски възгледи, сами ще си отговорите, факт е обаче, че невидимата ръка на неолибералните апаши промиват мозъците на вашите деца още от 1-ви клас. Нищо чудно след някоя година да пуснат психолози, които да ги разпитват за отношенията в собственото ви семейство и да подбуждат малките да се оплакват от вас. От там една крачка е да се разде­лите с родителските права върху вашето собствено дете, както е практиката в САЩ. Взимат детето на родителите и го дават за осиновяване на друго се­мейство, това е установена бизнес практика отвъд океана. Както и строежът на затвори например. Но никой не обяснява на под­растващите ни емигранти обратната страна на „зеле­ната карта“. А има българи, живеещи там, които могат да разкажат как заради един шамар и по-строго възпитание семействата са им разбити, а децата иззети от социалните служби.

България се превърна постепенно в генетичен донор на САЩ и Европа и нашите подрастващи целенасочено се въз­питават и обучават за по-лесна социализация като новите бели роби на транснационалната върху­шка. Така се получава, че нашата собствена плът и кръв знае повече за „чо­вешките си права“, но не и за задълженията си към семейството най-напред, после към обществото. Никъде в учебника за първи клас, където правата на детето са описани най-подробно и се изисква да бъдат заучавани наизуст, няма нито едно описано задължение на децата. И това е по-голям проблем от отпадането на цели 1000 години средновековна история от учебниците.

Навремето възпита­телната парадигма се основаваше преди всичко на задълженията на инди­вида към семейство, род и родина. Патриотичното възпитание започваше още в детската градина и продължаваше през целия съзнателен живот на човека. През организацията на чавдарчетата, пионерчетата, Комсомола и партията. В по-късна възраст през началниците му в службата и масовите чествания на празници по площадите и под строй.

Повечето мразехме до смърт тези масови меро­приятия, но явно не защото са били безсмислени. При­чините за българофобията, безродството, дълбоко заровени във всеки от нас и рядко признавани, са много дълбоки. Но не е необходимо да се ровим толкова надълбоко в родовото съзнание, за да прозрем, че една от причините е историческа. Нашият български род е бил подложен на геноцид и подмяна на генофонда през хилядолетията. Да, нашият неунищожим, здрав селски корен все още се държи, но и той е към края си, ако нашето дърво не пусне още коре­ни към земята, за да се укрепи. С тази безпощадна сеч на клоните заедно с плодовете, то съвсем на нищо не прилича и това от­блъсква младите. Но някак си трябва да им обясним, че това осакатено дърво може да се възроди именно с тяхната млада енергия. И то само ако те оста­нат на нашата земя и се преборят за нея, изграж­дайки живота си тук и сега, раждайки нови поколения.

Иначе България ще изчез­не. По чисто технически причини – името на земята дава народът, който живее, ражда и умира в нея.

Именно това възпита­ние беше в основата на отговорността към общест­вената собственост и дър­жавата навремето, а когато то беше натикано в ъгъла от разпростиращата се като зараза контракултура през 80-те и 90-те години на миналия век, всякакви метежи, грабежи и гадории станаха възможни в нашия живот. Пладнешките раз­бойници и плячкаджии станаха недосегаеми от закона – вижте например дали има автоджамбази в затвора да излежават присъди.

Нека преди да говорим за необходимостта от казарма, да се замислим за момент колко българи днес държат на патрио­тичното възпитание, на традиционните ценности като скромност, почтеност, искреност и възпитават децата си в тях. За об­разователната система е ясно, че тя е в лапите на либералните възгледи на хора, участващи в поли­тическата химера, срещу осигурен втори мандат и евентуално добре платено място в брюкселската администрация, когато писнат на всички тук.

За да си отговорите всъщност колко малко са останали истинските и поч­тени българи, не е нужно да се дразните от възгледите на образователния минис­тър. Просто се вгледайте в себе си и собствените си постъпки – влизат или излизат от очертаната рам­ка на социално приемливо поведение. Запитайте се – обичате ли България и ако – да, готови ли сте да умрете за тази земя.

Любовта към отечест­вото изисква готовност за саможертва, но не е необходимо всеки българин да е готов на сепуко, че да го докаже. Достатъчно е да се грижи и възпитава децата си като истински българи, а не като човешка стока, чието върховно умение е да се продава най-добре на пазара.

Колкото до казармата и фактът, че жените повече от мъжете искат тя да се върне, е не защото мрем да си пратим мъжете и синовете за пушечно месо. А за да дадем възможност на мъжете да видят ролята си на бащи и защитници на отечеството откъм правилния ъгъл. Изобщо разликата между мъж, който може да стреля и да се защитава, и такъв, който звъни по телефона на 112, когато изнасилват жена му, вместо да опердаши поне един от нападателите, е толкова очевидна, че не заслужава коментар.

Само трябва да си спомним как изглеждаха бащите, синовете и на­шите любими през соц реализма, за да направим сравнение с днешните путьовци, които казват добър ден на родителите си към 2 на обед всеки божи ден. Понеже до първи петли са се друсали, напивали и са се … – тия три неща из баровете. Какви деца ще създаде една изхабена полова система и най-вече как ще ги възпита един облят с дрога и алкохол мозък, някой от тъй наре­чените доктори, сексолози и психолози, няма ли да изследва най-накрая. Няма ли някой да подкрепи с медицински факти необ­ходимостта не просто от връщането на казармата, но и от връщането на традиционното възпитание и образование за нашите  деца.

Най-малкото за да има поне избор пред младите българи, за да им оставим ако не държава, поне едни ясни ориентири в този живот и да ги научим, че за никакви пари не си заслужава ни да се живее, ни да се мре.

Единствената ценност е животът, но за да цъфти животът, има нужда от земя, от Родина. И никак­ви наемници не могат да опазят България, защото като спрат да им плащат, наемниците минават на вражеската страна.

Така че, вместо да мътим мозъците на децата с ня­какви имагинерни „права“ от схемата за разбиване на семейството, наречена „младежко законодател­ство“, да ги правим зорлем емигранти с тая мания по английския език от детска­та градина, по добре е да им обясним какво означава думата татковина. Че това не означава само терито­рия, някакво имагинерно географско понятие, малко история и безкрайни летни купони из Слънчев бряг. Та­тковина е образът за онова географско и историческо място в сърцето, където си свой, където и стените помагат. Където всичко ти дава сила, но където и ти трябва да оставиш сила и кости, за да има татковина и за децата, и за родовете ти поне още 1300 години.

Източник: в-к Уикенд