Мара Бунева е камикадзето на ВМРО

Самоубива се, след като разстрелва сръбски прокурор в Скопие

Восъчната й фигура стои редом с тази на убития от нея

Историята често си прави шеги. Една такава се случва в Скопие през 2011 г., след като за 20-ата годишнина от македонската независимост е открит музей на борбата за държавност и самостоятелност, на ВМРО и на жертвите от комунистическия режим. Оказва се, че исторически врагове стоят един до друг в музея. Самият македонски премиер Никола Груевски обяснява този парадокс пред парламента в Скопие с дълбокото си лично убеждение, че отделните личности може да са били враждебни един към друг, но всеки от тях има принос за историята на Македония.

Един от парадоксите е с восъчните фигури на смелата българка Мара Бунева и на сръбския прокурор по време на сръбската окупация на Македо­ния Велимир Прелич. Статуи и на двамата има в музея. Велимир Прелич е назначен през 1924 г. за юрисконсулт на Скопското велико жупанство. Интересен факт е, че смъртната му присъда, издадена от ВМРО, се обявява още преди студентските проце­си в Скопие. Причината е, че разкрива „шпионската афера“ на Димитър Гюзелев и другарите му, с което си навлича гнева на ВМРО.

Но голямата причина за смърт­ната присъда на Прелич е про­цесът, който той води срещу български студенти, членове на Македонска­та младежка тайна рево­люционна организация (ММТРО) и излезли на протест за пра­вата си. Тези младежи са подложени на истински изтезания през 1927 г. от хората на Прелич – стягане на гла­вите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското им самосъзнание. Затова революционната организация осъжда на смърт юриста на скопската област сърбина Велимир Прелич.

Мара Бунева разстрелва Прелич на 13 януари 1928 г. на стария Камен мост над Вардар. Така 27-годишната българка изпълнява поръчка на ВМРО. След като го за­стрелва от упор в центъра на Скопие, Мара Бунева сама се прострелва в гърдите. Прави опит да се хвърли във водите на Вардар. Но албанският стражар, който е заедно с Прелич, предотвратява опита й. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си“. Мара Бунева и Прелич са откарани в болница, но и двамата умират от раните си. Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите в Македония, френският вестник „Л’Йовр“ нарича Мара Бунева „Македонската Шарлот Корде“. Вестник „Ла Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае, е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ“. Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозун­гът на организацията е: „Свобода или смърт!“. Нейните привърженици не се преда­ват живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство“.

И днес восъчните статуи на Мара Бу­нева и на Велимир Прелич стоят в един и същ музей в ма­кедонската столица. Всяка от тях струва по 15 хиляди евро. Македония плаща тези пари и за още десетки други восъчни фигури, които се изработват в Украйна. В музея има и статуи на българските възрожденци братя Миладинови, на Григор Пърличев, на Даме Груев, Яне Сандански, на Уилям Гладстон.

Мара Бунева е родена в град Тетово в Северозападна Македо­ния през 1902 г. Тя е четвъртото от деветте деца в българското ек­зархийско семейство на Никола Бунев и Анна. По майчина линия революционерката е внучка на Захо – човек, за когото още се разправят легенди в града под Шар планина, как едва ли не сам е построил по турско време православен храм в града. Бащата на Мара Бунева – Никола Бунев, е деец на ВМРО, както и кмет на Тетово в периода 1915-1918 г.

Мара завършва икономическа гимназия и получава висше образование в Софийския университет. След това се омъжва за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат й Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на револю­ционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи. Мара Бунева се отказва от всичко, за да се превърне в първата жена камикадзе в името на свободата на българите в Македония. Преди да отиде към мястото на атентата, тя се сбогува със съпруга си, който дълго скърби за нея. Прощава се и със семейството си, защото знае какво ги чака, когато сърбите дойдат за отмъ­щение. Отказва се от спокоен живот в София.

Години след смъртта си Мара Бунева продължава да е повод за конфликти в Скопие. Всяка година нейната паметна плоча на моста над Вардар се изкъртва и маха, за да бъде поставена отново от хора с българско съзнание в Македония в навече­рието на 13 януари. За пръв път паметна плоча е поставена след освобождението на Вардарска Македония през 1941 година. След поредната окупация на тези български краища след 1944 година паметникът е взривен от сръбския окупатор.

От 2002 г. ВМРО и македон­ските българи възстановяват ежегодното поклонение пред паметта на Мара Бунева на кея на Вардар, а с него и паметната плоча. Всяка следваща година поклонението събира все повече и повече хора.

1 на 6

Менча убива Тодор Паница през 1925 г.

Мелпомена Дими­трова Кърничева, известна още като Менча Кърничиу или Кармен, също е оп­ределяна от някои ис­торици като терорист, защото през 1925 г. убива Тодор Паница. Менча Кърничева е родена в Крушево в българеещо се влашко семейство, бащата на баба й е българин, бил е български свещенник в Крушево, убит е от турците. Баща й работи като сарафин в София, а по-късно и в Цариброд. Малката Менча се преселва с майка си при него след потушаването на Илинденско-Преображенкото въстание през 1903 година. През септември 1918 г. заминава да учи в Мюнхен, но след края на Първата световна война прекратява образованието си и се връща в България. Включва се в женското движение на македон­ската емиграция и влиза в кръга на Тодор Паница. Постепенно се разочарова от Па­ница, тъй като смята връзките му с Коминтерна и Кралството на сърби, хървати и словенци за пагубни за българското дело в Македония. Преори­ентира се към дясното крило във ВМРО, след като е отвлечена, из­тезавана и разпитвана и на 15 март 1924 г. влиза в организаци­ята и самостоятелно взима решение да убие Тодор Паница, за което е подготвена от Дончо Чупаринов и Петър Станчев.

На 8 май 1925 г. във Виенския Бургтеатър Кърничева застрелва в гръб Паница и ранява жена му Ека­терина Измирлиева и телохранителя Яне Богатинов. Така чрез терористичен акт е изпълнена присъдата, издадена от ВМРО заради убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов и обслужването на чужди интереси в македонските дела от Паница. Убийството предизвиква огромен отзвук в Европа. Менча е арестувана и първите й думи след убийството са: „Той бе един лош македонец“. След бурен процес Менча Кърничева е осъдена на 8 години затвор – най-малкото наказание за убийство в Австрия, предвид тежкото й здраво­словно състояние. Но Върховният съд на Австрия я обявява за неспособна да излежи наказанието си заради тежката туберкулоза, бъбречно заболяване и ревматизъм, от ко­ито Менча страда от детство, и в края на 1925 г. тя е освободена и екстрадирана от Австрия.

На 25 декември 1926 г. Менча Кър­ничева се омъжва за Иван Михайлов, когото след 1934 г. следва в емиграция – Турция, Полша, Унгария. През 1941 г. се установяват в столицата на Неза­висимата хърватска държава Загреб, а през 1944 г. – в при­съединената за кратко Македония в Скопие.

След 1945 г. остава до смъртта си през 1964 година с Иван-Ванче Михайлов в Рим.

Източник: в-к Уикенд