Етнографско-възрожденският комплекс във Враца „Св. Софроний Врачански” пази старите традиции за изработването на мартениците. Показани са много автентични образци с усуканите бели и червени конци, които някогашната врачанка е приготвяла по случай 1 март и могат да се видят от посетители.
В миналото те не са използвани само като предвестник на пролетта или като украшение, а са имали и лечебна цел, разказа етнографът Недка Димитрова. Подготовката била сериозна и отнемала доста време, тъй като стопанката усуквала сама вкъщи бялата и червена прежда. Всяка мартеничка била наричана за кого е. Имало не само за семейството, но и за дръвчетата в двора, както и за животните.
Ако в къщата имало болен, на него му се слагала специална мартеница. В нея стопанката поставяла скилидка чесън, за да прогони злите сили и болестта от човека.
В етнографския комплекс е подредена и експозиция, посветена на други пролетни празници – Великден и Гергьовден. Характерните за региона обредни хлябове, на които се слагали по 5 боядисани в червено яйца, са изложени в музея. До тях посетителите могат да видят и чудни питки с изобразени с тесто кошари, овце и кучета. Те се приготвяли от стопанките за Гергьовден.
Специално място е отредено и на лятото. Както в цялата страна, така и във Врачанско, това бил сезонът за работа. Той е показан чрез характерните костюми на жътвар и жътварка, стомните в които носели вода на полето и глинените съдове, в които стопанката приготвяла зимнината.
Етнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански“ показва народната култура на хората от Враца, живели в края на XIX и първите години на XX век. Туристи от цял свят се възхищават на подредените експонати. Прага на комплекса прекрачват хора от различни страни. Той е открит на 25 май 1987 г. и включва няколко сгради. Основната е някогашното училище „Възнесение”, едно от първите във Враца. Камбанен звън, досущ като звънеца в старото школо, посреща гостите. На мястото на чиновете в класните стаи днес са подредени експозиции, показващи живота на врачани в миналото, разделен в четирите годишни сезона. За всеки от тях са показани най-характерните обреди и обичаи и облеклото на населението./ПИК