Марта Вачкова направи най-тъжното признание как е съсипала живота си

0
1417
Марта Вачкова винаги предизвиква широки усмивки и добро настроение. Тя е дъщеря на незабравимия за поколения българи артист Григор Вачков. В годините успя да докаже огромния си талант и моженето на всякакъв вид сцена. Марта е много щастлива със своето най-голямо богатство – с дъщеричката си Рада и с голямата си любов, актьора Владо Пенев, както и с най-верните си приятели, останали до нея през годините на изпитания. „Водих своите малки и големи битки в живота. Трябваше да изляза от светлината на баща ми и да проправя своя пътека. Работохолик съм, страдам, когато нямам работа. Когато човек има воля, ще намери сили да преодолее кризите и да преобърне живота си към добро”, сподели за в. “Доктор” именитата актриса. Марта завършва Висшия институт за театрално изкуство „Кръстю Сарафов“. Придобива известност през 90-те години в телевизионните предавания „Ку-ку“ и „Каналето“. Обича слънцето, танците, живота и любимите си хора. Според нея човещината и успехът в кариерата трябва да вървят ръка за ръка.

– Марта, защо се налага да има благотворителност?
– В целия свят има благотворителност. Тя съществува, за да се чувстваме ние, хората, по-добри и полезни на нуждаещите се. Тежко на една държава, която чака на благотворителността, за да решава проблемите си. Благотворителността е нещо за нас, за да се чувстваме съпричастни към различни проблеми, за да се видим очи в очи с хората, които страдат. Това обаче не може да са решаващите крачки за лечението на толкова много онкоболни деца. Благотворителните събития са за това обществото да чуе за различни проблеми, те да стигнат до повече хора.

– Споменахте, че много българи боледуват от рак…
– Това е болестта на века. Страшното е, че боледуват толкова малки дечица. А при тях ракът протича страшно бързо. На мои приятели си отиде момиченцето от левкемия, само на 4 годинки беше – ужасна болест.

– А имаме ли къде да се лекуваме?
– С изключение на лъскавите софийски частни болници, останалите са срамно мизерни, в провинцията не останаха лекари. Огромни сгради пустеят без белите си престилки – много е тъжно. Всички млади лекари масово напускат – 60% от тях отиват да работят в чужбина. Те само си изкарват дипломите в България. Пълно е с пенсионери, които работят не защото искат да заемат мястото –

млади лекари просто няма

Страшно е това, което се случва, фатално е, и говори къде е държавата. Няма друга държава, която да изостави така нуждаещия се, болния човек, като нашата.

– Какво трябва да направи държавата ни според вас за болните деца?
– Има ужасни вродени или придобити болести при децата. И не само при тях – някои заболявания се отключват впоследствие, дремейки известно време в организма ни. Пълно е със страхотни, явно нерешими проблеми, но аз нямам никаква идея как да се разрешат.

– В медицинския сериал „Откраднат живот” показахте момиченце със Синдрома на Даун. Противоречиви са коментарите за това, но смятате ли, че някой може умишлено да навреди на тези деца?
– Съвсем съзнателно и умишлено беше направен този епизод. Това са прелестни деца и за тях се прави страшно малко в България. Нормалният цивилизован свят отдавна ги е приел като всички останали свои граждани. Благодарна съм на сценаристите, че включиха тази тема във филма, защото от години съм ангажирана с асоциацията на родителите на деца с Даун. Щастлива съм, че ги познавам, че мога да продължа своето приятелство с тях. Защо хора са гневни от този епизод, не го разбирам.

– От какво имат нужда тези деца и техните родители?
– Още след раждането им децата трябва да имат по-специфични грижи. Родителите трябва да имат възможност да отглеждат децата си, а не да се чудят как да ходят на работа.

Тези деца се развиват по друг начин,

достигат връстниците си различно. В нормалния свят тези проблеми отдавна са решени. Ние сме дива, неандерталска държава, не разбираме, че тези деца не трябва да бъдат изоставяни в домове, че могат да бъдат да отглеждани в среда с другите хлапета.
Ужасно е да видиш как майки дърпат децата си да не играят на площадката с такова дете. Страхуват се, че това е заразна болест – абсолютна лудост. Никога едно дете няма да отблъсне така другарчето си – те ще го гушкат, ще си играят с него. Родителите, ние сме чудовищата…

– Да ви попитам, намирате ли време да спортувате и как се грижите за себе си?
– Не, нямам и желание да спортувам.

Нямам здравословен режим на движение

Минала съм през всякакви режими, имаше периоди, през които много съм спортувала, периоди, в които съм се придържала към здравословни режими на хранене. Сега гледам да се движа и да имам хубави емоции. Ако нещо правя за себе си, то е да търся добрите мисли, добрите новини, добрите приятели, добрите контакти – това е.

– Здравословно ли се храните?
– Аз не съм най-добрият пример да говоря за здравословно хранене, от поколението съм, което не се отнасяше съвсем с нужния респект към правилното хранене. Но младите, децата, трябва да бъдат възпитавани в позитивно отношение към здравословната храна. Подрастващият организъм трябва да приема балансиран порцион, да има голямо разнообразие между млечни продукти, риба, месо, зеленчуци. През зимата е естествено да се яде повече месо, но като пукне пролетта, добре е да се набляга на зеленчуците. Дъщеря ми, Рада, много обича риба. Тя се интересува от здравословното хранене. Младите трябва да бъдат информирани и да знаят, че диетите съсипват здравето. Нищо добро от диета не съм видяла, въпреки че съм пробвала всякакви варианти. След всяка диета качвах по 1-2 кг отгоре. Напълно съзнавам, че аз съм лошият пример, защото съм извървяла най-тежкия път. Диетата е за хора с желязна воля.

– Какво бихте посъветвали българите?
– Народна медицина, билки – това е, аз самата много вярвам в билките. Вярвам, че сме земя, на която има невероятни растения, билки. Всеки дано да има шанса да намери като мен верни приятели лекари, за да е по-спокоен за здравето си. Да намират радост, въпреки всичките проблеми, сред които живеем. Да намери всеки по един-двама близки хора, с които да преживее радостно живота си. Никой няма да ни направи живота по-хубав – каквото ние си направим, това е. Да забравим завистта, да се борим с всички лоши качества, които усещаме, че се събуждат в нас. Затова казвам, че трябва да се обградим с верни хора, с добри приятели, които да ти отдават хубава енергия.

Люба МОМЧИЛОВА, в. „ДОКТОР“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук