Депутатите от ПГ на „Воля“ влязоха с медицински маски в пленарна зала в знак на протест срещу думите на Иво Христов от БСП, че „80% от населението е дебилно“.
Лидерът на партията – Веселин Марешки, обяви преди дни, че групата му ще бойкотира заседанията, докато депутатът от левицата не подаде оставка.
„С маски сме, защото има риск да се заразим от умопомрачителност. Докато Иво Христов поне даде шанс на вас да си мислите, че сте от 20%, стигнахме дотам Вежди Рашидов да казва, че всички „не стават и за чеп за зеле“. Представете си, че казвам, че 80% от българите са дебили. Мислите ли, че можете да ми простите това и дали няма да ме разнасяте всеки ден по медиите“, попита той, цитиран от „Фокус“.
„Нека с обща декларация да изхвърлим това от политическия ни живот. Да кажем на всеки: че на един такъв човек като Иво Христов мястото му не е в парламента. Още не сме си доставили противовирусни лекарства затова засега ще останем с маски“, добави Марешки.
Междувременно Рашидов, който още вчера се извини в интервю за думите си, каза от трибуната:
„Изпуснах се с фразата, че от останалите в България чеп за зеле не става – извинявам се, ако съм наскърбил някого и моля да ми простите. Моят живот на 65 години не е измислица от два дена и не е мерак на един или друг. Правя грешки, но намирам и достойнството и мъжеството да се извиня. Случи се, не съм го мислил. Знаете го добре. 7 години съм бил български министър и съм направил не за себе си, а за българската култура много неща“.
Депутатът от ГЕРБ се обърна към Марешки с думите, че лесно се обича български народ от частен самолет.
„Изпуснах се, неправилно, лошо казана дума. Безкрайно уважавам много хора и съм тук за това. От всички парламентарни групи има достойни хора. Извинявам се ако съм наскърбил някого. Моля ви да ми простите“, каза още Рашидов.
Междувременно лидерът на „Движение 21“ Татяна Дончева коментира в интервю за Дир.бг, че не се засяга нито от думите на Иво Христов, нито от тези на Вежди Рашидов, само комплексарите го правели. Тя дори смята, че е от 80% дебили, след като в продължение на 20 години обяснявам, че „две плюс две е четири“ и остава неразбрана.